Община Сливен

Георги Вл. ПОПОВ: Сливенският преход. Кичът, наречен „Град на истината”

Майор Светозар Господинов
13.11.2017 / 12:04

28 години след 10 ноември ще припомним отново случващото се в Сливен в онези първи години след промяната.

19.20 и 21 август 1990г. – час пик за политическия театър, разбирай сеир, в Сливен. Човек щеше да се пали насред площада. (Сн. вляво)

Човекът се казваше майор Светозар Господинов, бивш военен. Избрал да бъде „Рицарят на Демокрацията, на Саможертвата” и т.н. Той се беше врекъл пред съпартийци и общественост, че ще изгори като факла пред паметника на Хаджията. Поводът: отказа на неговия съименник Антон Господинов, кмет на Сливен и другите от градската управа да подадат оставки.

Покрай опънатите край църквата Св. Димитър палатки на бунтуващите се срещу властта представители на различни политически образувания (т.нар. Град на истината) и главно на „Подкрепа”, левентът – майор изглеждаше наистина като рицар. Сред нароилите се седесари като Големанов, Ганчо Делев и др. Нищо, че бившите му военни шефове разправяха нелицеприятни неща за него.

Необикновеното спокойствие и афишираното религиозно чувство от негова страна, според някои наблюдатели, правеха драмата да изглежда реална. Тълпи от стотици люде сновяха между палатките, общината и паметника на Хаджията, скандираше се „Оставка!”, а пространството пред общинската сграда кънтеше от лозунги. По-умерените седесари изразяваха неодобрение относно ставащото: Ганчо Делев и неговите хора допълнително възпламеняваха атмосферата с драстични призиви от радиоколата на „Подкрепа”. Някой май търсеше сблъсък и мнозина подозираха, че зад този уж спонтанно възникнал пуч стои Държавна сигурност.

На 20-ти август в телефонен разговор с президента д-р Желю Желев описах подробно ставащото в Сливен. Аз самият също бях притеснен от възможността за трагична развръзка и споделих сериозните си опасения с него. Д-р Желев ме натовари с мисията да разговарям с майор Господинов от негово име и да се опитам да го убедя да не стига до крайност. Когато днес препрочитам кореспонденциите си по повод станалото в Сливен, изпитвам известно чувство на срам. Защото отначало и аз бях се вързал донякъде на приказките на Рицаря.

Видимо поласкан от вниманието на президента, майор Господинов произнесе в обичайното си обкръжение малка куртоазна реч на благодарност към държавния глава. Нито потвърди, нито отрече, че ще се пали. Нямаше и време за много излияния, защото сутринта на 21-ви се възцари огромно напрежение. Началникът на сливенската милиция Иван Кръстев беше предупредил няколко младежи и девойки, че може да ги нападнат „възмутени” граждани и че МВР няма как да ги защити. Това и се случи: малко по-късно отряд от белокоси партийци, активни борци и др., водени от кмета Антон Господинов нахлуха в т.нар. Град на истината. Бяха малтретирани няколко младежи и девойки, а кметът, явно много афектиран от случилото се предната вечер, сам опита да събори една от палатките. Шефът на милицията бе скръстил ръце отстрани и пасивно наблюдаваше сеира.

Но какво всъщност се беше случило привечер на 20 август? Към 17 часа в Града на истината пристига дъщерята на кмета Господинов, любезно приета от всички. Според очевидци тя пожелава да й бъде показана автентичната телеграма, изпратена до майор Господинов от Радой Ралин. В нея Ралин изразяваше възхищението си от решителността на майора и безпокойството от неговото решение за саможертва. „Ти си длъжен да живееш… и не чрез мистичен екстремизъм, синко мой, а чрез упорство в дълга!” – съветваше именитият ни сатирик.

Последва открито писмо на кмета Антон Господинов до президента на републиката. То бе прочетено по сливенския радиовъзел. Площадът се изпълваше с хора, възмутени от бездействието на милицията. Кметът заяви, че на 20 август над семейството му е бил извършен терористичен акт – дъщеря му била малтретирана от лагеруващите и й е била оказана медицинска помощ. Милиционери се опитаха да отведат на психиатричен преглед главния подбудител и извършител на атентата Йордан Димитров (Данчо).

И казано на шега, дори Хаджи Димитър беше свалил пушката си от изумление пред ставащото.

И така – на 21 август 1990г. всичко в Сливен беше готово за голямото политическо театро: тълпи от сливналии се тълпяха към Града на истината и площада и от колата на КТ ”Подкрепа” ехтяха продраните гласове на Ганчо Делев и компания. А „Рицарят на Саможертвата” майор Светозар Господинов седеше някак странно смирен и вече не така ентусиазиран до една от палатките, обкръжен от феите на синята идея. Взе да се шушука, че обявеното самозапалване е просто един евтин фарс, но към това ще се върнем по-сетне.

Вече стана дума за друг един Герой на Демокрацията -Йордан Димитров (Данчо). 19-годишният младок забърка най-голямата мистерия – т.нар. терористичен акт срещу дъщерята на сливенския кмет Антон Господинов. Вече не си спомням, но май двамата се бяха харесали, бяха се поразходили с някаква кола, а ДС го използва и го нарече атентат. Преди това същият този Данчо се качи на покрива на партийния дом, свали знамето от покрива на сградата, изчегърта бронзовите букви отвън, влезе в схватка с полицията, разбуни някакви организацийки в училищата и т.н. С две думи, той беше винаги там, където нещата висяха на косъм.

Младежът се появи в сградата на СДС месец-два преди събитията през август. Беше висок, мършав, с едва наболи мустачки, с подкупващо невинно изражение и бледосини очи. Само добър специалист можеше да долови у него онзи характерен израз на притежателите на „жълти картони”. Истината блесна по-късно: Данчо бил син на разведени родители, а баща му-партийна номенклатура и секретар. Родното му градче или село вече не помня. Имал психически проблеми и бил регистриран в Радневския психодиспансер. Той се вля в опозицията с ореола на син, въстанал срещу партийния статут на баща си, което подир време се оказа абсолютен блъф. Вероятно, смятаха мнозина, е бил манипулиран от службите с цел дискредитиране на опозицията. Ако е тъй, успяха. Бяха нанесени огромни щети на демократичните сили. И след като работата беше свършена, Данчо беше прибран от шефа на милицията Иван Кръстев и изпратен отново в Радневския психодиспансер.

Само че подир година той отново се появи на политическата сцена в Сливен. Предстояха избори и новосъздадени формации трябваше да разединяват СДС. Данчо стана политически лидер: създаде в Сливен организация на Българската демократическа партия (БДП) – ново попълнение на четата на Йоло Денев. С помощта на БСП бе създадена и организация за борба срещу синята диктатура, а човекът с неизяснена биография и обект на полицейско внимание във Варна Вълкан Вергиев създаде своята Либерална партия. Същият се кипреше по червените митинги редом с Луканов и Лилов и дори стана депутат. Та, ето какви „герои” шетаха и в Сливен по онова време. Психическата обремененост и комплекси, лумпенската агресивност, социалното недоволство, мизерната политическа култура и болезнените лидерски амбиции създадоха онази болезнена среда и нажежиха страстите в града под Сините камъни…

Както вече споменах в миналия си разказ, за всеки случай до паметника на Хаджи Димитър дори дежуреше кола на пожарната. Но близки от обкръжението на майора ми признаха, че Господинов няма никакво намерение да се пали. И слава богу, разбира се. Усещането за гротесност и комедийност на ситуацията все повече се засилваше. Независимо от това, благодарение на Ганчо Делев и неговите юнаци, няколкостотин човека обсадиха сградата на общината с викове „Оставка” и „Долу БКП!”, но до нови инциденти с милицията не се стигна. Защото по някое време грижата за обществения мир пое митрополит Иоаникий.

Пишещият тези редове, вече тайно прогледнал за истинската същност на явлението „Рицар на саможертвата”, се озова ведно с неколцина журналисти в една малка стаичка в църквата „Свети Димитър”. Присъстваха още неколцина от лидерите на опозицията, секретарят на митрополията Вълкан Янев и др. С тържествено, смирено и… облекчено лице срещу владиката седна и майор Господинов.

В притчова изповед на сладкодумния Иоаникий за живота и смъртта, за смирението и помирението между човеците преминаха тези може би час или два. Подир туй съвсем облекчен и развълнуван майорът целуна благодарствено десницата на владиката и тръгна да бере плодовете на своето Възкресение. „В отговор на обръщението на президентството и други институции, майор Светозар Господинов избра вместо смъртта, живота и борбата в името на истината” – писаха някои вестници.

Така дунанмата в Сливен свърши, тълпите от доста разочарованите сеирджии се разотидоха, а до вечерта палатките в т.нар. Град на истината бяха вдигнати. Кметът Антон Господинов и градската управа не подадоха оставки, опозицията бе до немай къде дискредитирана.

Самият Герой – майор Господинов се поразходи до София, където бе приет от няколко политици и престоя в медийното пространство още известно време. Дни подир августовската сага самият лидер на БСП в Сливен Йордан Драганов го предложи и майор Господинов оглави т.нар. Комисия по деформациите, която просъществува от ден до пладне. Не мина много време и фамозният самоподпалвач и кмет на Града на истината обсипа бившите си съмишленици от СДС с коварни словесни залпове.

В по-късно време майорът завърши право в Бургаския свободен университет и днес работи като адвокат. И доколкото чувам, не обича да се връща към спомените си от онова време пък и никой вече не го помни и не го споменава за нищо...

 

 

 

 

 

 

 

Още снимки от новината

Митинг

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев