Община Сливен

Александра Иванова: Как сливенски свещеник и неколцина Тодоровци вдигат нов православен храм над Сливен

------------------------------------
05.05.2017 / 11:10

На Тодоровото аязмо над град Сливен, предстои съвсем скоро да бъде официално открит нов православен храм , който ще носи името на Свети Теодор Тирон. На 1 юли 2017г ще се състои откриването, съобщи председателят на църковното настоятелство на храма енорийският свещеник поп Янко от църквата „Успение Богородично“ в Сливен. Ктиторите на храма са представители на бизнеса и на част от политическия елит в града- Тодор Дечев, Тодор Георгиев, Тодор Начев и Тодор Митев. Остават още малко довършителни дейности по храма, съобщи поп Янко. Още повече, че се забавихме и след кончината на талантливия Тодор Терзиев, който се спомина внезапно и не можа да довърши изографисването на черквата отвътре, сподели свещеникът.

 

Интересно е, обаче за жителите и гостите на Сливен предисторията или как се ражда идеята за този храм. Как един 68-годишен свещеник се наема от едно буренясало място черква да прави и колко е трудно в наши дни да се нагърбиш с подобна инициатива.

 

Как започва историята на храма на Тодоровото аязмо?

 

„2009-та година бях на посещение в Родопите, разказва поп Янко. Видях доста джамии на места, на които дори нямаше една махала край тях. Тъй като съпругата ми е от Харманли, решихме да посетим Изворът на белоногата, където някога, преди много години, бяхме на бал. Там, за наше учудване, нищо не беше същото. Хотелът затворен, бунгалата ги няма, но за сметка на това до самата магистрала София- Свиленград, на паркинга имаше две каравани – крайпътни ресторанти с огромен транспарант, на който пишеше „Hos geldiniz komsular“. Оттам отидохме на автогарата в Харманли да обядваме. Никой не говореше български. И си викам, тук ли минава южната ни граница?!Отвсякъде се чуваше само турска реч.Не, че нямаше българи, но не се говореше на български. Тези българи бяха уплашени, разказва още старият свещеник.- Там се реших, че трябва да направя черква.“

 

И оттук започва хронологията на събитията, довели до поетапното построяване на храма, който след по- малко от два месеца ще бъде официално открит на Тодоровото аязмо над Сливен и ще носи името на Свети Теодор Тирон.

 

Запознанството на поп Янко с Тодор Дечев се оказва началото на реализирането на идеята за православен храм. На 10 януари 2010 г двамата си стисват ръцете и решават, че черква ще се строи, обаче трудната част тепърва предстои.

 

„ Две години, от 2010 до 2013-та година аз се разправях с документи, казва поп Янко - Две години не мога да взема разрешение за строеж. От Община Сливен получих разрешение, но в последствие се оказа, че трябва да взема разрешение от Горското. Оттам ме препратиха към Министерство на земеделието и горите. След като дадоха разрешение от Министерството, трябваше да чакам решението на Общинския съвет в Сливен и потвърждение съответно от Областната администрация. По това време Областен управител беше Марин Кавръков. От Областната управа върнаха решението да се преразгледа в ОбС- Сливен. Така се наложи отново да пиша нова молба и ново писмо, които трябваше отново да минат по същия ред през Община и Областна управа. И така две години.“

 

Поп Янко тръгва да издирва и други Тодоровци, които да станат ктитори, част от църковното настоятелство на все още въображаемия храм. Вторият Тодор, който отецът намира е Тодор Митев- отново бизнесмен от Сливенско. Същата година, разказва отчето, се запознах на Агликина поляна и с Тодор Начев.

 

Събрал дотук старият свещеник трима, но бил решил, че и четвърти трябва да намери. От там от дума на дума, отецът стига и до Тодор Георгиев, който впоследствие ще се окаже следващият ктитор.

 

Така се стига до 8 май 2013 година, когато въоръжени с кирки и с решителност четиримата Тодоровци, начело с поп Янко и Сливенският митрополит Йоаникий , пред медии и общественици правят първата копка.

 

„От май същата година до зимата на мястото на трънливите храсти вече имаше излята плоча и два метра зид, споделя свещеникът.- В хода на работа се оказа, че на мястото, където ще издигаме черква, е имало гробище. Дали е било общо, от кога датира, дали са били насилствено умъртвени или не тези покойници, могат да кажат единствено археолозите. Намерихме 27 гроба. Костите ги събрахме и сега те почиват под Светия престол след молитвата и всичко, което трябваше да направя по реда на канона на Българската православна църква като свещенослужител.“

 

През 2014 година църковното настоятелство успява да завърши покрива на черквата, през 2016г следват мазилки, саниране, 2016-та година приключват оградата около храма.

 

Черквата са я отворили още миналата година с разрешение на Владиката, тъй като поп Янко с двамата си синове- също енорийски свещеници от Сливен ( отец Иван и отец Павел), са извършили водосвет 2016-та г. Тук, вече един от ктиторите се намесва като заявява, че официалното откриване на храма няма да се състои, докато не завърши изографисването. Външното изографисване е дело на Йорданка Кунчева, а вътрешното - на покойния, известен сливенски художник Тодор Терзиев.

 

Служители на ДГС- Сливен са залесили терасите на храма по проект на Емилия Кючюкова от Община Сливен, а по инициатива на поп Янко четири кипариса са засети в двора- по един за всеки от ктиторите. Свещеникът има идея на чешмата да бъде направен бюст- паметник на Свети Теодор Тирон.

 

 

 

Бел. авт.:“Да стане тази черква, това е пръст Божи“- уверено заключава поп Янко. А аз като гледах този стар, пък толкова жив, весел, предприемчив и решителен свещеник, си викам: „Ехххх, дядо Попе, не подценявам ролята на Всевишния, но ако не беше ти на близо 70 годин да хукнеш да правиш черква, ако не бяха Тодоровците, въоръжени с кирки и с желание и закърмени с вяра, ако художникът Терзиев не си „оставяше душата“ в иконите неуморно, ако не беше трудът на толкова много родолюбиви сливналии и православни, щяхме да видим една черква там, сред тръните и костите на изгнили други, на Тодоровото аязмо, ама друг път. Та се сетих“ Лудите, лудите-те да са живи!“ на Иван Вазов, защото нихилизмът, малодушието, недоверието, отчаянието, липсата на перспектива така се борят- с вяра, с характер, с работа, с вдигане на храмове, със знание и родово съзнание, със създаване. "Наблюдател"

 

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев