Община Сливен

Аспарух Панов: Да не забравяме, че първи признахме независимостта на Македония

.........................................................
11.09.2018 / 08:41

На 8 септември се навършиха 27 години от референдума за обявяване на независимостта на Македония. На тази дата през 1991 г. гражданите на тогавашната югославска република са призовани да се произнесат по въпроса „Подкрепяте ли независима и суверенна Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави“. За независимостта гласуват над 95% от участвалите в допитването при избирателна активност около 76%. На 18 септември 1991 г. Събранието на Република Македония приема официална декларация за признаване на резултатите от референдума и за обявяването на независимостта на страната.

Винаги, когато си припомняме тези събития от 1991 г. и особено днес, когато Македония е на прага на евроатлантическата си интеграция, по никакъв случай не трябва да забравяме, че първи признахме независимостта на Македония още на 15 януари 1992 г., с което не само поставихме началото на принципно новата си балансирана балканска политика, но направихме и първата демонстрация на дипломатически действия в духа на европейските стандарти при конфликтна ситуация на Балканите, принцип, който спазваме и до днес.

 

И това беше направено въпреки позицията на Европейския съюз и въпреки ветото на Гърция. Ние признахме Република Македония първи, защото искахме с един замах да изчистим всичко, което беше натрупано и обременяваше двустранните ни отношения, да премахнем всякакво недоверие, всякакво съмнение и подозрения, че ние имаме някакви аспирации спрямо Македония.

 

Нещо повече, за бързото признаване на Македония и от страна на Турция, и на Русия немалка роля изиграха както високата ни дипломатическа активност, така и успешното лобиране лично от страна на президента д-р Желю Желев. И по време на президентския си мандат, и по-късно като президент на Балканския политически клуб, той работеше непрестанно за евроатлантическата интеграция на Македония и Балканския регион като цяло.

 

Неслучайно настоящи и бивши президенти и политически лидери с огромно влияние от Македония, Албания, Румъния, Косово и Босна и Херцеговина дойдоха лично да се сбогуват с д-р Желев след неочакваната му смърт на 30 януари 2015 г., един месец преди да навърши 80 години. Те искаха да ни кажат на нас, българите, че стратегическата визия на д-р Желев за политическото и икономическо развитие на Балканите като неделима част от обединена Европа е жива и по-актуална от всякога.

 

Може би ще прозвучи нескромно, но и като член на комисията по външна политика в 36-то НС, и като първият ръководител на българската делегация в ПАСЕ, както и в публикациите си, и на конференции, винаги съм защитавал тезата, че по отношение на Македония ние не може да имаме никакъв друг национален интерес, освен нейната ъзможно най-бърза европейска и евроатлантическа интеграция.

 

Само когато и Македония е член на НАТО и ЕС, и между нас няма граница, всичко в нашите отношения ще си дойде на мястото. Затова бе и толкова важно България първа да признае независимостта на Република Македония. Казвал съм го многократно, но с риск да стана банален, ще го повторя още веднъж: Дълбоко съм убеден, че Югоизточна Европа също се нуждае от своя символичен „Страсбург“. И според мен, колкото и да звучи като политическа фантастика, това не само може, но и би трябвало да е Скопие.

 

Тук ми се иска, вместо заключение, да добавя и един емоционален спомен, който никога не мога да забравя. Когато на 15 януари 1992 г., късно вечерта министър-председателят Филип Димитров обяви от трибуната на 36-то Народно събрание признаването на независимостта на Македония, половината зала посрещнахме решението със ставане на крака, бурни овации и просълзени очи, докато депутатите от БСП останаха седнали, в гробно мълчание, като някои от тях дори напуснаха залата. Какъв цинизъм! Дали днес вече са се променили? Дълбоко се съмнявам.

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев