Община Сливен

Сензационно! Кольо Милев е велик икономист, световен финансов гений! Вижте

------------------------------------
02.03.2017 / 11:15

Снощи в сайта „Сл. инфо” се появи сензационно интервю с бившия кмет на Сливен Кольо Милев. Оказва се, че един от главните виновници за финансовата катастрофа на общината е с блестяща визия за глобалната икономика в целия й спектър.

За континенталните, блоковите, регионалните и културно-цивилизованите икономически общности и финансовите световни пазари. За големите играчи като централни и инвестиционни банки, хеджфондовете, финансовите корпорации, електронните борси и т.н. Нещо повече, Кольо Милев прави блестящ анализ на политиката на Тръмп и неговите назначения, за Брекзит (с особено мнение) и т.н.

Фантастичният езиков слог на солдафона няма нищо общо с посредствените му изяви по време на брифинги и прочие. Снощи зазвъняха телефони от един местен политик или общественик до друг с коментари, съпроводени най-вече от... смях.

Според някои от тях, вероятно бившият кмет подхваща битка за преференции, недоволен от десетото си място в листата на БСП. „Седмица” предлага на читателите въпросното интервю:

 

Разговор с бригаден генерал о.р. Кольо Милев

 

Да поговорим за Вашата визия за глобалната икономика и място на България като част от нея.

 

Навлизаме в най-необятното пространство, където знаещите отговорите на най-трудните въпроси успяват, а грамотните политици създават благоденствието на своите народи и държави.

 

Както в областта на външно-политическите отношения и голямата дипломация, така и в областта на международните икономически отношения, експертността и правилният визионерски подход са гаранция за развитие, траен мир и просперитет.

 

Съвременната глобализирана пазарна икономика е изключително деликатна система, подвластна на явни и невидими сили и влияния. Подчинена във функционирането си на основните икономически закони и цикли на пазара, глобалните и националните икономически пространства си взаимодействат и партнират по особен начин. Политиката, като производна на икономиката, оказва силно влияние на икономическите процеси. Континенталните, блоковите, регионалните и културно-цивилизационните икономически общности до голяма степен задават курса и темпа на развитие както на националните, така и на глобалната икономика. Високите технологии са мощен фактор на растежа, а икономиките, основани на знанието и иновациите все повече за в бъдеще ще лидират над по-слабо развитите стопански субекти. Съдбата на изоставащите е да бъдат погълнати от технологично напредналите.

 

Затова България е длъжна да обърне специално внимание и развива интензивно секторите, които са основани на знанието, технологиите и иновациите, на продуктите с висока добавена стойност.

 

Господин Милев, как Вие оценявате въздействието на финансовите пазари върху глобалната и националните икономики.

 

Финансовите пазари, като една от най-важните и динамични части на глоблната икономика оказват силно въздействие върху реалната икономика и потреблението. В последните 10-15 години световните финансови пазари се развиха на едно много високо технологично ниво, като дневните обороти на тях достигат до около 4-5 трилиона долара. Там най-големите играчи, като централни и инвестиционни банки, хеджфондове, финансови корпорации, електронни борси сключват огромни финансови сделки и реализират колосални дневни печалби. Развитието на тези пазари достигна невиждано доскоро ниво, създадоха се крипто валути, системи за високочестотна търговия, които осигуряват борсови предимства от милисекунди, преднина за взимане на търговските решения. Финансовата търговия и услуги станаха високотехнологични и в значителна степен се виртуализираха. Създадоха се множество финансови и банкови продукти, деривати и инструменти, с които се управляват финансовите капитали, реализират се печалби и се преодоляват финансови кризи.

 

Говорейки на тази тема бих искал да подчертая, че тези финансови операции и транзакции са изключително високодоходни, но са и високорискови. Това, мисля, че не е нашият път.

 

Като заговорихте за кризи, каква е вашата оценка за последната финансова криза от 2007 – 2008 г, приключи ли вече? Какво да очакваме за бъдещето? Две думи за Брекзит?

 

На тези сложни въпроси можем да си отговорим едва, когато видим ефектите и измеренията на новата икономическа политика на президента Тръмп. Защо Америка ли? Според мен американския финансов сектор е най-мощният двигател за развитие на глобалните финансови пазари, но и главния генератор на заплахи и кризи в това отношение. Така беше и през последните 10 години. Пожарът започна от Уолстрийт и засегна целия глобален финансов сектор. Загинаха мега банки като Лемън брадърс, Мерил линч се спаси, чрез вливания и сливания, фалираха над 200 големи и малки американски банки. За щастие Америка има гениални финансисти и до световен колапс не се стигна.

 

Но това спасение си има цена. Спасителните програми за вливане на ликвидност, повишиха до невиждани нива размера на публичния дълг. САЩ, ЕС, Япония, Великобритания и други крупни икономически субекти записаха колосални суми на държавните дългове. САЩ вече дължат над 20 трилиона долара, а дългът на еврозоната също не е малък.

 

Съотношението на публичния дълг към брутния вътрешен продукт отдавна надхвърли 100% за икономиките на развитите държави.

 

За Брекзит имам особено мнение. Без да съм любител на теориите за конспирациите, аз смятам, че става дума за зле организирана гигантска спекулация. Виждат се големи играчи от три континента, но не бих ги коментирал поименно. Навлизаме в дълбоки води и мога да Ви дам само две опорна точки. Който си отговори на въпросите кой, кога и защо предизвика референдума за излизана на Великобритания от ЕС ще разбере възможната истина за Брекзит. Чий финансов капитал стои в основата на офшорните зони? Опитът на ЕС да въведе строги регулации в тази сфера е катализатор на процеса според мен. Става дума за едни 30-40 трилиона анонимни долари.

 

Тук е моментът, господин Милев да Ви попитам, все пак на кого се дължат парите, емитирани от централните банки и предоставени на правителствата и корпорациите за покриване на своите дефицити? Не ги ли дължат на самите себе си?

 

Сложен въпрос, който няма еднозначен отговор. На теория парите се дължат на кредитора, от който са предоставени, но тук аз бих попитал – кой е собственика на парите управлявани от кредитора. И тъй като кредиторите от най-висок ранк са централните банки като Федералната резервна банка на САЩ /ФЕД/и Европейската централна банка /ЕЦБ/, те, така да се каже емитират номинали без покритие, пари взети назаем от бъдещето, обезпечени от мащаба на икономиките и пазарите им, гарантирани от тяхната стабилност и доверието към тях. Налага се да говорим за ирационални и психологичски фактори, които също започват да битуват като числа и индекси. Затова по-горе споменах, че финансовата търговия все повече се виртуализира и става доста абстрактна. Резултативността вече е плод на счетоводни еквилибристики и допускания.

 

Всъщност към момента крахът на основните валути е невъзможен, основно, защото те се използват за световни резервни валути от икономиките на целия свят и евентуалната хиперинфлация е отложена в далечното бъдеще. Ако неконтролируемо се емитира и вливането на ликвидност не бъде спряно или ограничено тази опасност не трябва да се игнорира.

 

Добре г-н генерал, нека тогава да поговорим за реалния производствен бизнес, за индустрията и услугите. Каква е неговата роля за развитието във Вашите представи?

 

Ще ви отговоря еднозначно. Фундаментална. Производството на стоки, блага и стойности е обективирано именно в индустрията, туризма, сферата на услугите и не последно място IT сектора.

 

Тук бих споменал отново президента Тръмп и очакванията, които имат пазарите към неговите икономически политики. Америка и света са затаили дъх и очакват ползи. Такава е оценката и на финансовите пазари от последния месец. Настроенията на американските инвеститори са в посока създаване на нови производства на територията на Америка, модернизация и базиране на иновациите. Натам трябва да бъде насочен погледа и на нашите експерти и инвеститори, за привнасяне на успешни бизнес стратегии и модели.

 

По моя преценка има еволюция и в мисленето на американските „елитни” семейства, доминиращи корпоративния бизнес. Възможно е да има и противоречия между банковия и индустриалния капитал, /въпреки, че те отдавна са взаимно проникнали/, между техните представители в естаблишмента. Сигналите, които се улавят, чрез публичните изяви са, че индустриалния капитал печели битката и ще се следва линия на инвестиране в реалната икономика. За това говорят и обявените от президента Тръмп политики в областта на икономиката. На тази мисъл ме навежда и кадровата селекция в президентската администрация.

 

Кого имате предвид?

 

Конкретно имам предвид назначаване на поста Държавен секретар на висш мениджър от втората в света корпорация Ексон мобайл – над 400 млрд. долара пазарна капитализация. За да получим ориентация, затова което се случва, следва да се обърнем към историята и генезиса на тази корпорация. Създадена като Стандарт ойл в края на 19-ти век, преструктурирана през 1911 г., заради антитръстовото законодателство на САЩ, днешната Ексон мобайл е доминирана и в момента от наследниците на основателя - семейство Рокфелер. Издигането на техния довереник г-н Рекс Тилерсън на поста Държавен секретар ме кара да мисля, че през следващите години, индустриалният капитал ще наложи своите виждания за развитието на Америка и света. Това, според мен има пряка връзка и обяснява защо сегашната президентска администрация се стреми да смекчи и премахне санкциите срещу Русия . Русия е голям търговски партньор на големите нефто-газодобивни компании на САЩ. Тези мега петролни компании от двете страни на океана не само си партнират, но и заменят свои активи, чрез пакети от акции. Това променя тяхното ниво на интерес и от търговски партньори те са се превърнали в съсобственици. Ако добавим, че Руският нефто-газодобивен сектор работи с американски и европейски сондажни съоръжения ще видим, че нивото на взаимен интерес от падането на санкциите е повишено. Ето защо аз мисля, че санкциите на САЩ срещу Русия скоро ще паднат, въпреки обструкциите на русофобите от американския сенат. Имаме политическа воля от управляващите, имаме и интерес – останалото е въпрос на време.

 

Сложен пъзел ни подреждате г-н Милев. Къде е място на малка България в противоречивата глобална икономика?

 

В икономическата стратегия на БСП, която аз напълно подкрепям, от 5 години се говори за реиндустриализация на страната, инвестиране в малки високотехнологични производства, обвързани по възможност в клъстери и не на последно място инвестиции в подготовката на високообразовани кадри за IT индустрията, развитие на аутсорсинга. В тези направления имам няколко конкретни идеи, които мога да споделя по-късно.

 

Инвестиции в малки производства за автомобилната индустрия, но в направлението електромобили също ми се струва перспективно.

 

Казано най-общо, виждам развитието на българската индустрия в посока на все по-голяма интеграция с европейската икономика, специализация в производството на високотехнологични продукти, елементи и агрегати. Развитие на търговските отношения на Балканите и с останалия свят.

 

Създаване на специални икономически зони, логистични центрове за югоизточна Европа и Близкия изток /основно с китайски компании и инвеститори, но и с всеки добър инвеститор/. Развитие на туристическия отрасъл със специален акцент на регионалния, културния и СПА туризма.

 

Като обобщение на казаното по-горе мисля, че трябва да подобрим структурата на икономиката, към висока технологичност над 18% както е в развитите страни. „Сл. инфо”

 

Интервюто взе П. Минков

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев