Община Сливен

За втора поредна година ще се състои конкурс "От поезия към живопис", организиран от поета Христо Батинков

------------------------------------
02.05.2017 / 15:16

Сливенският поет, общественик и издател Христо Батинков обяви за втора поредна година конкурс за създаване на картина по стихотворения "От поезия към живопис".

Регламент на конкурса: всеки автор може да представи до 3 картини с формат не по-голям от 100 Х 100 см.

Регистрация за участие - име, кратка творческа биография, до 5-6 изречения - по електронен път на e-mail ambelahb@gmail.bg.

 

Срокът за регистрация е до 30 септември 2017 година.

 

Картините ще бъдат експонирани в Галерия "Май" в Сливен от 17 до 23 октомври 2017 година.

На същата дата и същото място ще бъдат показани изделията на сливенски дърворезбари, сътворени от клони на Стария бряст.

Отчитането на конкурса ще стане на 17 октомври 2017 година от 18,00 часа.

 

Награден фонд:

Първа награда - 500 лева.

Втора награда - 300 лева.

Трета награда - 200 лева.

 

Професионалното жури ще бъде съобщено допълнително.

 

Тази година тема, идея или творчески импулс могат да бъдат потърсени в стихотворения на Христо Батинков:

 

ЛИПА

 

През май липата е пияна

от красота, от аромат.

Край клоните припламва пяна

от лек прашец и ярък цвят.

Стъблото е покрито с мека

кора и мравките от там

по тази светеща пътека

възлизат в липовия храм.

А влезне ли пчела в короната,

жужи щастлива и трепти

и жълтоален цвят напомня тя,

с нектар когато отлети.

Потръпват сребърните листи

и с дъх насищат тоя ден.

И пее той - с Любов пречистен

и с ранна зрялост напоен.

 

ДЪГА

 

След съживителния дъжд - напряко

ветрило цветно опна пак дъгата,

а пътят полски я догонва - сякаш

стрела в далечината.

Блазе на оня, който спре до нея

и се провре под свода й безкраен –

той дълго на земята ще живее

от щастие омаян.

Поех в прахта - и влажна, и гореща –

и в глезените ми кръвта затупка,

а в дъжд от светлина - лети насреща

измокрена гугутка.

Отгде ли иде? Може би оттатък

с трептящото си тяло прелетяла е

и щастие понесла на крилата си,

се връща отмаляла.

 

БРЯСТ

 

Огромен и внушителен, напролет,

напук на вековете, се разлисти.

И резедави стръкове най-горе

простряха пръсти в небесата чисти.

Кората му - напукана. И бръчки

тъмнеят, все от мъка издълбани.

Изсъхналото тяло все по-мъчно

понася многобройните си рани.

Корубата - ковчег огромен - крие

рой живи спомени.

И със досада

кънти сърдито и гръмовно вие,

щом вятър дръзне в нея да отсяда.

Сега с листенца шумоли и пее.

Ще зашуми наесен с неохота.

А всъщност той така се смее

и над смъртта, и над живота.

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев