Община Сливен

На 5 септември 1944 г. над България се спуска мракът на кървавата диктатура, наложена от Сталин

...
05.09.2017 / 15:28

1. На 5 септември 1944 година Съветският съюз подло и без никакъв повод и причина обявява война на България, която въпреки натиска на Берлин остава в мирни дипломатически отношения със СССР през цялата война. Въпреки че става съюзник на Германия от немай къде (за да избегне окупацията при неизбежното преминаване на 600 хилядна германска армия през страната), България отказва да води нападателни бойни действия, срещу когото да и да е, включително срещу Съветския съюз.

 

2. По време на цялата война, докато двете страни поддържат за неудоволствие на Хитлер мирни дипломатически отношения, Съветският съюз вероломно изпраща в родината ни въоръжени терористи с подводници и парашути, неизбежно залавяни от местното българско население и предавани на българската полиция.

Сталин отлично знае, че с тези си действия СССР нарушава международните конвенции за водене на война и извършва едно от най-тежките престъпления - престъпление срещу мира - да предприемеш бойни действия без да си обявил война. За същото престъпление - започване на война без обявяване на война, след края на Втората световна война седем висши японски политици и офицери бяха осъдени на смърт в Токио и обесени.

( Ето защото, когато полковникът от Червената армия Цвятко Радойнов, заловен съветски терорист, пише писмо до съветския посланик в София с молба за защита и обяснява, че бил мобилизиран от Москва и изпратен в България да организира терористични акции в "тила на врага" заедно с други подводничари и парашутисти, СССР подло отрича, че изобщо познава тези хора и съветският посраник твърди, че те лъжат, че били съветски граждани, а документите им били фалшиви.

По този процес са осъдени на смърт от справедлив и легитимен български съд Цвятко Радойнов и вторият човек след него: Никола Йонков Вапцаров, организатор на терористична мрежа в България.

Осъдени са на смърт и са разстреляни не за възгледите са, а за доказаните си престъпления. И щяха да бъдат осъдени на смърт във всяка една демократична и правова държава по онова време.

Толкова за пропагандните лъжи за антифашистката съпротива - става дума за въоръжени терористи на чужда тоталитарна държава. )

 

3. По времето, когато СССР вероломно обявява война на България, България води преговори за примирие в Кайро с англо-американците. Съветският съюз е отлично информиран за тези преговори и бърза да окупира България, за да се разполага с нея, както намери за добре.

Както пише Бретхолц: "Сатанинската маневра на Москва се увеличава с успех по цялата линия. България е едновременно "победена" и "освободена" от Червената армия!

Победена в една война, която трае само три дни и в която не се стига до нито едно сражение.

Освободена, без да има някой, от когото трябва да я освободят.

Но като "победена" страна България следва да се подчинява на Съветския съюз и не може да се позовава на правата си на суверенна държава.

Като "освободена" страна трябва да проявява въодушевена благодарност към Съветския съюз и да изпълнява неговите желания.

Англо-американците са изхвърлени от играта, преговорите за примирие в Кайро са прекъснати... Бъдещето на България лежи окончателно в ръцете на Съветския съюз."

 

4. Съветската окупация на България трае от 1944 до 1948 и струва 138 милиарда лева без да броим пладнешките грабежи на руснаците на частна собственост. Спират с камиони пред български частни магазини и изнасят всичко от тях без да платят и стотинка.

 

5. Българските мъже са изпратени като пушечно месо в завоевателната война на Сталин и 30 хиляди млади мъже намират смъртта си по бойните полета на една мръсна война, от която умелата политика на цар Борис предпази народа на България - да не воюва и да не гине по бойните полета.

Докато българите се бият със съзнанието, че помагат да страната си да получи статут на съвоюваща страна, в тила българските комунистически престъпници избиват без съд и присъда и закопават полуживи в незнайни ями и дерета цвета на българската нация. Синовете гинат на фронта, а бащите - в тила. Понеже комунистическите престъпници в България са малко, а на места населението се вдига срещу тях, съветската армия им пази гърба и ги защитава от гнева на българския народ. Така под прикритието на Червената армия е избит българският национален елит. По списъци!

Същевременно Георги Димтров нарежда от Москва в телеграми на руски език на сталиниста фанатик Трайчо Костов да спретне нелегитимен "народен съд", противоконституционен трибунал по сталински тертип и да осъди българските държавници. Присъдите са спуснати от Москва с проценти! Още ли има русофили?

 

6. Започва огромна съпротива в България. Както пише Робърт Сървис:

 

"България се оказва най-костеливият орех за Сталин"

 

"България се оказва НАЙ–КОСТЕЛИВИЯТ ОРЕХ, - пише Робърт Сървис в забележителния си исторически труд "Другарите", дори и след като комунистите екзекутират политическите лидери от десния политически спектър. Започва преследване и на останалите недоволни от комунизма. За да повиши авторитета на комунистите, от московското си изгнание се завръща Георги Димитров. През ноември 1945 г. Отечественият фронт, предвождан от комунистите, спечелва 86% от гласовете, но западните съюзници категорично оспорват честността на тези избори, проведени с много измами и насилие."

До обесването на лидера на демократичната опозиция Никола Петков през 1947 г., главната форма на борба срещу насилствената съветизация на България е легалната съпротива на опозицията в Народното събрание.

С Никола Петков са свързани надеждите на българите, че скоро ще дойде краят на комунистическия терор, затова към него е насочена и злобата на Георги Димитров и на Сталин.

 

Никола Петков олицетворява трагедията на България в онова време. Поради неприязънта си към монархията и левичарските си разбирания, той участва в отечественофронтовското правителство и подписва наредбите за създаването на „народен съд” и на концлагерите.

Когато разбира, че е вкарал съветското чудовище в родината си, вече е късно. Приема като изкупление участта си да бъде твърд в политическата борба срещу комунистите, която - той е наясно - го води към смъртта.

След забраната на опозиционния печат и разтурянето на опозиционните партии, след изпращането на лидерите им в затворите и концлагерите, се засилва въоръжената съпротива, увеличават се бягствата през границата, избухват селските и женските бунтове.

Въпреки жестокостта, която комунистите прилагат, години наред те не успяват да сломят българската съпротива срещу влизането в ТКЗС.

А тя е повсеместна.

В много села хората масово напускат ТКЗС и се опитват да си върнат инвентара и добитъка. Тези опити преминават в селски бунтове и сблъсъци с милицията. Стълкновения има и при издължаването на държавните доставки.

Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове.

 

“Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците?”, питат насъбралите се стотици жени. “Долу ТКЗС!”, “Долу комунистите!”, са виковете на женските протести, докладвани на компартията.

Цели погранични села бягат през граница от насилствената колективизация.

Засилва се горянското движение. Стотици хора се присъединяват към горянските чети и се готвят за въоръжен отпор срещу насилственото налагане на комунистическия режим.

 

7. Над България се спуска мрака на кървавата диктатура на комунистическата тоталитарна власт, която задушава всеки опит за съпротива, отнема ресурсите на българите, отнема им собствеността, земята, средствата за производство.

"Народната република" не разрешава висше образование за децата на "народните врагове" и прониква в най-интимните кътчета на човешките отношения. Посяга на любовните и семейните отношения и дори мъртвите не са пожалени - погребалните обреди се извършват по комунистически тертип. Насажда се страх, лъжа и лицемерие. Хората внимават не само какво говорят, но и какво мислят. В резултат от 70-те години натам се подменя тотално манталитетът на българите и се насажда лицемерие, цинизъм, тарикатлък, мързел и липса на морал. Представите за добро и зло са преобърнати, а невежеството вследствие на тоталната идеологическа пропаганда, набивана в главите на децата още от началното училище, е фрапиращо. Българите забравят кои са и какви са, насажда им се русофилство и нихилизъм. Простащината преуспява. И до днес.

Фактор, автор Даниела Горчева
 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев