Община Сливен

В-к „Строител”: Сините камъни в Сливен червенеят oт срам

Иван Рачев
19.07.2010 / 09:44

Иван РАЧЕВ

Всеки строителен предприемач, който уважава не само себе си, но и своята професия, е длъжен да заличи от съзнанието си града на стоте войводи като привлекателна бизнес дестинация.

Причината е, че там обществените поръчки или се печелят от „наши хора”, или Комисията за защита на конкуренцията и Върховният административен съд ги отменят като незаконосъобразни

Две хубави очи, особено… едното!

За сливенския градоначалник Йордан Лечков и най-близкото му обкръжение в община Сливен, миналата работна седмица трябваше да приключи като във вица за потъващия кораб и боцмана, който имал за екипажа две новини – добра и лоша. И наистина, отначало всичко вървеше според „сценария”. На 8 юли, докато откриваше инсталация за сортиране на стъклени отпадъци, министърът на околната среда и водите Нона Караджова съобщи една наистина блага вест: 600 млн. лв. от Оперативна програма „Околна среда”, предвидени за изграждане на пречиствателни станции, тръгват към общините с над 10 000 жители. Тези средства бяха блокирани в продължение на половин година, защото Брюксел поиска от България пълни ревизии на всички инфраструктурни проекти в областта на водите.

„Срокът за изграждането на тези пречиствателни съоръжения изтича в края на тази година. Забавянето е факт, но Брюксел няма да ни накаже, тъй като положихме големи усилия за отстраняване пропуските на предишното правителство – заяви министър Нона Караджова. – Направихме пълна ревизия на проектите. Някои бяха спрени, на други бяха намалени цените. Преработихме напълно правилата за оценка и финансиране и сега каним всички 124 общини с над 10 000 жители да участват с проекти. Засега са предвидени 600 млн. лв., но ако се получат повече проекти за изграждане на пречиствателни съоръжения, ще се пренасочат още средства от оперативната програма”, не скри въодушевлението си тя.

На следващия ден – 9 юли (петък), министър Нона Караджова продължи темата за бъдещето на българските води, но посланието й вече имаше конкретен адресат: община Сливен и нейния градоначалник Йордан Лечков. Мястото е Народното събрание, а поводът – традиционният парламентарен контрол.

„Министерството на околната среда и водите и Европейската инвестиционна банка осъществяват засилен и специален контрол върху проекта за водния сектор на Сливен, предвид необходимостта от възможно най-бързото му завършване – заяви от трибуната министър Караджова. – За изпълнението на „Интегриран проект за водния сектор на гр. Сливен“ са сключени два договора за строителство: първият е за реконструкция и модернизация на градската пречиствателна станция, а вторият – за строителство и реконструкция на канализационната мрежа на град Сливен”.

От обяснението на министър Нона Караджова стана ясно, че най-малко от пет години община Сливен разполага с цялостен проект за реконструкция на ВиК мрежата в града, обособен в две фази. Първата фаза се финансира по програма ИСПА, съгласно подписан финансов меморандум през 2006 г., а втората е одобрена през 2008 г. и се финансира по ОП „Околна среда“. Освен това през същата тази 2008 г. правителството на Сергей Станишев делегира на общината статут на възложител по тези проекти и дава съгласието си изпълнението им да стартира едновременно.

„Ние сме много разтревожени за хода на този проект, той е обект на нашето внимание още от есента на миналата година. Досега няколко пъти сме анализирали възможностите проектът да бъде продължен от МОСВ. Евентуалното лишаване на община Сливен от правата на възложител бе обсъдено и с представители на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка като съфинансираща институция през юни т.г. – в рамките на Комитета за наблюдение на проектите, изпълнявани по Кохезионния фонд. Мнението на всички тези институции е, че независимо от трудностите принципът за децентрализация и укрепване на капацитета на местната власт предполага продължаване на изпълнението на проекта от общината”, заяви още от парламентарната трибуна на 9 юли министър Нона Караджова.

Далеч сме от мисълта, че трябва да учим на ум и разум както един български министър, така и експертите на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. От друга страна обаче, е крайно време точно тези хора – българските министри и европейските експерти, да съберат кураж и да започнат да наричат „нещата” в България с истинските им имена. И когато става дума не просто за финансови неуредици и счетоводен хаос, а за всекидневни своеволия, тежък конфликт на интереси и брутално заобикаляне на цяла камара закони, да не се говори за „трудности”, „неудачи” и „криворазбрано самочувствие”, добито по футболните терени.

Иначе казано, ако правителството иска Брюксел да не ни зашлеви втори „сливенски шамар” (първият, както много добре е известно, изплющя в началото на 2008 г. покрай сливенската фирма „Биндер” и поръчките за над 121 млн. лв. по САПАРД, които „батко” – тогавашният шеф на агенция „Пътища” Веселин Георгиев, осигури на по-малкия си брат – съсобственик и шеф на въпросното дружество), община Сливен моментално трябва да се раздели със статута на възложител. И още – по-нататъшната реализация на т.нар. „Интегриран проект за водния сектор на гр. Сливен“ да бъде поверена на МОСВ. А всички преписки и досъдебни производства, в които е замесено името на Йордан Лечков (без значение от повода) – да бъдат възложени на магистрати от Върховната касационна прокуратура и Националната следствена служба.

Тъй рече кметът:

Нашето си е наше!

През 2003 г. сливналии избраха Йордан Лечков за свой градоначалник, защото виждаха в негово лице… българския триумф на Световното първенство по футбол в САЩ. И смятаха, че той ще оправи родния си град с онази лекота, с която години наред правеше играта на националния отбор и на германския си тим – Щутгарт.

Две години по-късно, когато и най-близкото обкръжение на градоначалника проумя, че разликата между ритането на топка в града на „Мерцедес” и кърпенето на бюджетни дупки в града на стоте войводи е от земята до небето, облаците над „Златното кубе” започнаха полека-лека да се сгъстяват. В края на 2005 г. припламнаха първите светкавици, а през пролетта на 2006 г. започнаха да трещят и същинските гръмотевици. Под ръководството на тогавашния окръжен прокурор Пейчо Хитов (вече покойник) и с „интимната” благословия на заместник главния прокурор Христо Манчев срещу Йордан Лечков бяха образувани няколко предварителни проверки и едно-две досъдебни производства за престъпления по служба, за употреба на документи с невярно съдържание, за източване на 400 хил. общински лева, за далавери с пари по програма САПАРД. Кулминацията на тази „кампания” бе специалната пресконференция, дадена от Христо Манчев на 2 май 2006 г., след която… Йордан Лечков мина в контраатака. Денонощие и половина по-късно той вече си бе оплел кошницата така, че заместник главният прокурор се видя принуден да свие байрака и публично да се извини на футболната легенда.

Година и половина по-късно – през октомври 2007-а, на местния вот Йордан Лечков отвя съперниците си като плява. И това не бе никаква изненада, защото по онова време той не само бе овладял до съвършенство политическата риторика и правилата на предизборното поведение, но се бе обградил с чисто нов и публично неопетнен кръг от съратници и спонсори.

Равносметката на първите 13-14 месеца от втория кметски мандат на Йордан Лечков звучи… умопомрачително. Безспорен лидер в усвояването на общински пари е Гражданското дружество „Стройинвест”. За периода 26 октомври 2007 г. – 1 февруари 2009 г. то печели обществени поръчки за 33, 209 млн. лева. Вицешампион е фирма „Гради”, която приключва „отчетния период” с възложени поръчки за 9,056 млн. лева. А третото място се пада на фирма „Билдинг – ТД”, която усвоява едва… 7,523 млн. лева.

В ГД „Стройинвест” участват три фирми: „Лукском”, „Топстрой декор” и „Бул-гейт”. До местните избори през 2007 г. собственик и управител на „Лукском” е лицето Георги Иванов Славов. Днес той е по-известен като кмет на община Ямбол, като подсъдим по дело за престъпление по служба и обвиняем по още пет досъдебни производства. Както се казва по друг повод, явно ученикът е надминал учителя и в преносния, и в буквалния смисъл на думата!

Собственик на „Топстрой декор” е лицето Коста Петков. Той е арендатор на дискотеката в хотела на Лечков – „Империа”, и е „правоприемник” на Георги Славов в „Лукском”.

А собственик на „Бул-гейт” – до 13 януари 2009 г., когато прехвърля фирмата на Мартин Стефанов – е Радостин Русев, който до местните избори през 2007 г. се занимава с… какво ли не, включително и с озеленяване. След това той влиза в местния парламент и изведнъж се преквалифицира в толкова мощен строителен магнат, че в началото на 2009 г. става причина ГД „Стройинвест” да спечели дори обществената поръчка за първата фаза от печално известния „Интегриран проект за водния цикъл на Сливен”. На стойност… „само” 44,628 млн. лева.

Вицешампионът – „Гради” ЕООД, е регистрирано на 21 януари 2003 година. Собственик на дружеството е Димитър Шейретов, който дори според най-заклетите врагове на Йордан Лечков е строител до мозъка на костите. За негово най-голямо съжаление обаче фирмата му става известна не с професионализма на собственика и работниците си, а с нещо съвсем странично (уж). От 2 юли 2004 г. до 26 април 2007 г. прокурист на дружеството е Иван Енергиев – съпруг на дългогодишната лична счетоводителка на Йордан Лечков, която след спечелването на втория си мандат градоначалникът прави свой пръв заместник. А да – и с факта, че „Гради” ЕООД е вдигнала и втория луксозен хотел на Йордан Лечков – „Спорт палас”.

Колкото до третия в класирането – „Билдинг – ТД”, нейният собственик Тодор Дечев може да се похвали само с един факт: че е удостоен с високата и доходна чест да бъде част от обкръжението на кмета Йордан Лечков.

Залог, по-голям от закона

До края на 2008 г. всичко в община Сливен около кмета Йордан Лечков и най-първите му „дружки” по линия на сериозните общински харчове върви мирно и тихо. В един момент обаче работата опира до поговорката „Чисти сметки, добри приятели” и глазурата започва да се пропуква.

Най-напред се оказва, че градоначалникът и финансово-икономическият му екип са съблазнили Общинския съвет да приемат такъв бюджет за 2008 г., който може да бъде изпълнен само при едно условие: ако по поречието на Тунджа изведнъж бликнат поне два петролни гейзера. Четем какво пише по въпроса в последния публично огласен доклад на Сметната палата. Одитната проверка обхваща периода 1 януари 2006 г. – 31 декември 2008 г., докладът е с пореден № 0012000409 и е приет с решение № 77 на Сметната палата от 25 март 2010 година:

„Бюджетът на община Сливен за 2008 г. е приет от Общинския съвет след срока, определен в чл. 12 на Закона за общинските бюджети (ЗОБ). Съгласно приетия бюджет приходната част на бюджета е определена на 160 700 хил. лв., от които приходи за държавни дейности 28 200 хил. лв. и приходи за общински дейности в размер на 132 500 хил. лв. Предвидено е разходите да бъдат в размер на 160 700 хил. лв., разпределени по функции, групи и дейности.

В програмата за капиталовите разходи са предвидени 486 обекта за изграждане, основен ремонт и придобиване на материални и нематериални активи за 100 945 хил. лв., от които 2284 хил. лв. с целева субсидия по чл. 10, ал. 1 от ЗДБ на РБ за 2008 г. Определен е максималният размер на общинския дълг – до 13 млн. лв.

През годината общинският бюджет е актуализиран четири пъти от Общинския съвет. Измененията са направени в съответствие с чл. 18 от ЗОБ. Съставени са периодични и годишен отчет за изпълнението на бюджета. Отчетът на бюджета за 2008 г. е приет от общинския съвет.

Отчетните данни показват изпълнение на бюджета в размер на 81 158 хил. лв. по приходната и съответно по разходната част (50% от планирания размер). Анализът на тази разлика показва, че възможностите за събиране на общинските приходи са надценени. Надценени са най-вече възможностите на общината да реализира приходи от продажба на недвижими имоти. Фактическото свиване на бюджета се е отразило на местните разходи, като изпълнението на капиталовите разходи е 26% от планираните.

При планирани приходи в размер на 160 700 хил. лв., постъпленията са

81 150 хил. лв., в резултат на което са намалени и разходите…”

Както се вижда и с невъоръжено око, още в края на третото тримесечие на 2008 г. кметът Лечков е бил наясно, че се е изхвърлил с този бомбастичен бюджет и че някой от фаворитите – „Стройинвест”, „Гради” и „Билдинг – ТД”, трябва да изгори с определена сума пари. Другият вариант, който явно се е оказал по-приемлив, е трите фирми да получат по-малко, пък останалото – през 2009 г., когато пристигнат европейските милиони за водния цикъл. Речено – сторено.

С Решение № РД-15-2024 от 3 декември 2008 г. на кмета Йордан Лечков е стартирана „открита” по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Рехабилитация и разширение на водоснабдителната и канализационни мрежи на гр. Сливен”. Тоест фаза 1 на прословутия „Интегриран проект за водния цикъл на община Сливен”. Общата стойност на поръчката е 44, 628 млн. лв., от които общината е длъжна да осигури само 4,242 млн. лева. Останалите пари трябва да влязат в Сливен по линия на програма ИСПА и Оперативна програма „Околна среда”.

За да не бие прекалено на очи, на 23 януари 2009 г. на бял свят се появява консорциум „Хидросистеми”. В него участват фирмата на общинаря Радостин Русев – „Бул-гейт”, и една от най-мощните германски строително-инженерингови компании – „Хохтийф Констръкшънс АГ”. Тя е създадена през 1873 г., в България стъпва още през 1931 г. и до национализацията през 1945 г. оставя зад гърба си десетки обекти, сред които Съдебната палата в Русе, Българската народна банка, Министерството на правосъдието, хотел „България” и едноименната концертна зала в София, язовир „Бели Искър” в Рила и т.н.

Въпреки катастрофалните разлики в професионалните биографии „Бул-гейт” държи 80% от консорциума, а на германския колос са отредени едва… 20% от дяловете.

Едни пишат поезия, а други – оферти!

На 9 декември 2008 г., под №22, обявлението за обществената поръчка е публикувано в „Официален вестник на ЕС” и в електронната страница на „Държавен вестник”.

До изтичане на крайния срок в общината постъпват само две оферти: на ДЗЗД „Хидросистеми” – Сливен, и на Сдружение „ВиК Сливен 2009” – гр. София, в което „Холдинг Пътища” АД държи 60% от дяловете, а две бургаски фирми – „Водоканалстрой” ООД и ЕТ „Водоканалстрой – Щерион Костов” делят останалите 40% в съотношение 30:10 в полза на „Водоканалстрой”.

Със Заповед № РД-15-144 от 3 февруари 2009 г. възложителят, т.е. кметът Йордан Лечков, назначава комисия за провеждане на процедурата.

На 23 февруари 2009 г. със своя Заповед № РД-15-229 кметът Йордан Лечков постановява, че сдружение „ВиК Сливен 2009” не отговаря на условията в обявата и поради тази причина е декласирано. Неговите шефове са уведомени за поражението на 6 март 2009 г. и една седмица по-късно – на 14 март, те внасят жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

На 15 май 2009 г. КЗК решава, че въпросната жалба е неоснователна и оставят в сила заповедта на Лечков. А основният мотив звучи – съвсем меко казано – повече от безумно. Цитираме дословно:

„Възложителят е поставил изискване участниците да предоставят с офертите си доказателства за притежаван опит за строителство или реконструкция на водоснабдителна мрежа на ПОНЕ ЕДИН ОБЕКТ, който е с ОБЩА ДЪЛЖИНА НАЙ-МАЛКО 20 километра, и за строителство или реконструкция на канализационни системи на ПОНЕ ЕДИН ОБЕКТ, който е с ОБЩА ДЪЛЖИНА НАЙ-МАЛКО 14 километра. Участникът (т.е. Сдружение „ВиК Сливен 2009” – бел. авт.) е представил справка, в която в табличен вид са изброени 6 бр. договора за строителство на нови или реконструкция на съществуващи водоснабдителни системи с ОБЩА ДЪЛЖИНА 56,876 километра. Както и справка, в която в табличен вид са изброени 4 бр. договора за строителство на нови или реконструкция на съществуващи канализационни системи с ОБЩА ДЪЛЖИНА 17,657 километра. От изложеното е видно, че сред представените доказателства за строителство или реконструкция на обекти няма нито един обект, чиято обща дължина да отговаря на описаните по-горе изисквания.

Доколкото в документацията е предвидено отстраняване от участие, в случай че офертата е непълна и не отговаря на изискванията на възложителя, то всяко едно несъответствие или липса на който и да било от изискуемите документи, представлява самостоятелно основание за отстраняване от участие. В този смисъл офертата на жалбоподателя и по двете обособени позиции не отговаря на предварително обявените от възложителя условия и отстраняването му от участие е извършено законосъобразно…”

Ако офертата на „Хидросистеми” беше в ред – да се извиним и на кмета Йордан Лечков, и на КЗК за пиперливия език. За съжаление обаче от решението на Комисията за защита на конкуренцията просто си става ясно, че… цялата тази история е поръчкова. Съдете сами:

„В офертата на „Хидросистеми” се съдържат следните документи, относими в настоящото производство:

– документ за регистрация на чуждестранното лице съобразно националното му законодателство (удостоверение);

– нотариално заверено пълномощно от представляващите чуждестранното дружество, съгласно което лицата Райнер Лаубшер и Иван Нотев заедно ще представляват НОСНТIЕF („Хохтийф” – бел. авт.) пред община Сливен и МОСВ;

– документ за данъчна регистрация и БУЛСТАТ, регистрация по ЗДДС: заверено копие от финансова служба гр. Есен-Юг, удостоверяващо, че дружеството „Хохтийф Констръкшънс АГ” е неограничено данъчно задължено в Германия, регистрирано е с данъчен номер и е със седалище в Германия…;

– заверено копие от данъчно удостоверение от Финансова служба Есен-Юг, ZVB U, като заявителят е регистриран от 29.03.1999 г. със следните видове данъци: корпоративен данък, данък върху трудовия доход и търговски данък; към момента на издаване на документа дружеството няма текущи данъчни задължения, както и отсрочени задължения…;

– банкова атестация от обслужващата банка, че участникът е коректен клиент…;

– документ, изхождащ от Комерцбанк – регион Запад, съгласно който са изложени някои принципни данни – дялов капитал 12/2007 в евро

179.200.00,00, резерви за същия период в евро приблизително 2.062.106.00,00 и изпълнени договори през 2007 г. с приблизителна стойност в евро 18.773.000.000,00;

– документ, изхождащ от Дойче банк АГ, удостоверяващ, че Хохтийф Груп е смятана за една от най-важните и способни немски строителни фирми, изпълнила от 1875 г. до момента много важно и сложно строителство в страната, така и в чужбина…;

– доказателства за икономическо и финансово състояние на Хохтийф Канстръкшънс АГ – отчет за дейността 2005, 2006, 2007 г.;

– оферта на ДЗЗД „Хидросистеми”, опакована в кашон, в чийто горен десен ъгъл е записано наименованието на възложителя, а в долния ляв ъгъл е записано наименованието на участника с адрес, телефон, факс и електронен адрес за кореспонденция…”.

И нито дума за това, че някоя от двете фирми в консорциума „Хидросистеми“ знае как се гради водопровод, канализация или колектор. А какво пише в офертата на ДСЗД „Хидросистеми”, която толкова надлежно е била опакована в кашон – знаят само малцина богоизбрани. За всички останали нейното съдържание продължава да е тема табу, защото тъй е разпоредил г-н кметът.

Абсурд наш насущний

Сдружение „ВиК Сливен 2009” веднага обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд (ВАС) в две посоки: анулиране на конкурсните резултати и спиране на изпълнението до окончателното решаване на спора.

На 21 май 2009 г. тричленен състав на ВАС с председател Нина Докторова и членове – Аделина Ковачева и Галина Карагьозова, постановява, че изпълнението на проекта не може да бъде спряно, защото „общественият интерес е по-широко понятие от положителния ефект на дадени строително-монтажни работи“.

На 8 октомври 2009 г. кметът на Сливен Йордан Лечков тържествено прави първата копка на тъй дълго лелеяната фаза 1 на „Интергрирания проект за воден цикъл на Сливен”. А на 15 февруари 2010 г. тричленният състав на ВАС с председател Мария Костова и членове - Диана Гърбатова и Марио Димитров, огласява решението си: отменя Решение № 463 от 15 май 2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията; установява незаконосъобразност на Заповед № РД-15-229 от 23.02.2009 г. на кмета на община Сливен за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Рехабилитация и разширение на водоснабдителната и канализационни мрежи на град Сливен (I фаза)”. Решението е окончателно”.

 

 

Ирония на… парата!

Казано в прав текст, решението на втората „тричленка” на Върховния административен съд обръща обществените и бизнес настроенията в Сливен с хастара наопаки.

Заради неизпълнението на „Бюджет 2009” общинската хазна е празна като хладилник в студентска квартира. А дълговете на общината постепенно надхвърлят критичните 70 млн. лв. и още по-постепенно продължават да набъбват.

По всичко личи, че заради „теслата” на ВАС лелеяните 44 млн. лв. за първата фаза на водния цикъл ще дойдат на куково лято. Което означава, че още по-заветните 44, 072 млн. лв. за втората фаза ще пристигнат по… „същото време”.

За да закърпи отчасти положението, с писмо изх. № 4704-1071 от 19 април 2010 г. кметът Йордан Лечков изпраща на „Хидросистеми” 14-дневно предизвестие и нотариална покана за прекратяване на договора за първата фаза на водния цикъл.

Формалният аргумент, с който бившата футболна легенда обръща гръб на довчерашната си дясна ръка, също е уникален: консорциумът „Хидросистеми” е замесен в „мошенически практики и измами при изпълнение на обособена позиция 1”. Тоест при строителството и реконструкцията на „съответните” части от водоснабдителната мрежа на Сливен.

Истинската причина обаче е друга: кметът Лечков реши да „похарчи” довчерашната си дясна ръка – Радостин Русев. Без изобщо да си дава сметка, че от името на общината му дължи „само”… 19,161 млн. лева. С ДДС – 22, 994 милиона. За изпълнени, но неизплатени или нефактурирани обществени поръчки. Като в тази сметка не се включват нито разходите на „Хидросистеми” около провалената първа фаза на водния цикъл, нито бъдещите разходи за обидата, нанесена на германската компания „Хохтийф Констръкшънс АГ”.

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев