Община Сливен

Дора, Димитър и ракът. Как фирма "Дорис" помага на онкобилните

Дора Енева
10.04.2017 / 15:04

Двеста шестдесет и пет хиляди българи са били регистрирани с онкологични заболявания през 2011 г. Три години по-късно броят им е нараснал на 279 хиляди души. Данните са от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Прогнозите са за увеличаване на заболелите. От Специализираната болница за активно лечение по онкология в София предупреждават, че последиците от рака са далеч по-големи от наблюдавания и очаквания брой на случаите. Защото тази болест засяга не само пациента, но и близките му, свързана е със загуба на доходи и средства за здравни грижи. Отделно в сметката са шокът от диагнозата, емоционалният срив, мизерната пенсия за инвалидност с таван до 200 лева, уволнението от работа.

 

В 90-хилядния Сливен има 2 държавни и 4 частни болници. Но не и онкодиспансер, онкологичен кабинет дори няма, няма и лекар с такава специалност. Пациентите пътуват до диспансера в Стара Загора. Някои избират да се лекуват в София, Пловдив, Бургас или Варна. Сливен е 8-ият по големина български град, но е на опашката по доходи в страната, като изключим Видин – сочи изследване на Института по пазарна икономика. 4326 лева е годишният доход средно на човек, съобщава Националният статистически институт. Разделете тази сума на 12 месеца и дръпнете чертата. Защо ни интересува Сливен? Защото трите истории, които ще ви разкажем, са сливенски. И са необикновени. Те нямат нищо общо с европейско финансиране, с обръчи от фирми, с пари под масата. Те не са истории за това какво се случва в медицинските кабинети, а извън тях.

 

Повечето пациенти на химиотерапия трябва да тръгнат сутринта от Сливен за диспансера в Стара Загора, да им направят вливка и да се върнат обратно същия ден. Пътуването е около час в едната посока. Разходите за гориво не са малки. Близък си взема неплатен отпуска за ден, за да може да шофира. За голямото пътуване Дора Енева научила случайно преди повече от десетина години, когато я поканили на събиране на сдружението “Онкологично болни и приятели”. “На това събиране някой им беше купил обувки, дрехи. Те много се зарадваха. Жестът беше дребничък. Текнаха им сълзите. Стана ми ясно, че никой не им помага. И започнах да говоря с тях”, споделя Дора. Разказали й, че пенсиите им за инвалидност не стигат за нищо, всичко отива за лекарства. Ето защо дори едни обувки не можели да си купят!

 

“Говорихме си за това, че постоянно им се налага да ходят до Стара Загора – за химио или лъчетерапии, за контролни или други медицински прегледи. Непрекъснато са за нещо там. Тогава реших, че мога да ги облекча финансово по някакъв начин”, казва Дора. Тя е собственик на фирма за пътнически превози “Дорис”. С нейните автобуси болните започнали да пътуват безплатно до Стара Загора. В началото били по 5-6 души. Днес списъкът е над 20 пъти по-голям. “Харесах сдружението, защото канеха лекари, специалисти, диетолози, които им обясняваха как да се грижат за себе си, как да променят начина си на живот. Обменяха информация помежду си за лекари, здравна каса, споделяха си проблемите и решаваха сами голяма част от тях. Когато човек се сблъска с тази болест, просто не знае откъде да започне! Като се разболееш, оставаш сам. А там намираш хора, с които можеш да споделиш, и разбираш, че не си сам, че това е епидемия просто”, разказва още Дора Енева. “Крайно време е да свикваме, че трябва да си помагаме, а не само друг да ни е виновен, да обвиняваме, да ругаем”, убедена е тя.

 

“Дорис” дава работа на 110 служители. През м.г. до онкодиспансера са пътували средно по 230 болни всеки месец в едната посока. Цената на билета е 8 лева. Разходите за годината възлизат на 22 080 лева. В предходната година безплатните пътувания са за 60 хил. лева. Фирмата не ползва данъчни облекчения за помощта, която оказва на болни хора.

 

Това е диагноза, не присъда. Вижте мен: с две заболявания от рак съм! Димитър Димитров е на 42 години. Бил още ученик, когато му открили злокачествено образувание. “Какво са преживели родителите ми, не знам. Аз бях на 17. Щом ми съобщиха диагнозата, не се стреснах. Но разбрах какво е ракът по време на лъчетерапията. В продължение на цял месец всеки работен ден ходех за лъчетерапия в онкологичния център. Към края, когато организмът ми вече е бил наситен от радиация, беше тежко. Качим се на трамвая на прибиране, и трябваше да слизаме заради повръщането”, спомня си той. Случило се така, че не се наложило да прекъсва училище. Станал абитуриент, завършил полувисш институт за учители, после – ТУ. След десет години контролни прегледи докторите му казали: “Край, здрав си!” По-късно завършил още едно висше образование: хореографска режисура във Варна. “Никога не съм работил по първите си две специалности. От дете танцувам. Цял живот, през целия си трудов стаж съм бил балетист в професионалния Ансамбъл за народни песни и танци “Сливен”. Раздавал съм се за него”, разказва Димитър. През 2012 г. започнал да получава тежест в краката по време на репетиции, на концерти. Когато открили причините, не искал да повярва. След 20 години отново рак. Не рецидив, а второ заболяване. Отстранили го и от работа. “Много колеги ме подкрепяха, но имаше и увещания сам да съм напуснел. След като НЕЛК и ТЕЛК казват, че при определени условия мога да се справя… За мен уволнението бе толкова тежко, че мислех повече за това, че съм станал излишен, а не за болестта си”, обяснява Димитър. Води дело, още не е приключило. Месеци след като го изгонили, бил избран за председател на сдружението “Онкоболни и приятели”. Ръка за работа му подал бивш колега от ансамбъла – Веселин Василев.

 

Първото заболяване на Димитър останало в тайна по настояване на родителите, дълги години никой не разбрал. Втория път той нито искал да крие, нито имало причина за това. Ракът не е срамен. Разказва за себе си на хората със сродна съдба: “Ето, вижте ме! Два пъти ми откриваха рак. В ремисия съм, настроен съм позитивно, мисля за хубави неща. Ние не сме с присъди, ние сме с диагнози!” Вярва, че това дава кураж на другите да се преборят. Прегледите при психолог не са безплатни, а болните са притиснати до стената от безпаричие.

 

“Ако не бяха танците, нямаше да открият навреме второто ми заболяване. Затова превенцията за мен е най-важна”, казва Димитър. Заедно с Петя Руменова, председател на женското дружество “Майчина длъжност”, решили да организират благотворителен концерт. С парите да осигурят безплатни прегледи за рак на гърдата. Отзовали се безвъзмездно много съмишленици – от зала “Зора”, фирмата за афишите и поканите, детски състави, пенсионери, симфоници, акробати, танцьори, певци, поетеси, озвучители, фотографи. Събрали 2134 лева. Областната болница предоставила кабинет и медицинска апаратура. Онкологът д-р Здравко Русев от Стара Загора дошъл и прегледал 100 жени. Една от тях насочил за последващи изследвания заради съмнения за заболяване. “Благодаря от сърце на всички! Такъв концерт ще има всяка година. На всеки 100 души 30 могат да бъдат спасени от смъртта с превенция и ранна диагностика”, заяви Димитър.

През последните години в България е имало само веднъж национална профилактика, с пари от Европа. Това е, както би казал Димитър. "Труд"

 

Росица Николова

Още снимки от новината

Димитър Димитров

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев