Община Сливен

Анелия Димитрова: Под маската на антифашизма „Безсмъртният полк“ колонизира и изтрива българската памет

.........................................................
02.05.2018 / 09:55

Инициативата „Безсмъртният полк“ получи известност преди три години, когато в цяла Русия милиони излязоха на улиците във впечатляваща проява на единство, носейки в ръце портретите на своите загинали, изчезнали или оцелели във Втората световна война близки.

Да, милионите воювали и загинали във Втората световна война заслужават тази почит и вечна благодарност.

И да, скръбните списъци на загинали и изчезнали в тази война още не са дописани и това е дългът на потомците…

Такава уж е идеята на марша, който от две години бе пробутан като активно мероприятие и в България.

Но нека наричаме нещата със собствените им имена: инициативата, наречена с прекрасното име „безсмъртният полк“, няма нищо общо с почитта и паметта на жертвите. Поне у нас такива жертви няма. Единствено безследно изчезнали продължават да са хиляди българи, избити и заровени в незнайни гробове в първите дни след идването на комунистите на власт, през септември 1944 година.

Инициативата „безсмъртният полк" е поредната блестяща, нека признаем, идея на руската пропаганда, спекулация с почитта към мъртвите, част от хибридната война, която Русия води срещу демокрацията и членовете на ЕС и НАТО.

Да караме по ред (и няма да се връщам към историята и към това, че Втората световна започва с договор между Хитлер и Сталин, че първата жертва в тази война не е СССР, а Полша, последвана от Франция и други европейски страни с „благосклонното“ съгласие на комунистическата империя).

 

Ще припомня, че през 2015-та, година след незаконната агресия срещу Украйна и анексирането на Крим лидерите на демократичния свят отказаха да се присъединят към пищното честване на Денят на победата в Москва.

А на Путин му беше нужно потвърждение на неговото собствено величие, потвърждения за „всенародната любов“, алиби пред собствения му народ заради публичното изхвърляне на Русия от обществото на нормалните, демократични държави.

И затова по улиците на Москва потеглиха половин милион души, подготвени, организирани, надъхани от тоталната пропаганда – че Западът е враг на Русия, враг, който се бои от нейното величие, от нейната армия и военна мощ.

Не случайно над тях звучеше мощно песента на „Черните барети“ – „Няма да поставите Русия на колене!“

Кой и защо би искал да постави Русия на колене – не е важно. Важното е, че любимият ВВП е там, отпред, с георгиевската лента на ревера и води Русия…но накъде?

Този въпроси милионите руснаци не си задаваха, замаяни и просълзени от великата легенда за „Отечествената война“.

Но това е Русия и в някакъв смисъл справедливо е да кажем: Това си е работа на руснаците.

Така е.

Ако всичко това нямаше продължение и у нас. И тази година някакви фондации обявяват, че организират за втори път марш на „Безсмъртния полк“ в България. И се хвалят, че двойно повече хора ще участват.

Истина е, че и българските „скръбни списъци“ не са дописани, защото данните на българските историци за жертвите ни във Втората световна война варират от 10 до 35 хиляди.

След комунистическия преврат на 9 септември българските войски са изпратени на Източния фронт на страната на антихитлеристката коалиция.

 

Първата фаза на участието ни във ВСВ обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии.

Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия.

Българските войски продължават да се сражават до 15 май 1944 година с оказващи съпротива части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна.

Но въпреки това, в края на Втората световна война, на Парижката мирна конференция, България е „вражеска“ държава, победена и окупирана.

И нека се запитаме тогава– чия жертва са тези погубени българи? Защо българският народ е трябвало да даде тези жертви?

Какъв е отговорът за тяхната смърт - окупация от Съветската армия, контрибуции и налагане на комунистически режим благодарение на съветската армия и последвали репресии по сталински модел.

Защо потомците на българите загинали във войната (макар, че се съмнявам каква част от тях са в редиците на руската провокация) трябва да „маршируват“ пак по чужд тертип и в името на чужда имперска идеология, под чуждо знаме и под чужда диктовка с портретите на дядовците и бабите си.

Кому е изгодно?

Отговорът е прост и лесен.

Но даваме ли си сметка, че всичко това е насочено не към памет и преклонение, а към създаването на устойчива кремълска „колония“ от хора с промити мозъци, хора неразсъждаващи, хора, които нямат собствена национална, българска памет и идеал?

Българите имат свои традиции – молебен за душите на загиналите за свободата на България и тя е много, много по-стара, автентична, искрена и истинска от руското пропагандно „безсмъртие“.

Ако искаме да почетем героизма и саможертвите - имаме Задушница, 2 юни, Незнайния войн, Шипка, десетките военни гробища, не само в България и военни паметници дори в най-малките селца.

Българският войник никога не е воювал и умирал под чуждо знаме и почитта към него не може да бъде отдадена под руско знаме, с „георгиевска лента“, за която почти никой от накичилите се не знае какво означава, с руски маршове…

И не на паметника на съветските окупатори, не начело с рубладжиите, на които Русия е по-мила от България.

 

Не оскърбявайте паметта им, не забравяйте, че пак Вазов е написал:

„Българийо, една бе ти достойна зарад тях…“

Или за русофилите това е недостатъчно?

 

(със съкращения)

 

Източник: "Фактор"

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев