Община Сливен

ВАС отмени забраната за движение на каруци в Сливен

------------------------------------
26.06.2017 / 21:22

ВАС окончателно отмени забраната за движение на каруци в Сливен. Решението е от днес и потвърждава това на Административен съд - Сливен.

Пълния текст на решението:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. М., в качеството му на Председател на Общинския съвет Сливен, чрез пълномощника му адв. Ал. К., срещу Решение №158 от 03.11.2016 г., , постановено по адм. дело № 208/2016 г. от Административен съд Сливен с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответната страна – Прокурор при Окръжна прокуратура Сливен не взема отношение по касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура, в проведеното открито съдебно заседание, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е чл. 47, ал. 1 от Наредба за обществения ред на територията на [община] (Наредбата или НОРТОбС), с която се забранява движението на пътни превозни средства с животинска тяга на територията на [населено място], приета с Решение № 231 от 26.05.2016 г. по т. 6 от Протокол № 9 от заседание на Общинския съвет – Сливен, проведено на 26.05.2016 г.

1. За да отмени протестираният текст съдът е приел, че същият е незаконосъобразен и постановен в противоречие на чл. 9, ал. 1 от ЗНА, съгласно който разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Формулираната в оспорвания текст на Наредбата забрана е неясна, като не е конкретизирано къде точно е забранено движението на ППС с животинска тяга. Посочено е „територията на [населено място]", което понятие съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за административно териториално устройство на РБ (ЗАТУРБ), представлява селищната територия на населеното място, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището.

Така формулирана забраната противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, като се засяга права и законни интереси на граждани в степен по-голяма от необходимото за осъществяване целта, за която е издадена правната норма. В мотивите към проекта на административния акт, както и при обсъждането му при приемането от ОбС Сливен, липсват някакви конкретни причини за налагането на оспорената забрана, въпреки че въпросът е повдигнат от един от общинските съветници.

2. Като колективен орган на местното самоуправление (чл. 18, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - ЗМСМА), Общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение (арг. от чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. чл. 8 от Закона за нормативните актове). В наредбите, приемани от общинските съвети, следва да бъдат уреждани само неуредените от нормативните актове от по-висока степен обществени отношения, в рамките на предоставената законова делегация. Ако се приемем тезата на административния орган, че с оспорената правна норма се цели регулиране на движението на ППС с животинска тяга по улиците и пътищата на територията на [населено място], то нормативните актове от по-висока степен, на които следва да отговаря тази норма са Закона за пътищата (ЗП), Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и подзаконовите актове по приложението им.

С Наредба издадена на основание чл. 23 от ЗП общинският съвет може да регламентира правомощията на кмета на общината по управление на общинските пътищата, които включват и улиците в населените места и селищните образувания, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища, което управление представлява и въвеждане на временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях в случаите посочени в чл. 9, ал. 3 от ЗП. С оспорената правна норма на чл. 47, ал. 1 от НОРТОС не е определено времетраенето на забраната, от което следва че тя не е временна, а постоянна. За въвеждането обаче на постоянна забрана общинския съвет няма правомощия, тъй като съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗП, постоянна забрана за ползване на отделни пътища от някои видове пътни превозни средства, може да въвежда само Национална агенция "Пътна инфраструктура". Следователно, при приемането на оспорената правна норма Общински съвет Сливен е излязъл извън определената с чл. 23 във вр. с чл. 9, ал. 3 от ЗП законова делегация и е наложил забрана, която е извън неговата компетентност.

3. По отношение улиците в [населено място], които не представляват едновременно и участъци от републикански или общински пътища, приложимият закон за движение на ППС с животинска тяга е Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗДвП всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение. В чл. 2, ал. 1 от ЗДвП е дадено определение на „отворен за обществено ползване път" и това е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. В нормата на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП е дадено определение на понятието "Участник в движението" - всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Съгласно § 6 , т. 25 ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Следователно, всеки водач на ППС, включително и на ППС с животинска тяга, има право да се движи по пътища, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение. ЗДвП допуска въвеждането на забрани за движение на конкретни ППС, на определени участъци от пътищата, но това следва да се извърши с предвидените за целта светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения – чл. 3, ал. 2 от ЗДвП. Ето защо въвеждайки обща забрана за движение на ППС с животинска тяга по улиците на територията на [населено място], Общинският съвет Сливен е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от ЗДвП. В този смисъл разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НОРДОС е приета в противоречие с изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, тъй като не съответства на нормативен акт от по-висока степен.

4. Законът за пътищата урежда обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата в Република България, а самите правила за движение по пътищата, отворени за обществено ползване са регламентирани със Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП, законът не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. При наличие на това императивно предписание и провежданата в законодателството ни разлика между пътища и улици като елемент от транспортната техническа инфраструктура (Виж: раздел III от Глава IV от Закона за устройство на територията, предвиждащ различни технически изисквания за подземните и надземни улични мрежи и пътищата; чл. 56, ал. 2 от ЗОбС; чл. 67, ал. 2 от ЗЕ; чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ; чл. 22б от ЗНИ; § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА; чл. 6, ал. 2, т. 2 от ППЗП и др.), следва да се приеме, че улиците в населеното място не могат да се идентифицират с пътища и да бъдат подчинени apriori на режима на ЗП. Единствените нормативни актове, приравняващи улиците на пътища са ЗДвП и издадената по делегация от неговия чл. 3, ал. 3, Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата на министъра на регионалното развитие и благоустройството (Виж: § 6, т. 1 от ПЗР на ЗДвП и § 1, т. 2 от Наредбата). Изключението е въведено за постигане специалната цел на тези нормативни актове за опазване животът и здравето на участниците в пътното движение и улесняване на тяхното придвижване, чрез създаване на общоважащи правила за транспортните средства и пешеходците. (Решение № 2106 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14631/2008 г., VII о)

Дори да се приеме, че част от улиците на [населено място] съставляват участъци от републикански или общински пътища по смисъла на чл. 3, ал. 4, вр. с ал. 3 от ЗП и те могат съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП, да се управляват от кметовете на съответните общини, то не може да се приеме, че това управление включва и възможността за забрана за движение на конкретно ППС. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 5 от ЗП управлението на пътищата включва осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата. В чл. 9, ал. 3 от ЗП обаче е посочено, че собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия.

5. Съображенията на административния орган, че собствениците на ППС с животинска тяга не спазват правилата за движение по пътищата и изискванията за грижи към животните, не представляват законово основание за въвеждане на забрана за движение на подобни ППС. Тази забрана, освен всичко друго, се разпростира върху всички водачи на ППС с животинска тяга, включително и тези които спазват установените правила, това противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение за неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от жалбоподателя обстоятелства, на които се основава оспорването. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор на въпроса кои факти приема за установени въз основа на събраните доказателства. Изложил е коректно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Направените от страните възражения са обсъдени подробно. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви, които не следва да преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и респективно – неправилност на обжалваното решение. При надлежно установена фактическа обстановка съдът е направи верни правни изводи за незаконосъобразност на оспорваната разпоредба.

Не е налице и твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон. Въз основа на събраните доказателства съдът е извел обоснован и правно аргументиран извод, че формулираната в оспорвания текст на Наредбата забрана е неясна, като с израза „ ... на територията на [населено място] ..." не е конкретизирано къде точно е забранено движението на ППС с животинска тяга. Законосъобразен е и извода на съда, че въвеждането на постоянна забрана за движение на определени ППС е извън правомощията на Общинския съвет по арг. от нормата на чл. 9, ал. 4 от ЗП, т.е. липсва материална компетентност на органа за издаването на такава постоянна забрана за ползване на отделни пътища от някои видове пътни превозни средства. В нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от ЗДвП, Общинският съвет е въвел обща забрана за движение на ППС с животинска тяга по улиците на територията на [населено място], което е в противоречие с изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗНА. С оглед на всичко това е правилен извода на съда, че с оспорваната разпоредба на чл. 47, ал. 1 от Наредбата е нарушен принципа на съразмерност.

Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №158 от 03.11.2016 г., , постановено по адм. дело № 208/2016 г. от Административен съд Сливен.

Решението е окончателно.

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев