Община Сливен

Днес се навършват 130 години от рождението на Димчо Дебелянов

------------------------------------
28.03.2017 / 14:44

На 28 март се навършват 130 години от рождението на Димчо Дебелянов, припомнят от Библиотека "Зора". Да си спомним стиховете му:

Аз искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,

край нас, на хълма, тръпнат дървесата

и любовта ни сякаш по е свята,

защото трябва да се разделим.

 

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди

и донеси ми своя взор прощален -

да го припомня верен и печален

в часа, когато Тя ще победи!"

О, Морна, Морна, в буря скършен злак,

укрий молбите, вярвай - пролетта ни

недосънуван сън не ще остане

и ти при мене ще се върнеш пак!

 

А все по-страшно пада нощ над нас,

чертаят мрежи прилепите в мрака,

утеха сетна твойта немощ чака,

а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка

и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

изгубила дори за сълзи сила. -

Аз искам да те помня все така...

 

 

Тази любовна елегия на Дебелянов излиза

за първи път в сп. "Смях",

г. III, бр. 15 от 03.IX.1913 г.

Посветена е на рано загиналата

от туберкулоза учителка Мара Василева-Звънчето.

 

 

Димчо Дебелянов е роден в Копривщица. Баща му умира през 1896 г. и семейството се премества в Пловдив. След завършване на училище започва работа в Централната метеорологична станция.

Димчо Дебелянов записва право, а след това заменя юридическите науки с лекции по литература. Не завършва поради липса на средства. За първи път публикува свои творби- пет стихотворения- през 1906 г. в сп. “Съвременност”. Името му скоро се появява и в списанията “Българска сбирка”, “Из нов път” и “Съвременник”. От 1907 г. в стиховете му вече присъства символистичната образност. В “Съвременник” на 15 май 1910 г. поетът отпечатва прочутото си стихотворение “Черна песен”. Същата година заедно с Димитър Подвързачов подготвя за печат “Българска антология. Нашата поезия от Вазов насам”.

През Балканската война Дебелянов е мобилизиран и отбива военната си служба в Самоков. През 1912 г. на страниците на сп. “Смях” е публикувано стихотворението “Да се завърнеш в бащината къща…”, а след година излиза и друг негов шедьовър- “Аз искам да те помня все така…”.

След края на войната Дебелянов постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево, която завършва през март 1914 г. Няколко месеца след това става докладчик в Сметната палата. По това време съдейства на Димитър Подвързачов за издаването на списание “Звено”. В първата книжка от същата година публикува символистичната си творба “Легенда за разблудната царкиня”.

Когато започва Първата световна война Дебелянов е мобилизиран и на 29 януари 1916 г. той е на фронта. В първите месеци там написва “Нощ към Солун”, “Прииждат, връщат се”, “Сиротна песен”.

На 2 октомври 1916 г. Дебелянов поема командването на V рота. Тя е под постоянен обстрел. Ротата дава жертви. Дебелянов е ранен в корема и след няколко минути издъхва. Погребан е в църквата на Демир Хисар. След петнайсет години костите му са пренесени в Копривщица.

Дебелянов не издава приживе своя книга. През 1920 г. Димитър Подвързачов и Николай Лилиев съставят първата стихосбирка на поета.

Радио "Сливен нет"
 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев