Община Сливен

Щилияна Василева: За какво плачат целебните минерални води на Сливен?

.........................................................
14.12.2018 / 11:50

Още от римско време, на минералните бани край Сливен ставали чудеса. Тези чудеса са описани за пръв път от дългогодишния управител на минералните бани, завършилият в странство д-р Иван Станчев. Изводи за целебната стойност на термоминералната вода на Сливенските бани той направил след 2000 клинични и балнеологични наблюдения, а 100 от най-забележителните оздравявания описал в брошура от 1936 година. Впрочем, на хората била отдавна известна голямата лековитост на изворите, наречени Божи дар: „Славата за целебната сила на тия бани, без всякакви писани реклами, се разраствала благодарение устната препоръка на самите посетители, които идвали тук болни, хроми, с патерици и на носилки, а се завръщали по домовете си здрави и читави.“ – пише той. След анализи в Парижки лаборатории за определяне химическия състав на минералната вода, д-р Станчев заключава: „по своята целебна сила, те са едни от редките термоминерални води.“ Съдържат алкални, сулфатни и железни соли, с годините променят състава си незначително. Температурата им е 49 градуса, водният стълб – 11 метра. По химически състав, минералната вода на Сливенските бани е сходна с чешките Карлови вари и френските Монстиер де Клермон. Над 10 пъти е правен химически анализ на водата, последният от 2006 г., при кметуването на Йордан Лечков, в Института по водни ресурси в Саарбрюкен, Германия. Той потвърждава, че водата на Сливенските минерални бани е с отлични показатели.

 

За ефикасното и бързо лекуване на ревматизъм и ишиас д-р Станчев привежда очебийни доказателства, първото от които е свързано с чудодейното оздравяване на бившия кмет на Варна Ал. Василев. За лечението на своя мъчителен хроничен ишиас, той години наред обхождал именитите западноевропейски курорти. Намерил изцеление само на Сливенските минерални бани и направил щедро дарение – построил със свои средства обширния и изпълнен с красиви сенчести дървета парк пред банското здание. Известен български лекар пък лично разказвал на колегата си д-р Станчев как харчил много пари по западноевропейските курорти, за да лекува тежък ревматизъм, но да се излекува окончателно му помогнали единствено Сливенските минерални бани. Този лекар станал най-ревностния рекламен агент на Баните в Сливен, които неизтощимо препоръчвал на свои пациенти с ревматизъм и ишиас.

 

Дългогодишните медицински наблюдения установили, че чрез къпане и термично въздействие Сливенските минерални бани лекуват най-вече ревматизъм, заболявания на опорно-двигателния апарат, възпаления на мускулите и сухожилията и болести на нервната система: неврити, ишиас, лумбаго, плексити, дискови хернии, както и гинекологични, и кожни болести. Чрез питейно приложение по лекарско предписание, те лекуват стомашно-чревни заболявания: гастрити, колити, ентероколити, пясъци в бъбреците, цистити. Минералната вода не е подходяща за ежедневна консумация. Пиенето й е противопоказано при високо кръвно, бременност, туберкулоза, остри инфекциозни и злокачествени заболявания и др. Тук има и прекрасни възможности за производство на лечебна кал, които до ден днешен никой не е използвал.

 

Минералните бани на Сливен преживяват периоди на възход и падение. Римляните лекували болните и ранените си войници на самия извор. По-късно върху основите на римската баня е изградена турска. През първото и второто българско царство баните били изоставени, но в Средновековието стават известни по цяло българско и отвъд държавните граници, за което говорят намерени монети от гр. Рагуза и Дубровнишката република, получили от Иван Асен II специални привилегии. Между 1810 и 1829 г. в каменната баня построява мъжки и женски басейн сливенският каймакамин Тахир ага. Когато преселените тук след Кримската война /1853-1856/ татари и черкези започнали да тормозят местните хора и посетителите на баните, те запустели. В писмо до Френското географско дружество, през 1859 г. френският пътешественик д-р Поайе, цитиран от историографа на Сливен д-р Симеон Табаков, разказва: „В околностите на Сливен се намират много минерални води, които се ползват със заслужена слава. Това са лъджите при Джиново /Джинали лъджаси/, с много топла вода. Тия бани не се поддържат и никому не е възложено да ги управлява, нито да бди над тях, напълно изоставени, обаче са запазили остатъци от сградите, които древните римляни са издигали.“ Минералните бани са владени от аянина и потомците му до 1870 г., когато турското правителство ги отстъпва за ползване на Сливенската община.

 

Истински възход Сливенските минерални бани преживяват след Освобождението. Възрожденски възпитани и високо образовани, новите управници на града оценяват Минералните бани като ценно природно богатство. Купуват терени за разрастването им, градят инфраструктура, строят балнеолечебница, хотели. Те станали още по-известни след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. По настояване на местната управа, с Указ 16 на Княз Фердинанд от 21.12.1893 г., Минералните бани са отстъпени за вечно ползване на Сливенския градски общински съвет. Отворените през 1902 г. нов хотел и импозантна Баня, проектирана от арх. Петко Момчилов, правят Сливенските бани едни от най-модерните минерални бани не само в България, но и на Балканския полуостров. Всеки следващ кмет работи сърцато за въздигането им, тегли банкови кредити за преустройство, облагородяване и медицинското им осигуряване, а в замяна минералните бани носят една трета от приходите на общината. В Албума, подарен на цар Фердинанд от сливенци през 1907 г., осем от снимките на Сливен и околностите му са от голямата им гордост – Минералните бани. От 1925 г. за техен управител е назначен военният лекар д-р Иван Станчев, който ръководи Баните с вещина, желязна ръка, отредени правомощия и бюджет. Сливенските индустриалци подкрепят финансово всички начинания за укрепването им. От 1930 г., пише Гочо Гочев в своята История на Сливенските минерални бани, на 7 май общината организира там празника „Храни поле“, посещаван от много граждани и селяни от околните села. През 1960-та сливенското пролетно пиршество е възстановено. Интересно е, че и след Девети септември 1944-та сливенци не допускат да се сложи кръст на Минералните бани. Предприятия строят почивни бази, работят детски лагери, балнеосанаториуми, къмпинги, окръжната болница разкрива Четвърто вътрешно гастроентероколитно отделение със завеждащ д-р Панайот Виранов. Градени тухла по тухла над сто години, Минералните бани винаги заемат централно място в усилията на местната власт. Допреди 20 години те бяха любимо кътче за отдих на сливенци и летовници.

 

Картината на Минералните бани сега е печална. Разруха, безразличие и мизерия са помели безмилостно труда на няколко поколения. Лятното кино е вече частен пущинак, с разбити пейки и бурени над човешки бой. През лятото неокосените алеи към автобусната спирка прекосявали змии. Буренясала, ръждясала и мрачна е почивната база на Митрополията. Потънало в треви е футболното игрище на старото Зелено училище, сградата на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД – София е обрасла в мухъл, водата от покрива тече по етажите. Базата, неколкократно разбивана, не се стопанисва поради липса на пари, но има басейн с минерална вода. Грозно стърчат опушените стени на култовия ресторант „Русалка“, сега съсипан имот на четирима собственици и нито един мераклия да го спретне. Бившият хотел на „Обществено хранене“, продаден преди 20 години на някой си Димитър Събев, едва се държи на краката си. Почивната станция на военното министерство е под ключ. Бившият голям балнеосанаториум на четири етажа с 240 легла се продава. Центърът за административно обслужване на общината е пуст, наместник няма от година-две, не се полагало поради липса на хора. Общинска охрана няма, нямало какво да охранява. Огромна локва с минерална вода се е ширнала пред самото сърце на Минералните бани – Банята, която е в рисково състояние, с продънен покрив, опасни зидове и застрашени конструктивни елементи. Преди 4-5 години е изработен проект за капиталния й ремонт от арх. Петър Чернинков, но той струвал над милион. Аварийният ремонт на покрива обаче може да се побере и в 150 000 лева. Минералната вода извираше като гейзер от каптаж със спукани тръби, което не било изненада, а ежедневие, проправяше си път през парка и образуваше обширно блато. И така си течеше от камък на камък, и капеха капките, и се процеждаха през зимната шума, като сълзи. „Държавата плаче“, каза някой от наизлезлите пациенти от болничното отделение. „Не, водата плаче. Тя има памет.“, поправи го друг. „Смешен плач“, каза трети. „Не е смях, а срам!“ – четвъртият хлопна вратата и се прибра.

 

Отделението по рехабилитация и физиотерапия на областната болница е едно от малкото живи места. Ремонтираната наполовина сграда на стария хотел се поделя от болницата и здравното министерство, чиято част стои „несресана“. Чака се височайша благословия за предаване на цялата сграда на болницата, защото легловата база е тясна. Втората база със светлинка в нея е балнеосанаториумът „Жива вода“ с 60 легла, имот на Бургаската фирма „Про“ ЕАД, който си има басейн и чешма с минерална вода. Градинар подрежда малкия парк, почиващи надничат през балконите. Китната къща за гости „Флоранс“ пък плаче за минерална вода, каквато няма заради военните си съседи, които владеят част от минералния тръбопровод. С отворени очи чака заблуден клиент или прегладнял болен една барака за скара и бира на стария автобусен паркинг. Десетки страдащи от Сливен и Ямбол идват, търсят бани, не намират и се връщат, завивайки към Кортенските или Новозагорските бани. Един частен собственик живее в добре гледана сграда в центъра, а едно бездомно куче „охранява“ Баните.

 

Извършителят на престъплението „съсипване на баните“ е неизвестен. Вината е оставена на времето. Истина е, че обществената баня отпадна като хигиенна нужда, че всяко семейство вече има в жилището си собствена баня. Преходът доведе до фалит заводите с почивни станции, които тихомълком се приватизираха. Няма индикации, че новите собственици са стопани. Те са просто търговци, купили имот евтино, които чакат да го продадат скъпо. Министерства и институции стягат коланите, собствеността на баните в Сливен е последната им грижа. Години наред вандали с конски каруци шетат по необитаемите сгради и отнасят каквото могат. При приватизацията на общинската собственост, по време на синята управа се продава хотелът на баните, строен в 1935-та. Следващи управи също продават общинска и държавна собственост на смешни цени и „на парче“, без Подробен устройствен план. ПУП-ът на Сливенските минерални бани беше изготвен едва през 2007 г. от арх. Станимир Стамов.

 

Затова собствеността на Баните днес е хаотична и разнолика: държавна, общинска и частна. С решение на Министерския съвет от 1987 г., те са преобразувани, от Балнеоложки курорт с местно значение, в републикански, без да се определя територия. 11 години по-късно Санаториално-курортния комплекс Сливенски минерални бани е изваден от състава на Санаториалното управление на здравното министерство и закрит, а останалото след ликвидацията държавно имущество – предадено на областните управители. Може само да се гадае дали държавата майка е подкрепяла лобистки интереси на конкурентни балнеокурорти, а местна управа и депутати са останали нехайни към сливенския интерес. Сега държавната собственост заема 80 процента от територията на Минералните бани. Собственост на община Сливен са Банята, Питейният павилион, Административният център, алеите, автобусната спирка и минералната вода, дадена й на концесия за 25 години.

 

По престояло предписание на националния главен инспектор и Балнеологична оценка на Министерството на здравеопазването от май 2015 г., от общинската управа обявиха минералната вода за „негодна за масова употреба“ – като че ли някой някога е твърдял, че тя е за масова. Защото в минералната вода имало повече от допустимия арсен. Тъй като РЗИ – Сливен потъна в мълчание, нямаше кой да обясни какви са нормите на Световната здравна организация за съдържанието на арсен в питейните и минералните води. Нямаше кой да каже, че от 1993 г. СЗО е снижила поносимата стойност на арсен в питейните води от 50 на 10 микрограма на литър. Но водата на Сливенските бани е минерална, а не питейна. И регламентът за питейните води не важи за минералните, защото иначе те нямаше да са минерални. В Чехия не стряскат, а привличат с всички средства аристократите, търсещи в прочутите Карлови вари лечебната им вода, която пият ритуално, след консултация с лекар. Ако беше негодна минералната вода, защо на Сливенските минерални бани работи дълги години отделение за лечение на стомашно-чревни болести? Навярно погрешно тълкуване на предписанията е в основата на колебанията на общинската администрация спрямо Минералните бани.

 

Изходът според областния управител Чавдар Божурски и кмета Стефан Радев, според бивши управници, общественици и ратуващи да ги има Сливенските минерални бани, е в правилния избор на стратегически инвеститор от бранша на балнеолечебното и курортно дело, който да построи модерен спа комплекс и да повлече крак за възраждането им. Местната управа ще му окаже пълно съдействие за разрешителни за строеж, алейно осветление, градеж на тръбопроводи за минерална вода, заяви сливенският кмет. Инвеститорът изглежда е припознат в лицето на Варненска фирма със сериозни инвестиционни намерения, която дори вече била в процес на проектиране на хотелски комплекс с площ около 10 дка, искала и да го разширява. Продажбата на държавни имоти на баните ще бъде улеснена със съставянето на актове за държавна собственост, нанесени на кадастралната карта. Това са 49 терена с площ от 325 дка южно от пътя Сливен – Нова Загора. Според областния управител, само общината може да кандидатства по европейски програми за изграждане на инфраструктура.

 

А общината отдавна търси подходящ инвеститор и за концесия на Банята, която се руши. Тя обаче не разполага с големи площи за изграждане на хотел близост, който всеки потенциален концесионер включва в инвестиционните си планове, каза кметът Радев. Той се надява на скорошно решение, за да се реши и проблемът с прахосването на минералната вода от спуканите тръби, причина за което са малките количества, които се черпят от каптажа. Ще се обмислят варианти за благоустрояване на градинките пред Банята, а защо не и за алейно осветление? До идването на Месията, обаче, в синхрон срещу наследената обща /без/отговорност трябва да работят не само общинската и областната управа, но и частните собственици. За стопанисването на имущество се носи наказателна отговорност, макар че у нас тя се търси едва след инцидент или злополука. Досега мнозина са теглили колата от тресавището като орела, рака и щуката. Но, на сцената се появи още един играч – общественото недоволство от съдбата на Сливенските минерални бани. Нима повишеният обществен интерес не може да бъде впрегнат в инициативата „Да почистим Минералните Бани за един ден“? – В нея могат да участват доброволно институции, училища, граждани.

 

Действията в Сливенските минерални бани са като в абсурдна пиеса, в която още чакат Годо на един кръстопът. Ще ги има ли, ще ги бъде ли, за какво плачат? – Плачат най-вече за мъжество и предприемчивост, за мислещи и сърцати хора. Но, на потъващия върху голямото езеро от минерална вода кораб му трябва добър капитан. Омотан в кълбото от бавно решими проблеми на Минералните бани, безпощадният показалец на обществото още търси неизвестния извършител на съсипията. Но един дълбок морален упрек витае във въздуха на цялата дълголетна немара, а ехото му повтаря: „Срамота!“, “Срамота!“ – Посветен е на всички, които ще кажат: “Това не се отнася до мен!”

Още снимки от новината

.........................................................
.........................................................
.........................................................

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев