Община Сливен

3 март - Освобождението на България и Национален празник. Двете лица на Русия в тази епопея

------------------------------------
03.03.2017 / 07:00

В началото на 1990 г., с решение на Народното събрание, Трети март е обявен за национален празник. Въпреки, че тази дата предизвиква противоречиви размисли и оценки, ние можем да почетем и се поклоним пред идеализма на хората, които отдадоха живота си за освобождението на един народ. И в същото време да си припомним някои политически моменти, които за период от време може и да са останали некоментирани, но те не могат да останат завинаги скрити от историята.

 

За да разберем идеализма на Освобождението е нужно само да прочетем думите на очевидците:

 

"Самият народ тръгна на война начело с царя. Когато прозвуча царското слово, народът нахлу в църквите по цялата руска земя. Когато четяха царския манифест, народът се кръстеше и всички се поздравяваха един друг с войната", пише през 1877 г. Достоевски в своя прочут "Дневник".

 

"Българите посрещнаха нашите воини с възторг, със сълзи. Малките деца се хвърляха на шиите им. Каква страна, каква природа! Грозде, праскови, бадеми, орехи. Какво изобилие. Тук би могло да се направи земен рай, а какво става сега!...", е написал в едно от писмата си до дома руският писател и герой от освободителната за нас война Всеволод Гаршин. (Риторичният му въпрос за съжаление не е загубил нищо от своята актуалност и в наши дни.)

Когато започва мобилизацията Гаршин е едва 22-годишен студент. Младежът се записва като доброволец и в писмото до майка си е написал "Аз не мога да се крия зад стените на заведението, когато моите връстници излагат чела и гърди на куршумите. Благослови ме!".

 

Известни са също така думите на Тургенев "Ако бях по-млад, аз сам бих тръгнал натам". По същото време роднини и почитатели едва успели да удържат 50-годишният Лев Толстой от участие във военните действия. Знаменитият граф не спирал да повтаря "Цяла Русия е там, длъжен съм да отида".

 

Рзбираме, че става въпрос за готовността да помогнат и за саможертвата на стотици хиляди руски синове и дъщери, които легнаха и осветиха с костите си нашата земя.

 

"Всичките велики събития подир Освобождението бледнеят по отношение на дълбокото значение пред оня чуден час, когато руският император, като въплъщение на лучезарния блян на цяла върволица поколения, стъпи на българския бряг, обиколен с обаянието и славата на едно божество, и изрече думите: Да бъде свободна тая земя!" - думите са от мемоарите на Иван Вазов публикувани през 1900 г. За нашите прадеди, Русия е била името на надеждата.

 

Но войната има и друга страна - дипломатически игри и сложни международни преговори, съображенията на външния министър княз Горчаков, плановете на руския двор и генерален щаб.

 

По време на злополучния Берлински конгрес, Русия раздава български земи, за да компенсира своите териториални придобивки в Бесарабия. По този начин Северна Добруджа се озовава в Румъния, а Пирот и Враня стават част от Сърбия, за да може Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина, което е била нейната награда за спазвания по време на войната неутралитет.

 

Освен това, Царска Русия грубо се намесваше във вътрешните работи на България след Освобождението – начин на действие, който се превръща едва ли не в традиция за Москва през следващото столетие.

 

В допълнение, Русия отказва да подкрепи Съединението и ни оставя сами да се оправяме със сръбската инвазия, не застава на наша страна и след 2-та балканска война, когато не пожелава да вразуми нашите съседи. Резултатът беше, че в годините на Първата световна война руски и български войници застават едни срещу други из полята на Добруджа. И това далеч не е всичко.

 

Следват болезнените събития от близкото минало, когато СССР ни окупира без нужда през 1944 г., а официална Москва подкрепи закърпените с бели конци лъжи на македонизма.

 

Много коментатори изразяват открито съмненията си, че Сан Стефанският мирен договор е всъщност само един успешен ход на руската дипломация, с който се цели да се измерят границите на търпението на европейските велики сили спрямо руските амбиции за контрол над проливите.

 

Има и мнения, според които самото подписване на договора на тази дата станало единствено защото, това е годишнината от възкачването на император Александър II на руския престол. Съвпадението може би не е изцяло плод на случайността, но ние като българи предпочитаме да пазим родовата памет, която ни свързва с времето на робството и да превърнем Трети март в денят на българското възкресение след 500-годишното османско иго.

 

Сан Стефано - непостигнатият идеал

На 3 март /нов стил/ през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул) Русия и Османската империя подписват предварителен договор, с който се слага край на Руско- турската война от 1877-1878 г.

 

Договорът не третира само съдбата на българския народ. Разгледани са много аспекти на Източния въпрос. Пряко касаят страната ни:

 

Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.

 

Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по­твърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от цару­ващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз.

 

Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.

 

Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по­ късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.

 

Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно.

 

3 март слага край на петвековното робство. Българската държава е възстановена в етническите си граници, установени от нарочна международна комисия. Площта на новосъздаденото княжество е над 170 000 кв. км.

 

Санстефанският договор потвърждава границите, които българите сами очертават за своя етническа територия с учредяването на Екзархията през 1870 г. и с проведените през 1873 - 1875 г. допитвания.

 

Княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

 

Страната ни обаче остава в тези граници само няколко месеца. Сан Стефано възстановява българската държавност, но съдбата й се определя през лятото на 1878 г.

 

Още в началото на поредната Руско-турската война обстановката в Европа е напрегната. С подписването на предварителния мирен договор Високата порта се надява, че клаузите ще бъдат поне частично променени с намесата на Великите сили. Така и става.

 

Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор и обвиняват Русия, че решава сама Източния въпрос в своя полза.

 

Италия и Франция пък са твърдо срещу излаз на България на Бяло море, виждайки в това възможност Русия да влияе върху Средиземноморието.

 

Германия не е пряк противник на договора, но настоява пред Русия да вземе под внимание исканията на Австро-Унгария, като така косвено я подкрепя.

 

Санстефанският мирен договор среща неодобрението и на балканските държави. Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Гърция също има териториални недоволства относно включването на Македония и Тракия в българската държава. Румъния е недоволна, въпреки че получава Северна Добруджа.

 

Тези международни настроения и фактът, че Русия е неспособна да понесе още една война за защита на договореното в Сан Стефано, предопределят печалните за България решения, взети по време на Берлинския конгрес.

 

Току що освободена, страната ни е разкъсана на 5 части. Около 2 000 000 души са поданиците на Княжеството, осакатено на 63 752 кв. км. Извън Българската държава остава територия около 150 000 кв. км, населена от над 2 500 000 българи!

 

Южна България под названието Източна Румелия е обявена за автономна област в рамките на Османската империя и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души.

 

Всички българи, живеещи в Одринско, Беломорието и Македония, след няколко месеца свобода, отново стават подвластни на Високата порта. Северна Добруджа остава в Румъния, а Западните покрайнини са присъединени към Сърбия.

 

Въпреки че опиянението от Сан Стефано трае само няколко месеца и на практика 3 март е само една крачка към 1 юли, Санстефанският мирен договор, ако не територии и самостоятелност, дава на България идеалът за национално единство.

 

Към този идеал страната ни се стреми десетки години след 1878 г. Този идеал води до смелото обявяване на Съединението между България и Източна Румелия, води до непобедимия устрем на Българската армия пред стените на Одрин, води до две национални катастрофи...

 

Външната политика на монархията половин век след Освобождението е един непрестанен стремеж към България от 3 март...

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев