Община Сливен

Веселина Седларска: Уж почтен

.........................................................
08.11.2018 / 15:29

Не познавам човек, който да не се запъва при превода на английската дума integrity, когато с нея се определя нечия личност. Превежда се като почтеност и честност, както е в речника, но явно преводачите чувстват, че това не изпълва изцяло думата. Тя освен това значи и цялостност, единност. Затова напоследък все по-често чувам, че я превеждат просто като интегритет. Как става това с думите – няма дума, когато нямаме и явлението ли? А нямаме ли го?

 

Ето каква е разликата между почтеност/честност и интегритет. Примерът е взет от шоуто на Слави Трифонов, но би могъл да е от всяко останало публицистично предаване или от новините. Просто това е първото, за което се сещам. Във вторник вечерта Слави Трифонов беше поканил млада жена, чудесна млада жена, която подкрепя протеста на майките на деца с увреждания с присъствието си и с това, че рисува карикатури на вицепремиера Валери Симеонов, за чиято оставка майките настояват вече трета седмица. Аз вярвам в честността и почтеността на Слави Трифонов, когато става дума за протеста на майките. Не защото човекът носи черна тениска „Системата ги убива“, а защото на него просто му личи, че той истински и вътрешно е ангажиран с тази кауза и че възмущението му от обидите на вицепремиера е искрено. Така че, докато водещият говори с майката, която подкрепя протеста с личното си присъствие, аз се радвам, че един водещ не зарязва каузата си, а пренася нишката ѝ от предаване в предаване.

 

Дотук добре – блестяща демонстрация на морална позиция, на интегритет. Но веднага, на мига щом интервюираната си тръгва, водещият се захваща с друга своя кауза – несправедливостта от лишаването на омбудсмана Мая Манолова от служебен транспорт на НСО. Министър Владислав Горанов бил много недоволен, че шоуменът е предложил да даде на омбудсмана лек автомобил. Затова, в знак на добро отношение към финансовия министър, Слави Трифонов му предложи кола и на него, но мъничка, понеже той бил мъничък, една ей такава миниатюрна лека количка, даже и шофьор ще му предложи и това ще е Георги Софкин, който ще кара ей така:бррррр….бррр…би-биит. На фона на звуковата имитация се чува познатият „смях на свитата“ откъм бенда и дирижираните с надпис аплодисменти на публиката. Да кажем за нечувалите името на Софкин, че става дума за мъж, когото политкоректният език нарича малък човек, а народът открай време е наричал джудже. Много смешно! Да препоръчаш „малък човек“ на нисък човек, след като си излял от душата си цялото възмущение на света, че вицепремиерът не е съобразил езика си с положението на майките и техните деца с увреждания – ето, тук цялостният образ се пропуква, зейва кухина и дума вече не може да става за интегритет. Разбрахте ли сега, защо честността и почтеността не са достатъчни, за да се каже за някого, че е човек с интегритет? Няма как една половинка от теб да е милостива, а другата половинка – язвителна на същата тема само секунди по-късно. Да говориш с погнуса за вицепремиера и малко след това да се превърнеш в него. Няма как това да е интегритет – точно затова дума означава не само честност и почтеност, а и цялостност. И защо ние нямаме дума за това – дали защото явлението при нас е толкова рядко, че не си е струвало да се измисля дума за него?

 

Да преминем от този делничен пример към най-високото равнище в управлението на държавата, правителството. За интегритета на Валери Симеонов не е много сложно да се съди, макар той да изглежда сложна личност – с едни свои постъпки е симпатичен, с други отвратителен. Както е речено, във всеки човек живеят два вълка – един бял и един черен, но във Валери Симеонов вълците изглежда, че са повече и се движат на глутници. Когато видиш политик да дърпа и блъска на границата възрастна жена /баба, както рече Симеонов, все едно, че ѝ е внук/, то е ясно, че от този човек можеш да очакваш още такива действия. Такива неща не са еднократни, те са част от манталитета, от поведението, от липсата на интегритет в личността. И ние ги видяхме – от дребните изцепки до гръмотевичното „кресливи жени, които спекулират с уж болни деца“. Така че няма какво да се правим на изненадани – от такъв човек могат да се очакват такива думи. Той не е „man of integrity“, с каквото звание са накичени най-достойните мъже в политиката.

 

Може ли обаче да се каже за министър-председателя, че е „човек с интегритет“, както гласи най-високия комплимент, когато става дума за личности на толкова висок пост? Премиерът Бойко Борисов се извини за думите на своя вицепремиер – дотук добре. Освен това каза, че не може да поиска оставката на Валери Симеонов, защото, първо – това не е точно негова работа, а на партньорите в малката коалиция, и второ – защото, ако уволни вицепремиера, правителството ще падне. И това добре, ако беше вярно, щеше да мине за искреност. Само че не е. Кой му е вицепремиер е работа на премиера. Той не може да се намесва в партийните дела на партньорите си, но е изцяло отговорен за всичко, което правят назначените от него заместници и министри. Съмнителен е и аргументът, че правителството ще падне с уволнението на Симеонов – има много начини едно правителство да не падне при уволнението на един човек. А и – ако наистина единственият вариант е да падне – струва ли си да се пази правителство, което се крепи на един компрометиран, нежелан от обществото политик?

 

Този път Бойко Борисов изневери на себе си – не послуша инстинкта си, който винаги му е показвал коя е обществено печелившата позиция. Този път реши да си направи /или пък доброжелатели му я направиха/ по-сложна сметка. Тя гласи: Валери Симеонов не бива да се маха, за да могат партньорите в управлението да понесат недоволството на хората. Да станат гръмоотвод. Крясъците да се изсипят върху патриотите, вместо върху ГЕРБ. Дали случайно или за късмет излезе и историята с продажбата на българските паспорти, в която се забърка и другият патриотичен лидер, Каракачанов. Тази история се знае отдавна, но се разнищва сега. У нас е така – първо ти пускат филма, а после субтитрите, иди, че ги напасвай. Но пусне ли прокуратурата субтитрите /за Баневи, за Арабаджиеви, за Агенцията за българите в чужбина/ ясно е, че филмът е бил запазен на специален рафт и му е дошло времето. Ето, че след единия патриот, дойде времето и на другия патриот – нека те да оберат хорския гняв. Не случайно крясъците с малко помощ отвън се пренесоха пред централата на НФСБ, като че ли хората искат оставката на Валери Симеонов като партиен лидер, а не като вицепремиер. Такава е очевидно сметката.

 

И тя е грешна. Бойко Борисов никога не е бил силен в сметките, неговата сила е интуицията. Този път той се уплаши да я послуша. Довери се на сложната игра патриотите да оберат недоволството, а той да излезе бял, чист, невинен. Но това няма да продължи дълго, все в един момент хората ще осъзнаят, че Борисов дава зелника на този, който е нарочен за луд. И вече ще е късно за още един мандат. Така си отиват от политиката хората, за които няма как да се каже, че притежават интегритет. Безславно си отиват.

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев