Община Сливен

Живот като на кино

Веселина Седларска
29.06.2010 / 07:30

Животът, изигран от Стефан Данаилов. Нашият живот. Първо „На всеки километър”, после – във всеки мол. Нашият живот, в който главен герой някога беше Сергей, а сега - Касабов.

Животът е голям присмехулник. Героят на Стефан Данаилов в сериала „На всеки километър” се казваше Сергей. Серж, Серго. Сергей Станишев е роден по времето, когато се замисля сериалът. Съвпадението на имената беше използвано в оня злополучен клип с трамвая, ако си го спомняте. С единия пътник, отиващ наникъде. Беше пуснат по случай конгрес на БСП. Серго от филма се качва запъхтян, за да предаде послание на Серго от живота. Клипът беше комичен отвсякъде, макар че имената съвпадаха, трамваят беше същият като от онези серии… На всичкото отгоре не беше никак, ама никак автентичен. Защото героят на Стефан Данаилов Сергей не се бе превърнал в Сергей Станишев.

Животът е голям режисьор. Героят на Стефан Данаилов Сергей се бе превърнал в Димитър Касабов от „Стъклен дом”. За улеснение на младите в Уикипедия пише, че „На всеки километър” бил приключенски, екшън сериал, като допълнително пояснение – на партизанска тематика. Героят му, сборен образ на дейците от нелегалната съпротива, бил „емоционален, излъчва момчешки чар и на моменти се изявява като плейбой”. Да ви прилича на Сергей Станишев? На Димитър Касабов от „Стъклен дом” обаче прилича.

Какво ли е правил майор Сергей Деянов от „На всеки километър” в годините на социализма? Да се е кротнал на някаква задълбочена научна работа по история на БКП като президента Първанов? Едва ли, човекът от филма не приличаше на книжен плъх. Смел беше, доколкото си спомням от далечните серии, безразсъден даже, да не би пък да е станал един от заверата „Горуня”, която беше дръзнала да мисли, че може да свали Тодор Живков от власт, за да постави на неговото място пак толкова верен на партията, но по-грамотен, по-заслужаващ уважение човек? Едва ли. Серго беше симпатичен, но не чак, не чак толкова. Назнайваше езици, доколкото помня сериите, може би е станал дипломат. Да, това би му подхождало. Щеше да е страхотен на фона на всякакъв пейзаж, а също така и страхотен резидент.

Да, най-вероятно майор Деянов е минал през дипломатическата кариера. Но за кратко, през лудите-младите години. После се е върнал да прави кариера в България. И отново е бил главният герой в нашия живот. Като какъв – нямам представа. Може би е бил някъде първи секретар на ОК на БКП, или завеждащ отдел в ЦК на БКП, или пък е бил полковник в Държавна сигурност? Няма как да попитам сценаристите на филма. Единият от тях – Павел Вежинов, почина през 1983 година. Другият, Георги Марков – беше убит пет години преди това по поръчка на Държавна сигурност, в която неговият герой може би е бил полковник.

А може би е бил дисидент от обкръжението на комитета за спасението на Русе, на президента Желев, може би е бил от онези просветени и видели широкия свят комунисти, които са усещали и чакали вятъра на промяната. Много вероятно. Във всеки случай той е започнал с бизнеса в първия миг, в който е можело да се започне с бизнес. Знаел е как, имал е пътеките и хората. Защото когато вече не се казва майор Деянов, а Касабов, той е собственик на най-големия столичен мол. Той е богат човек, чието семейство не се гнуси от приятелство с бедни хора. Тоест той е роден да бъде богат, той е номенклатурно заложено богат, а не по мутренска линия. Останал си е все така „емоционален, с момчешки чар и на моменти се изявява като плейбой”. И има лицето на майор Деянов, тоест на Стефан Данаилов. По него стрелят, но не защото е престъпник, а защото е на път да разкрие престъпниците. Неговата съдба е не просто да бъде главният герой в нашия живот, не само да живее вместо нас, а и да ни бъде симпатичен. Да надхитрява лошите. И той ги надхитря даже отвъд смъртта. Защото и той като Серго умира на всеки километър, но също така е и жив на всеки километър. В случая с Касабов километражът е стигнал до Лондон, откъдето „мъртвецът” дърпа конците на бизнеса, купува офшорки и винаги притежава всичко в нашата страна и в нашия живот.

Преди няколко седмици унгарският парламент приравни престъпленията на комунизма към Холокоста и забрани тяхното отричане. Затвор от една до три години заплашва всеки, който отрича както Холокоста, така и престъпленията на комунизма, който ги поставя под съмнение или намалява степента на тяхната сериозност. В Унгария. („Новинар”)

Веселина СЕДЛАРСКА

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев