Община Сливен

Александра Иванова: Село Градско - пример за толерантност в Сливенско

------------------------------------
21.07.2017 / 09:24

Има едно кътче в Сливенския край, което пленява с красотата на Балкана, богата растителност, интересна история и сърдечни жители- село Градско.

Селото се намира на около 30 км от град Сливен в планински район в Югоизточна България. Данни за село Градско датират още от римско време.Но местоположението му от този период не е известно. Смята се, че около XIII-XIV в се е намирало на югоизток от днешното му разположение, близо до село Новачево. Но поради тежка болест, надвиснала над селото и довела до смъртта на много хора, останалите били принудени да се преместят на по-голяма височина.

Населението е малко над 500 души, смесено, предимно заселено с българи и турци. Вече четвърти мандат кмет на селото е Юсмен Али. До самото кметство се намира и Читалище „Искра“.

Отиваме в селото от „Наблюдател“. Посреща ни кметът с израза: „ Добре дошли сте. Бай Али се казвам.“ Отваря той кметството, макар да разбираме, че изобщо не стои там, а винаги е в движение. Той отговаря за погребенията, ако някой от селото се спомине, бай Али отговаря за всичко. Я, стане авария, я, някой има нужда нещо да се свърши в града, поръчва по телефона на бай Али. Той винаги е на разположение.

Сядаме в офиса и водим съвсем неформален разговор за това, как живеят в Градско. Няма напудреност, стойки и чалъми в общуването, сякаш се знаем от деца.Селото е известно като пример за етническа толерантност, където и радостите , и скърбите, и празниците, и делниците, българи и български турци посрещат заедно. В Градско има и джамия, и православен храм. На 8 юли, разказва бай Али, е бил храмовият празник на селото, защото черквата е Света Неделя. Цялото село се събрало на курбана- и християни, и мюсюлмани. Празникът уважил и Негово Високопреосвещенство Сливенският Митрополит Иоаникий, иначе всяка седмица неделна литургия отслужва отец Методий от епархията. И докато говорим, започва да пее ходжата. Цялото село притихнало, слуша, тъй както слуша и камбаната на храм „Света Неделя“.

„Не съм чул, споделя бай Али, един християнин да се оплаче, че ходжата пее, нито един мюсюлманин , че камбаната на черквата бие. Тук денят започва по следния начин: Ако бай Иван каже първи на български на бай Хасан „Добро утро, бай Хасане“, разговорът продължава на български. Ако бай Хасан каже първи сутрин на бай Иван на турски „Gunaydin Yvan abi“, разговорът продължава на турски. Живеем мирно и си помагаме. Можем селото да се похвалим, че тук няма никаква битова престъпност.“

И ни води бай Али да ни покаже един имот, закупен от граждани, в който към настоящия момент никой не живее. Единственият „катинар“, който държеше вратника на оградата, представляваше тънка, усукана тел. Като ни пусна в двора, гледаме, всичко подредено, окосено. Викаме си, един такъв двор, ако беше в града, за колко ли време щяха да го „отарашат“ и видят сметката на всичко, що бе покъщнина, желязо, дървен и строителен материал. И никъде по къщите решетки няма. Сякаш си в друга България, пък тя на 30-на километра от Сливен!

„Не мога да не се похваля, че имаме и добра канализация. Проблемът ни е с водата, предимно през летния сезон.“

А един от жителите, бай Исмаил, разказа, как срещу Нова година през 2016-та селото останало дълго време без вода, та се наложило да разтопяват лед в съдове, за да посрещнат нуждите си.

Докато обикаляме селото, не може да не забележим, че пътищата в Градско не са пътища, а лунна повърхност. Разказва бай Али, че се хваща с жители и пълнят дупките с камъни и каменни плочи, за да не чупят колите си или я, човек, я, животинка да не счупи крак, а като завали дъждът и натрупа чакъл на главния площад, отива той с неколцина работници и го събират под едно дърво на площада, между черквата и ресторантчето.

„Имаме, казва бай Али кметът, и редовен транспорт от „Пътнически превози“ и частници до града и обратно. Повечето жители на Градско работят в Сливен, а децата ходят на училище или в града, или в съседните села.“

Иначе в селото е имало училище, има и градина, но западат сградите, рушат се.

„ Трябва инвеститор, който да купи сградата на училището, иначе защо да стои и да се руши.“

А Градско е идеално за селски туризъм, за отдих, за инвестиции, но първо трябва да се реши проблема с инфраструктурата и водата.

Искаме от кмета да ни каже, кои са спонсорите на черквата, но той отвръща дипломатично:

„ Много са. Ако взема да ги изреждам, все ще забравя някой, а всичките са важни- от бизнесмените до обикновената бабичка, която заделя 5 лева за храма от мизерната пенсия. Не искам да обидя никой, затова няма да ги изброявам.“,

„ А от големците, кмете, кой идва в селото?“, питаме.

„ Откак са минали последните избори, споделя бай Али, никой не е дохождал насам в селото, освен Янко Янков, който много помага, но ми тежи, че друг не идва, и затова мисля да се отказвам от политиката. Който и да дойде, аз знам как да го посрещна и как да го изпратя. Няма да го върна. От човещина да дойде да пита: „Как живеете, Юсмен Али? Как сте?“ Никой няма да върна. Много се делим и ми тежи, а сме един народ. И друго има, споделя, ако бях в Турция кмет, дали нямаше да имам в кметството портрет на Ататюрк? А тук, поне една картина на Левски, барем, или на Хаджията да видяхте в кметството? Нямам. Защо аз трябва да се сещам? Вижте знамето? Това знаме ли е на кметството?“

Поглеждаме, на сградата на кметството в Градско висят два парцала- опърпани знамена на Републиката и на Европейския съюз.

„ А всъщност трибагреник трябва да има на всеки дом, на всяка институция, и да са в изряден вид, но защо аз трябва да моля и да се сещам?“

Обикаляме из селото и си говорим, ей така, човешки. Сподели бай Али как го научил предишният кмет на Градско да се справя с клеветите и интригите:

„ Знаете, че във всяко стадо по народному си има мърша. Тук мършата е много малко, ама предният кмет ме научи как да се справям с тази част от населението. Като дойде някой лятото в кметството да говори против съседа си, му показвам една заповед, която гласи, че който клевети, за него следва глоба и бързо се отказват да говорят лошо за съседа си. През зимата е много студено и като влезе някой да се застоява в кметството не по важни въпроси, а да клевети друг, не паля печката. И нали студ, , тръгне си. Само по важни въпроси съм казал да ме търсят, а не да се клеветят едни други. Така реших проблемът с клеветите по адрес един на друг. Старая се, в село всички да живеят мирно.“

Много има какво да Ви разкажем от срещите ни с жителите и кмета на Градско. Не е едно, не са две. Тръгнахме си, впечатлени от добродушието, колоритността и мислите на бай Али, който ни сподели; от гостоприемствеността на хората там; от вълшебството на селото, което е ,уж, недалеч от Сливен, сред величието на планината, а толкова далеч от битовата престъпност, от масовото овълчаване сред хората в градската среда, особено в най- големите български градове.

 

 

Александра Иванова

Наблюдател.БГ

Още снимки от новината

------------------------------------
------------------------------------
------------------------------------

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев