Община Сливен

Георги Вл. ПОПОВ: Сливенският преход. Първият демократично избран кмет Христин Петков… И замириса на сицилиански рози

.........................................................
05.12.2017 / 10:38

Името на първия демократично избран кмет на Сливен през 1991г. винаги предизвиква у мен отвращение.Но така се завъртя политическата рулетка...

И до днес мнозина нямат отговор как момчето на бай Пеньо Петков,шефа на казионното БЗНС в Сливен,снимал се дори с Тодор Живков,седна на кметския стол от името на демократичните сили.

33-годишният тогава първи демократичен кмет на Сливен е завършил икономическа география в Софийския университет,специалност "Управление на селищните системи”. И бе,разбира се, изявен комсомолски кадър, а до промяната през 89-та четеше и лекции в т.нар.Дом за политическа просвета. Сам призна веднаж,че е бил на покрива на новия си дом по време на ремонт и оттам слушал възгласите на сливналии по време на първия демократичен митинг.

Политическият кипеж и създаваните нови формации събуждат у него порив за политическа кариера: става близък на Вълкан Вергиев и неговата нова Либерална партия. Но е твърде прагматичен и скоро преценява,че тази политическа формация няма бъдеще.Някой го препоръчва на сливенската "Екогласност” и полека лека стана често срещано лице в щаба на демократичните сили.

Христин Петков се отличаваше от кресливите нови герои на сцената като Големанов,Ганчо Делев и множество отдавна забравени имена.Изявите му носеха белега на спомената по-горе неопределеност,тафтология,склонност към компромиси, диалог и чиновническа маниерност. В търсенето на по-приемливо за обществеността лице този тип поведение допадаше на част от сините,раздирани от амбиции и конфликти.Христин Петков оплете паяжината на новия тип кариеризъм /затова и допадна след години на лидера Иван Костов/.Така полека лека се превърна в единствен кандидат за кмет на СДС и ловко отстрани от състезанието по-переспективния Атанас Павлов.

Спомням си -заседание на местния Координационен съвет.То решава окончателно:Петков ще е кмет.Тръгвам към офиса на в."Демокрация", а Христин Петков подтичва след мен:"Ще предадеш ли информация на вестника? Нали ще предадеш... Какво ще предадеш? Да не забравиш да пишеш еди какво си?"

Признавам,че ми стана обидно и тъжно.

Спомням си, че в личен разговор с кандидата за депутат от Сливен Снежана Ботушарова в ресторант"Сливен" изразих личните си опасения за последиците от този избор. "Късно е Георги, машината е задействана!” -отвърна тя. Но всъщност по-сетне стана ясно,че е действала в интерес на Петков, за когото, по него време плъзнаха слухове за контрабанда на антики. И че е бил заловен с голяма сума марки на границата на връщане от Германия,че е бил агент на ЩАЗИ и какво ли не.Възможно бе да са само слухове -в онези години битието преливаше от тях.

Скоро след избирането на Христин Петков за кмет се разбра, че в общината е влязъл идеалният чиновник. Петков бързо се изолира от доскорошните си съмишленици и дори избягваше срещите с граждани,влизайки в сградата под часовника през неофициалния вход. Дори аз,кореспондентът на "Демокрация” трудно се добирах до неговия кабинет, където Петков се съвещаваше и кроеше разни неща с някакви странни, новоизлюпени демократи и бизнесмени.Прозорливият и пиперлия актьор, незабравимият Николай Мандаджиев публично го нарече, „случаен гост в историята на града”,а появилия се през 1994г. вестник "Седмица" -Санчо Панса на синята идея. От неговото кметуване ще се запомнят няколко скандални начинания:

Опита да продаде Новоселската баня на брат си Петко Петков,

който я стопанисва известно време.но не успя да влезе във владение, и тя бе почти разрушена.В квартал "Българка" раздаде жилища уж на социално слаби, а те взеха,че ги изкупиха. Заради упорството му срещу общинския съвет, който настояваше "Манастирчето" и параклиса "Св.Георги" да бъдат отдадени на символична сума само и само да бъдат добре стопанисвани - и камък не остана от любимото на сливналии място...През 1993 г. отдаде зала с 300 места и офис в НТС на християнската църква "Сион" срещу нищожния наем от 2000 лв. тогавашни пари. Стана пословично известен с алергията си към културата: не стъпваше в театър и след една неясна сделка пропъди от ателиетата им срещу общината художника Евгени Вълев ,арх.Методи Тотев, фотограф-художниците Стефан Стефанов и Светлозара Курдова. Заради ползвано отвреме навреме общинско жилище бе унижен дори писателят Цончо Родев.

Но безспорен "връх" в кариерата му като кмет на Сливен бе станалото популярно в национален мащаб начинание, което вестник "168 часа" определи "Сливенската Коза ностра". В "Дон Корлеоне от Сливен" седмичникът изрази предположения кой е инициаторът на опита за създаване на мафия подобно на сицилианската. Под благовидния предлог "сдружение с идеална цел за развитие на стопанска дейност с цел подпомагане на икономическото развитие на Сливен”, се бяха договорили със смайващо за онова разделно време сини и червени политици. От една страна потомственият сливенски индустриалец и депутат във ВНС Димитър Саръиванов и кметът Христин Петков, от друга -червените функционери: депутатът Йовчо Русев и Илия Мавродиев. Червеният Русев и синият Саръиванов бяха готвени за съпредседатели, в УС на сдружението бяха поканени още шефът на отдел в общината Георги Кирилов, шефът на общинския съвет Атанас Павлов,бизнесмените Булгуров, Йовчев, Хаджииванов и др. Май само Атанас Железчев бе отказал участие в тази замирисваща идилична общност: горе в политическите кръгове на държавата сини и червени яростно воюваха, а долу си стискат ръцете!

Според вестник "168 часа” истинският дон Корлеоне се оказа кметът Христин Петков: Негова или развита от него била идеята за сдружението. И уж с идеална цел, но като предмет на дейност то включва: "Управление и стопанисване на недвижими имоти, вещи, парични средства и права, дарени или заведени от български и чужди физически лица, от държавни органи или организации, или завещани движими и недвижими вещи, приходи от спомагателна дейност... Предмет на дарение могат да бъдат парични суми, акции, интелектуална и ... индустриална собственост...”

Според хлътналия по благородната на пръв поглед идея Атанас Павлов, невъзможно било да се създадат предпоставки за мафия. Нито общината, нито държавните предприятия няма да направят дарения. Просто е невъзможно. Всъщност, всичко е възможно - призна с половин уста той - Но аз не мога да го повярвам!

Парични вноски,дялове,пожизнени права върху тях, разпределени роли в спомагателната стопанска дейност...Гръмна голям скандал.

"В Сливен замириса на сицилиански рози"-заглавие във вестник "Седмица.Особено скандален се оказа фактът,че всъщност Христин Петков, Йовчо Русев,Димитър Саръиванов и пр.бяха действали в условията на почти пълна конспирация, без да уведомят нито местните си,нито националните политически централи.Не бяха виждали и устава на сдружението.Дори заместниците на Христин Петков в общината научиха от в."168 часа" за синьо-червената завера.От партийните централи текнаха мълнии на гнева и разпоредиха това да се спре.Димитър Саръиванов се отказа,документи за регистрация на сдружението така и не бяха подадени и идеята пропадна.

За една от най-големите далавери на Христин Петков се смята тази със сливенския имот в София, завещан от Хаджи Мина Пашов. Дарената на Сливенската община сграда на пл. "Батемберг" на самия пъп на столицата стана обект на различи апетити.В последния ден на кметуването си -28 ноември 1995 година, Христин Петков и кметът на Голяма столична община Александър Янчулев подписват договор за отдаване на сградата под наем на немска фирма за период от 30 години,с допълнителна клауза за още 20.Наред със смутителни неясноти в договора,прави потресаващо впечатление фиксираната месечна вноска -15 долара на кв.метър -безумно ниска цена в центъра на София.В договора няма клауза за актуализацията му в зависимост от инфлационните процеси,като немският вариант е подписан от двете страни,а българският му -само от Петков и Янчулев.По-сетне из Сливен се разчу,че Христин Петков работи известно време с въпросната немска фирма.Според общински съветници,по-късно имотът е бил продаден на Столична община за 500 хиляди марки,а Стефан Софиански го препродава за милиони.Собственикът на закупилата го немска фирма бил от сродна политическа партия в Германия.

Един комичен детайл от същата тази 1995 година,преди Петков да напусне общината.Радио „Канал ком” проведе уж анкета със сливналии,според която се оказа,че Христин Петков е третият по популярност сливналия за всички времена.Преди него се бяха наредили само Хаджи Димитър и Добри Чинтулов. Това е уникално свидетелство и за медиите по онова време,нагаждащи се към силните на деня.

Петков търпеливо чакаше своя час и той изгря:синята вълна от 1996-1997 година го подхвана и въздигна отново,този път на поста областен управител на Бургас. Новината сащиса не само сливенските демократи,но и бургаските.Имаше протести до НИС на СДС. Но от близък съветник на президента Петър Стоянов отново се чу крилатата фраза, изречена през 91-ва от Ботушарова: "Машината е вече завъртяна!” В по-късно време и Иван Костов го защити публично от нестихващия ропот на седесарите от Бургас.И как ли не: беше удобен,акуратен и изпълнителен чиновник, макар и намесен в скандали със земи в Добруджа,с фабрика в Габрово и пр. по време на масовата приватизация. Оцеля на "атрактивната" длъжност шеф на Главна дирекция „Човешки ресурси и управление на собствеността в НОИ” дори. Очевидно бе удобен и за бившите, и настоящите управници.

Но не във всичко му потръгна: Господ едно дава, друго взема. По неясни подбуди съпругата му Мина сложи край на живота си.

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев