Община Сливен

Никола Филчев в сензационно интервю пред "Блиц" за банковите фалити, кредитните милионери, убийствата и приватизацията

------------------------------------
17.10.2017 / 09:41

Главатарят на разбойническата приватизация Иван Костов се похвали в студиото на Лора Крумова, че не е откраднал и един пирон от приватизацията. Но не каза и дума за пироните, които заби в ковчезите на загиналите от бедност български граждани. Слава Богу обществената памет не е толкова къса колкото му се иска на Костов. БЛИЦ потърси проф. Никола Филчев по горещата тема за престъпния преход и крадливата приватизация. Ето как бившият главен прокурор отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.

- Проф. Филчев, кои са основните особености на криминалния преход в България?

- Преходът, който бе извършен в България, има икономическа и политическа страна. Най- важната промяна в икономиката е, че националното богатство се приватизира и държавната собственост премина в частни ръце.

Този процес протече на два етапа: Първи етап - приватизация на финансовия капитал чрез източване на банките в периода 1993-1996 г. При това стотина физически лица присвоиха от държавата седем милиарда германски марки.

Втори етап - приватизация на материалните активи на държавата – основно през 1997-2001 г. ( но продължи и след това), при което беше разпродадено имущество за тридесет милиарда долара, а държавата получи обратно едва три милиарда долара.

- Какви промени настъпиха в политическата сфера?

- Що се отнася до политиката, основната промяна е демократизация на управлението и обществения живот.

Новата Конституция закрепи принципите на политически плурализъм и зачитане на основните права на гражданите.

Възникнаха множество политически партии. Увеличи се свободата на личността. Предвидиха се и законови гаранции за индивидуалните права на гражданите. Държавната власт се раздели на законодателна, изпълнителна и съдебна. Създадени бяха съответните държавни органи и институции.

Законодателството бе хармонизирано и приведено в съответствие с европейските стандарти. По-конкретно: въведе се съдебен контрол върху решенията на администрацията; разшири се правото на обвиняемия на защита в наказателния процес; предвиди се съдебен контрол върху полицейския арест и др.

- Излиза че преходът има само положителни последици?

- Не. Преходът породи и някои крайно отрицателни последици. В резултат от разпределянето на държавната собственост между множество частни субекти, тези субекти започнаха да влияят върху държавната власт (законодателна, изпълнителна и съдебна). Постепенно те превърнаха икономическата си власт в политическа.

Така възникна олигархията. Управляващите партии на свой ред също преразпределят властта между различните държавни органи като променят законите съобразно конюнктурните си интереси.

Може да се заключи, че преходът породи важни положителни резултати: засили се стопанската инициатива, демократизира се управлението и общественият живот, увеличи се свободата на личността. Наред с това преходът предизвика и редица отрицателни последици: обедняване на хората, дълбока класова диференциация на обществото на бедни и богати, отслабване на държавноправния контрол, нарастване на престъпността.

- Вие сте специалист по наказателно право. Кажете нещо повече за престъпността на прехода?

- Организираната престъпност се превърна в един от най-опасните фактори за българското общество. Тя условно се разделя на икономическа („престъпност на белите яки“) и насилствена („улична престъпност“).

От една страна, организираната престъпност е свързана с тежки посегателства срещу личността − убийства, рекет, грабежи, телесни повреди и др. От друга страна, тази престъпност се развива предимно в икономиката.

Криминологическите данни за периода на преход в България показват, че основните дейности на организирания престъпен свят са: контрабанда (незаконен трафик през границата на наркотици, оръжие, петрол, цигари и др.), незаконни канали за преминаване на хора през границата, престъпна приватизация на държавната собственост (туристически обекти, банки, оръжейни заводи, телекомуникации, енергийни производства и др.), крупни финансови измами, проституция, хазарт, кражби и контрабанда на леки автомобили, грабежи по автомагистралите, изнудване под формата на „договор“ за охрана или застраховка (в т.ч. и налагане на по-ниски изкупни цени на селскостопанската продукция), изпиране на пари и др. Приходите от организирана престъпност дейност в България достигат 2 милиарда евро годишно.

- Излиза, че всичко това е свързано с тежки посегателства и насилие върху гражданите?

- В началото на 90-те години в България възникнаха мощни престъпни групи, наричани “силови групировки”. Престъпните групи в България се създадоха предимно от бивши спортисти и бивши служители на полицията и специалните служби.

Тези групи натрупаха капитал чрез престъпления, а с “мръсните пари” корумпираха политици и държавни служители. Те използуваха масово насилието /убийства и палежи/ за обогатяване и постигане на своите престъпни цели.

Показателен е големият брой на поръчковите убийства в това време. Когато се проследи динамиката на убийствата по време на прехода, то картината е следната. През последната 1989 година на авторитарното управление броят на убийствата в България е бил 188. Само за две години от началото на прехода убийствата нарастват двойно.

Най-голям е техният брой през 1993 г. и 1994 г., когато достигат до 500 убийства годишно. След това, със засилването на държавния контрол убийствата постепенно намаляват до 282 през 2001 г.

След приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. броят на убийствата чувствително спада и през 2011 г. е 123. Престъпните групировки постепенно легализираха своята дейност. - От демонстративно насилие те преминаха към принудителна “охранителна дейност”. След това започнаха да се занимават с принудително застраховане. А когато “изпраха парите” си новоизлюпените “бизнесмени” започнаха “легална” дейност – в търговията, енергетиката, банковото дело и др.

- Да не забравяме за влиянието на организираната престъпност и върху политиците. - Да. Организираният престъпен свят започна да въздейства и върху политическите решения, върху държавната власт. Престъпниците развиха връзки с политиците, като вместо насилие започнаха да използуват корупция за постигане на своите криминални цели. Насилието в обществото намаля, но се увеличи корупцията. Така в България възникна олигархията, която извършва не само стопанска дейност, но влияе и върху политиката, върху държавната власт.

- Какви са причините за ръста на организираната престъпност по време на прехода? - Основната причина за бурния ръст на организираната престъпност в България е смяната на обществения строй, и по-точно − смяната на социализма с капитализъм. Или както е модерно да се казва – преходът от централизирана държавна икономика и авторитарно политическо управление към свободно пазарно стопанство, основано на частна собственост, както и демокрация.

Преходът към пазарно стопанство сам по себе си не е престъпен (макар че може да се спори, дали трябваше да бъде извършен). Но в България този преход беше зле подготвен и зле извършен. − Без предварителна стратегия относно съдържанието и формите на прехода, относно отрицателните явления, които съпътстват прехода и мерките за противодействие срещу тях. Държавата рязко и категорично се отказа от управление на производството (промишлеността и селското стопанство), без да е създала условия за развитие на частното предприемачество − на дребния и среден частен бизнес. Липсваше адекватен на новите реалности контрол (производствен, финансов, банков, данъчен, митнически, пограничен, приватизационен и т.н.). Административно-командният контрол на държавата отмря, а нова система за контрол, съобразена с изискванията на пазарната икономика, още не беше създадена. Нещо повече, в редица области липсваха изобщо юридически правила за стопанска дейност в условията на преход. Като причина за нарастването на организираната престъпност трябва да се посочи и упадъкът на обществения морал. В резултат – гражданите масово нарушават закона, а корупцията взе застрашителни размери.

- През какви етапи премина престъпността на прехода?

- Преходът в България е свързан с няколко вълни на организираната престъпност: Първо. Нарушенията на ембаргото срещу Югославия. Новообразуваните престъпни групи натрупаха огромни печалби през 1993 – 1994 г. чрез нарушаване на ембаргото, наложено на Югославия от ООН, и по-конкретно чрез незаконна продажба на петрол в Югославия. Второ. Фалитът на банките.

До край на 1988 г. в България имаше 4 банки като всички те бяха държавни. През 1991 г. банките са вече 82. Възникнаха редица частни банки – т.нар. “бум на банките”. Централната банка на България масово и безконтролно раздаваше лицензи на частни банки. А те работеха предимно с държавни средства.

Много банки раздадоха необезпечени кредити и в резултат фалираха. Така се родиха “кредитните милионери”. Друга част от банките се оказаха просто измама. Редица “банкери” избягаха в чужбина, заедно с парите.

В крайна сметка стотина физически лица присвоиха седем милиарда германски марки. Парите на държавата преминаха в частни ръце. Така посредством източване на банките се извърши неофициална приватизация на финансовия капитал в България. Това подготви следващата стъпка − приватизация на материалните активи на държавата.

Следователно в началото на прехода държавата сама създаде финансовите основи на организираната престъпност. Трето. Престъпната приватизация.

Третата вълна на престъпността е свързана с приватизацията на държавното имущество, започнала през 1997 г. Тази приватизация се извърши при липса на ясни правила, а в някои случаи и дори против правилата.

Държавните обекти се разпродадоха на силно занижени цени.

Приватизацията се превърна в безконтролно, разбойническо разграбване на държавната собственост. Например най-големият металургичен комбинат на Балканите “Кремиковци” беше продаден за 1 долар, а действителната му стойност е 1 милиард долара. Националната авиокомпания “Балкан” беше продадена за 150 000 долара, а действителната й цена е над 100 милиона долара.

По-късно телекомуникационната компания БТК беше продадена на офшорна фирма за около 200 милиона евро, а действителната й стойност е към 2 милиарда евро. По същия начин бяха продадени още над 1 100 обекти: металургични, машиностроителни и химически заводи, оръжейни заводи, нефтопреработвателни комбинати, eлектрически централи, пристанища, летища, туристически комплекси и др. В крайна сметка при управлението на Костов (1997 г. – 2001 г.) беше приватизирано държавно имущество за тридесет милиарда долара, а срещу него държавата получи реално едва три милиарда долара.

В резултат на мафиотската приватизация България се превърна в най-бедната страна в Европа. Населението силно обедня. Задълбочи се класовата диференциация на обществото на бедни и богати. Престъпната приватизация създаде добра хранителна среда за организирания престъпен свят. Само през 2002 г. прокуратурата образува 1577 дела за престъпления по служба, свързани с приватизацията. Държавните активи попаднаха у новобогаташи, които не умееха да ги управляват. Хайдушката приватизация не доведе до желаното по-ефективно управление на собствеността Четвърто.

Злоупотреби с европейските средства. Четвъртата, най-нова вълна на икономическа престъпност в България се изразява в измами и злоупотреби с европейски средства. За борба с тези измами бе създадена организацията OLAF през 1999 г., която сега ще прерасне в Европейска прокуратура.

- Тук трябва да посочим и тероризма, който преследва политически цели, т.е. промени в държавната власт. За разлика от организираната престъпност, която се осъществява в икономиката и има за цел имуществена печалба. Кажете за корупцията, този бич на нашето общество днес.

- Съществен белег на организираната престъпност е корупцията. Тя се превърна в масово явление в България. Особено нарасна латентната (нерегистрираната) корупция. В резултат от срастването на престъпния свят с държавната власт възниква организираната престъпност (мафията).

Престъпниците започват да издържат държавния апарат, срещу което той им осигурява безнаказаност. Корупцията е езикът, чрез който престъпниците говорят с държавата. Днес корупцията, подобно на раково образувание, разяжда тялото на държавата. Правозащитните органи не постигат желания резултат, поради проникващата в тях корупция. От друга страна нашето общество не разполага с достатъчно ефективни инструменти за контрол върху контрольорите, т.е. върху администрацията и правозащитните органи.

- Как по Ваше време се борехте с корупцията?

- Важни са фактите. А фактите са следните: Съгласно изследванията на авторитетната международна организация „Прозрачност без граници” корупцията е най-висока в България по времето на Костов, т.е. в началото на моя мандат като Главен прокурор - през 1998 г. индексът на корупция е 2,9, а през 1999г. е 3,3. След това корупцията постепенно намалява всяка година и през 2004 до края на мандата ми тя е най-ниска – индексът е 4,1 (нарастването на индекса означава намаляване на корупцията).

След като напуснах прокуратурата, когато Главен прокурор е Б. Велчев, корупцията отново започна да се увеличава и в края на неговия мандата се върна на старото си равнище - индексът на корупцията през 2011 г. отново е 3,3. Излиза че по време на прехода борбата с корупцията е била най-успешна в моя мандат като главен прокурор. Точно заради това през април 2005 г. България подписа договор за присъединяване към ЕС и от януари 2007 г. получи статут на пълноправен член на Европейския съюз.

- Защо тогава политиците и особено Костовистите не са доволни от Вас и често Ви клеветят?

- Защото очакваха да им прислужвам като Главен прокурор, а аз си гледах работата и изпълнявах закона. Служих на държавата и закона, а не на управляващите, още по-малко пък на Костов. По времето на Костов беше отнето правото на прокуратурата да иска от съда разваляне на незаконните приватизационни сделки, които увреждат държавния интерес. По такъв начин държавата остана беззащитна пред разбойническите набези на костовистите.

Въпреки ограничените правомощия прокуратурата даде на съд стотици приватизатори за престъпленията, извършени при приватизация на държавното имущество. Както казах беше разпродадено имущество за 30 милиарда долара, а държавата получи обратно едва 3 милиарда долара. Този хайдутлук беше извършен по времето на Костов. Затова сега няма пари за болните, за образование, за заплати и пенсии.

- И какво стана с делата?

- Някои обвиняеми бяха осъдени, а други бяха оправдани. Но прокуратурата отговаря само за обвинението. А осъждането е работа на съда. По това време Върховният касационен съд се ръководеше от едно лице, което публично заяви: „Аз съм костовист”. Можете да си представите „костовисткото правосъдие” на какво е способно.

- Да не би да сте пристрастен. Само по времето на Костов ли се крадеше?

- Разбира се, че не само тогава. По времето на Симеон Сакскобурготски прокуратурата спря сделката за продажба на БТК, защото тя увреждаше сериозно държавния интерес. Отговорът дойде след един месец – Народното събрание отмени разпоредбата на Наказателно-процесуалния кодекс, която дава възможност на прокуратурата да спира незаконни сделки. Така нашето постановление остана без законно основание и сделката беше извършена. Както съм казвал и друг път, когато краденето е държавна политика, никаква прокуратура не може да го спре.

- Потърсихте ли наказателна отговорност на тези, които ограбиха банките чрез раздаване на необезпечени кредити по времето на Жан Виденов?

- По мое време прокуратурата даде на съд всички банкери, участвали в източването на седем милиарда долара народни пари от банките. Но междувременно банкерското лоби от царисти в Народното събрание предизвика промени на Наказателния кодекс. – През есента на 2001 г. беше отменена разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от НК, която предвижда до 10 години лишаване от свобода за отпускане на необезпечени кредити. Някои депутати забогатяха много от своята „парламентарна дейност на ползу роду”

В мотивите за тази промяна Народното събрание прие, че отпускането на необезпечени кредити в бъдеще се наказва като общо престъпление по служба по чл. 282 НК. Тогава прокуратурата промени обвинението и внесе в съда обвинителни актове за престъпление по служба по чл. 282 НК. Но някои съдии от Върховния касационен съд не останаха по-назад от депутатите-лобисти и също обслужиха интересите на банкерите. Обвиняемите банкери бяха оправдани. Разбира се срещу справедливо възнаграждение. За това допринесе и становището на проф. Д. Михайлов и асистента тогава Б. Велчев, които писмено застъпиха разбирането, че отпускането на необезпечени кредити не съставлява престъпление по служба по чл. 282 НК (въпреки обратното становище на Народното събрание в мотивите на Закона за отмяна на специалната разпоредба на чл. 220, ал. 3 НК).

- Как оценявате Вашата работа като Главен прокурор?

- Важно е, как я оценяват хората, а не аз. В очите на олигарсите и политиците аз бях лош. Това се насаждаше в обществото и от техните инструменти – подчинените им медии. Много журналисти забогатяха като пишеха и говореха лошо срещу мен. Но аз служех на държавата и на закона. Аз бях лош, но другите бяха добри. Това е ролята на прокурора – да брани обществения интерес от посегателствата на престъпниците и политиците. По мое време олигарсите не смееха да се месят в политиката. А политиците не смееха да дават държавата под наем на олигарсите. Защото имаше разделение на властите. Имаше прокуратура, която брани закона. "Блиц"

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев