Община Сливен

Благотворителна изненада от американски лекари и фондация "Едно сърце" за болницата за рехабилитация в Котел

------------------------------------
19.06.2017 / 11:20

Ние обичаме България и за това отново сме тук. В тази болница вие много добре се грижите за децата и ние искаме да помогнем и допринесем за това чрез нашите знания и опит.

Застанала пред огромната рисунка която изографисват нейните съратници от Америка, Хайди Баркър обясни и посланието на самият стенопис. В живота на всеки един има слънце, което изгрява за да свети и топли душата му.

Нарисувано върху стената на централното фоайе на входа на болницата за рехабилитация в Котел, то преди всичко е символ на изгрев, на това, което със себе си носи всяко едно утро с последващите надежди и очаквания за добро и светлина. За многото години в България и работата и с фондация „Едно сърце”, Хайди вече токова добре е научила българският език, че някой жители на територията водещи се по лични документи българи, могат само да и завидят.

По време на следването си в Германия записва и славистика, изучавайки задълбочено старобългарски. Силно впечатлена от славната история на велика България, днес тя показва и солидни познания свързани с нашето минало и държавна история.

Тя обяснява, че намира българския език за изключително интересен, но и за доста труден за усвояване от англоговорящите. След края на всяка поредна мисия, тя си е казвала, че пак ще се върне с нови идеи и желание за работа, посвещавайки се на всички в неравностойно положение, сираци и деца със специфични потребности. Днес тя е в града на Раковски заедно със своите три снахи и сестра си, докато в Айдахо – САЩ мъжете им в момента се грижат за много то им деца. По професия учител по английски, тя не крие своята дълбока религиозност, обяснявайки принадлежността си към църквата на Христос и светиите от последното време. Убедена е, че всяко дете е важно, и е дете на Бога.

Нашето призвание е да се обичаме и да се грижим един за друг. Трябва да си прощаваме и да се покайваме. Да живеем така за да бъдем максимално подобни на нашият небесен Отец. За нея и хората, които води в страната ни, България е най-красивото място на земята. Хората са добри, гостоприемни и лъчезарни. Българите са богати в сърцата и умовете си показва ни с ръка Хайди, но не правете така да се мъчите да подражавате на други нации и държави. Вие трябва да бъдете българи и да живеете чувствайки се щастливи тук в своята си родина.

На въпрос, защо все пак такава любов към България, тя навлиза и в друг размисъл отвеждащ я към търсенето на своите далечни корени някъде из Европа, а защо не и в България. Още когато за първи път идва в страната ни усеща странно чувство, че си е у дома.

За да споделят опит с медицинския персонал и лекарите в специализираната болница за рехабилитация в Котел, бяха дошли е неврохирург от Тулса Оклахома–САЩ и лекар –физиотерапевт от Великобритания.

доктор Анн Тодоров-физиотерапевт, демонстрира изключително добър български език, успявайки да го научи за 23-те години, които е прекарала в България след като се е омъжила за българин. След десет годишна практика на острова по специалността, днес тя продължава да работи предимно с деца болни от церебрална парализа. Присъствието си в България, определя като мисия дадена от Бог. Тези деца са много специални и искам да помогна според силите си, животът им да стане колкото може по-пълноценен.

Много тежко ми става когато виждам деца, на които е имало възможност да се помогне, но това не е направено навреме. Случаи в които е ставало въпрос за прости неща свързани с рехабилитация, уреди или процедури. За това днес съм в Котел за да споделя опит и знания с майките на болните деца и с колегите от болницата. Не можем да търсим вина в Бог за състоянието на тези деца. Страданието на тях е повече за самите родители и за нас като общество.

За това, че ние като хора все още нямаме нужното отношение към хората със специфични потребности. Все още си остава проблем изоставянето на подобни деца и отказа на родителите им да се грижат за тях защото са увредени. Виждам голяма промяна в България за годините в които съм тук, тези деца преди бяха скрити от погледите на обществото, рядко можеше да се види човек в инвалидна количка.

Някой неразбираемо за мен държеше като в тайна тези деца и хора.

Днес вече не е така. Държавата, обществото сега прави така те да бъда извеждани от малките им кръгове на анонимност и забрава. Те вече са сред нас. Борят се за равни права, грижи и любов. Носят спортна слава и на международни състезания за хора с увреждания. Болницата в Котел е на много високо ниво, казвам го съвсем отговорно.

Наистина това лечебно заведение е в топ 3 на Балканите. Лекарския и медицински персонал в едно с уникалните уреди и апаратура, правят лечебното заведение място където гарантирано се получават добри резултати. Попитана споделя ли теориите, че ваксините предизвикват тези тежи тежки заболявания в малките деца и особено в бебешка възраст, тя се въздържа от коментар, но бе категорична:

„ Мои наблюдения показват, че често пъти тези ваксини, съвсем нормално предизвикват паралелни реакции в човешкия организъм. Проблема за мен по-скоро е, че родителите не знаят кога да потърсят своевременна медицинска помощ. В случая най-големият проблем е вдигането на високата температура, момент, който е естествена реакция на организма при ваксинация.

Именно тогава възникват и фаталните усложнения свързани с получаването на гърчове и всичко съпътствано с това. Тук в България знаем как стоят нещата с медицинската помощ, липсата на лекар и аптека в малките села и градчета, отдалечените болници и лоша пътна инфраструктура, която затруднява и бави бързата помощ в такива ситуации. Определено отдавам като проблем липсата на информация в родителите как и кога да се търси помощ за бърза и адекватна интервенция в пост периода на имунизацията”.

Доктор Анн Тодоров също е вярваща християнка и се надява българите да показват своята вяра не само по големите православни празници, но да четат Библията, която ще им показва всеки ден правилният път в земния живот.

Доктор Клинт Байрд е на 41 г. и е неврохирург в специализираната болница в град Тулса Оклахома. Тесен специалист в областта на проблемите на деца с неврологични заболявания.

В разговор тя разказва, че това си призвание чувства като дар от Бог. Преди операция предпочита заедно с близките на пациента ако те искат да се помолят на Господ, а още до като е в септичния сектор където мие ръцете си преди да влезе в операционната усърдно се моли Бог да го ръководи и пациента да оздравее. По някога добрият хирург е нещо като един опитен механик за автомобила. Много му е интересно да роботи като неврохирург.

Мозъкът на човека и нервната система са все още неща които не са напълно познати. Може да се направи много малка интервенция и да има много голям резултат, но и големи поражения. Постоянно се възхищава и удивлява на съвършенствата в човешката анатомия, които твореца създател Господ–Бог е вложил в нашите тела.

Медицината постоянно напредва, усъвършенстват се различни методики и терапии. Всичко това е предпоставка все повече да може да се помага на деца болни от церебрална парализа.

Приятно е впечатлен от високата подготовка на персонала в болницата за рехабилитация в Котел и споделя, че в краткото време на обмяна на опит е успял и да научи новости от колегите си тук.

За първи път е в България и намира държавата за прекрасна. Намира за голямо удоволствие да разговаря с хората, които чувства като много сърдечни. Попитан дали е успял да разбере българите щастливи хора ли са в родината си, д-р Байрд отговаря.

“Бил съм в Африка, Италия сега съм тук, имал съм възможност да видя и много бедни хора. Въпреки бедността всеки човек си е намерил своят личен рай и това си личи. В Америка където ние имаме в повече, състоянието на щастие рядко се вижда, то все едно липсва. Човек може да е богат но е тъжен, но да е беден и щастлив. Според него е опасно да мислиш, че винаги трябва да имаш в повече, да имаш много пари и да се чувстваш финансово сигурен, ти и хората край теб. Света е материален, но ключа към щастието е да можеш да бъдеш благодарен за това което имаш, защото на всеки му ще се даде според нуждите както е обещано в светото писание.

Лидия Гюрова майка на дете от Търговище: „Дадоха ни насоки как най-добре да помогнем на децата си за обикновени нужди в тяхното ежедневие.

Полезни съвети за неща на които да не разчитаме само на специалистите. Убедихме се че нашите проблеми, на децата болни от церебрална парализа и на нас техните родители са абсолютно еднакви, тук и отвъд океана.

Това са деца с проблеми, които и тук и там трябва да си ги обичаме. Разбрах, че при тях тези деца никой не ги крие, не се притеснява да бъде на всякъде в обществото със тях. При нас все още много родители изпитват срам да се показват публично с болното си и увредено дете. Радвам се, че в последно време започнахме да афишираме нашите проблеми и нужди, да излизаме от анонимност и настояваме за полагащото ни се внимание. Тези деца не са по различни от другите, те също искат да играят да ритат топка и да бъдат палави. Искаме единствено да им дадем равен шанс.

Мария Радославова и Хайди в символ на българо-американската дружба заедно с ръце хванаха четката и добавиха щрих в голямото пано на централния коридор. Тя определи гостите от Америка като най-слънчевите и лъчезарни хора, които са направили всичко възможно да дарят усмивка и щастие на техните малки пациенти. Обстановката която създават картините нарисувани по стените в болницата дават не само позитивизъм и добро настроение, те категорично имат и терапевтичен ефект, убедена е в това старшата медицинска сестра Мария Радославова, която очаква и до година с поредната благотворителна изненада хората с големи сърца от фондация “Едно сърце”. "Котел нюз"

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев