Община Сливен

Коментар на публициста: И ДДС дебне отвсякъде

Веселина Седларска
19.05.2010 / 09:00

След като падна завесата на пиеската за поголовния данък, не ни остава нищо друго, освен да аплодираме: Авторът! Авторът!

 

Реалити форматът „Данък добавена стойност” завърши успешно – с печалба за продуцентите и удовлетворително за зрителите. Драматургията му се разви по класическата формула на мелодрамата: завръзка – кулминация – развръзка. Моментите на съспенс се уравновесяваха с щастливи развръзки, характерите бяха многопластови, със сложни вътрешни противоречия, които по протежението на сюжета се трансформираха в социално приемливи позиции. Режисьорите не дадоха никакъв шанс на скуката, зрителите затаяваха дъх до последния поклон. Това беше един от онези щастливи спектакли, по които всеки от аудиторията има мнение. Ето няколко от тях.

Икономистът: „Това не беше най-лесното, но пък беше най-правилното решение. ДДС не трябва да се увеличава по време на криза, това го знаят дори студентите по икономика. Не можеш да повишаваш ДДС и да стимулираш икономиката и потреблението.”

Тийнейджърът: „Какво е това ДДС? Звучи като нещо, което засяга money-джърите.”

Опозицията: „Управляващите още веднъж показаха, че могат единствено да се лашкат от една възможност към друга. Тука има-тука нема ДДС. Несигурността на управляващите поражда социално напрежение. Брадвата на това правителство не сече на едно място и затова то трябва да си ходи.”

Психологът: „Ситуацията беше разиграна по правилата на поведение за извличане на максимална печалба. Ще използвам един популярен бихейвиористки експеримент, за да се обоснова. И тъй като той е проведен в опозиционната двойка „сервитьор – клиент”, нека поясня, че на латински думата за сервитьор и министър е една и съща. Коренът идва от „служа”, не случайно за министрите се говори като за слуги на народа.

Както знаете много ресторанти предлагат на изхода си купа с ментови бонбони. Експериментът на бихейвиориста Дейвид Стромец е проведен, за да определи ефекта върху бакшиша от предлагането на бонбон на масата в края на вечерята. Определени били две групи, участниците в които разбира се не подозирали, че участват в опит. На едната група раздали по бонбон в края на вечерята преди представянето на сметката. На контролната група не били раздадени бонбони. Сравнението показало, че първата група е оставила 3,3 процента повече бакшиш на сервитьорите.

При втория етап на експеримента келнерите предложили по две бонбончета на клиентите и отчели ръст на бакшишите 14,1 в сравнение с първия опит. Действала нормата на реципрочността – колкото повече ти дава някой, толкова по-задължен да му върнеш в замяна се чувстваш ти.

Пробван бил още един начин, за да се направи услугата още по-убедителна. На трета група вечерящи сервитьорът най-напред раздал по едно бонбонче на всеки от масата. След това се обърнал, все едно си тръгва, но преди да излезе от техния обсег, се върнал на масата, бръкнал в джоба на престилката си и раздал по още едно бонбонче на гостите. С този си жест той все едно казвал: „Специално за вас, симпатяги, имам и по още едно.” Това специално отношение покачило бакшиша с 23 процента.

Точно така постъпи правителството в сериала с ДДС. Докато данъкът беше като купа с бонбони на изхода на ресторанта, той не оказваше никакво влияние. Затова беше сложен на масата. На вниманието на клиентелата. Разигра се първи вариант – с едното бонбонче, после втори вариант – с двете. Но ефектът от саможертвата да се остави ДДС на същото равнище не беше все още достатъчно голям. Затова се приложи онова уж тръгване на сервитьора. Даде се срок на екипи, счетоводни експерти и министри да изчисляват и умуват. Сервитьорът се обърна и отправи към масата специалния си поглед. В сряда трябваше да стане ясно какво в крайна сметка ще се случи с ДДС. Сервитьорът вади от джоба си допълнителен бонбон за специалните симпатяги. И те оставят 23 процента по-голям бакшиш (доверие, рейтинг).

Тук трябва да се каже още нещо, което също е доказано експериментално. Този път прескачам описанието на опита и ето направо заключението: този, на когото е направена услугата, я цени най-високо веднага след като я е получил и е готов да отвърне с услуга тогава, с времето готовността избледнява. В този смисъл трябва да се очаква от клиентите, в случая – потребителите, т.е. всички ние, да върнем услугата в много скоро време под някаква форма. Например: приемане на увеличаването на трудовия стаж и годините за пенсия.”

Сервитьорът: „Не съм правил точно такъв опит, но ще ви кажа за друг от моята практика. Една приятелка, която чете много книги, ми каза: Ако искаш хората да те харесват, бъди тяхно огледало. А какво мога да отразявам аз в моята работа, като имам общуване с хора, които поръчват? Много просто: мога да отразявам поръчването. Затова започнах да повтарям поръчката пред клиента. Веднага щом той изреди какво иска, аз поглеждам в записките си и изреждам всичко в реда, както клиентът го е изредил, с неговото отношение към храната (то се усеща), с неговите думи. Никакви „кафенце”, „биричка”, „салатка” и други такива, каквито обикновено употребявах преди това. Повтарям точно, като огледало. И клиентите взеха да оставят по-големи бакшиши. Онази приятелка вика: Никакво чудо не е, просто хората харесват този, който прилича на тях. Като гледах Бойко Борисов как говореше за ДДС-то, че и той не искал да се повишава, че и той се блъскал с акъл като всички нас как да оцелява в кризата, си помислих, че и той има някаква такава приятелка като моята, която му е казала да прилича на нас.”

Форумец: „Злобейте, тъпанари. Бойко ви показва шапка над окопите. Като си изгърмите патроните, взема правилно решение.”

Жена с оранжев елек и метла в ръка: „За всичко тука са виновни мениджмените. Туй дедесе да не съм го измислила аз, пак те. Брат ми вика ела в Испания, там мениджмените не мислят само за тях си, ами и за бедните. И екологията им е чиста в Испания, пък тука – гледай…”

Гост от съседна Гърция: „Ние всицки викаме на улица – пак повисават. Лосо, много лосо. Вие всицки псувате тихо – не повисават нисто.”

Син избирател: „Толкова е просто. Бойко Борисов просто трябва да слуша Иван Костов по-внимателно. И да прави нещата, които той го съветва, без да губи време, както в случая с ДДС. Само че премиерът продължава да е жертва на онзи предизборен предразсъдък от рекламата с брадвата: гласуваш ли за Бойко, получаваш Иван Костов. Тази реклама не беше насочена към избирателите на БСП, както изпонаписаха медиите. Тя беше насочена към самия Бойко Борисов – да му натресат една предубеденост, че ще е пионка в ръцете на Иван Костов. И успяха, тази предубеденост той все още не е преодолял.”

Инженерът: „Работи се на принципа проба-грешка. Това разбира се е един от начините, не най-добрият. Това ние, инженерите, го знаем, защото сме му яли рисковете. В случая се налага да спомена още едно инженерно понятие – умора на материала. Още повече, че и самият премиер ни нарече материал. Определено има умора на материала – потребителите, електората, народа. При такива случаи натискът трябва да се намали, защото има една степен на умора, при която материалът не може да понесе над определена тежест.”

Друг почитател на електронните форуми: „К’ъв ДДС, к’ви пет лева? Въобще не е там въпросът. Ето процентите на служителите в публичния сектор по света: България – 27 процента. Франция - 21.9 ,Финландия - 21.3 , Унгария - 19.2, Белгия -17.1, Канада - 15.6, Ирландия - 14.7, Великобритания - 14.6, Италия -14.2, САЩ - 14.1, Гърция – 14, Австралия - 13.6, Португалия - 13, Полша - 13.4, Испания – 13, Чехия -12.9, Холандия - 12.8, Мексико - 11.1, Германия - 10.4, Австрия - 10.2, Словакия - 9.5, Турция - 9.2, Швейцария - 7.1, Корея - 5.5, Япония - 5.3 процента.

Големи, средни и малки шефове в цялата тази армия чиновници разполагат със служебни коли, шофьори и джиесеми, със секретарки и обслужващ персонал, със специални почивни станции и заведения за хранене, въобще – с каквото им душа сака. И всичко това се издържа от народеца български – по-точно от онези 1 600 000 човека, които все още работят. Боже, пази България!

Човек, чиято основна дейност е да пие кафе: „Днес няма да го увеличават, тъй ли? А утре? Ще поживеем, ще видим и ще се окаже, че пак съм бил прав. Много искам да ме опровергаят барем един път, но няма да дочакам.”

Медиатор, експерт по решаване на конфликти: „Не мога да бъда съвсем коректен с фактологията, не съм си преглеждал бележките по този случай наскоро, затова ще разкажа примера без детайли. Става дума за класически пример за извличане на печалба чрез конструиране на изкуствен проблем. Случката е от преговори между ИРА и правителството. ИРА вече е оставила далече в историята си похвата да реагира на всяко предложение с: „Да, ама вие какво направихте през 13-ти век?”, което правеше преговорите да зациклят. Сега ИРА преговаря модерно. Точно при тези преговори, за които става дума, организацията поставя условие да й се разреши да поддържа свое униформено формирование, като посочва дори цвета на униформите. Ризата – светлосиня, вратовръзката черна, в общи линии ИРА иска цветовете, които са характерни, да не кажа емблематични, за английската полиция. И това се превръща в големия проблем, преговорите започват да се въртят главно около цвета на униформата. Медиите започват да пишат за това, водят се дискусии, спори се в телевизионни студия. Проблемът нараства до такава степен, че се превръща в основен. И в един момент, когато напрежението е стигнало своята кулминация, от ИРА съобщават, че ще отстъпят за цвета на униформите, но само ако срещу това бъдат освободени 12 затворници, активисти на организацията с присъди за участие в терористични акции. ИРА получава своите хора и отстъпва за цвета, който и без това нямал абсолютно никакво значение за тях.

По този начин според мен се разигра сценарият с ДДС. Проблемът беше увеличен, преувеличен, превърнат в проблем на оцеляването и за двете страни – и за правителството, и за потребителите. Напрежение беше нагнетено да такава степен, че когато правителството оповести решението си да съкрати с двайсет процента служителите, вместо да увеличи данъка, никой не помисли за съкращенията. Имам чувството, че ако правителството беше казало: „Идете всички и внесете по 50 лева дарение, за да не вдигнем ДДС”, щяхме да го направим. Да бяха ни казали, че ще избият 10 процента от служителите, може би пак нямаше да се стреснем. Това е класически случай на печалба от благоприятно решаване на фалшифициран проблем. А печалбата на правителството е, че ще преглътнем пенсионната реформа, която ни беше сервирана веднага след това.”

Пенсионерка: „Добре, де, като не го увеличиха дедесето, защо пак цените в магазина скочиха?”

Веселина Седларска

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев