Община Сливен

Веселина СЕДЛАРСКА: От приказките за бедността печелят партии. Ако си готов да бъдеш излъган - идва Корнелия

------------------------------------
24.01.2017 / 15:25

Идеята за бедността е като хремата – навестява ни обикновено през зимата, заразна е, има отзвук, благоприятства съжалението и поддържа самосъжалението. От хремата печелят фармацевтичните компании, които ни убеждават, че с техните капки, спрейчета, гелчета и кремчета хремата минава само за седем дни, докато без тях се точи цяла седмица. От приказките за бедността печелят партии, които твърдят, че са направили една много хубава програма, в която битката с бедността е приоритет, тъй като това е най-големият български проблем и все някой трябва да го назове и реши.

 

Оглеждам се много внимателно, не в статистики, в живота се оглеждам. При това в истинския, не парламентарния, правителствения, телевизионния и интернетния. Да, виждам бедност. Рядко, но има бедност, истинска. Общият знаменател обикновено е болест. Хора, които дават голяма част от парите си за лечение. Не непременно възрастни, но почти винаги сериозно болни. Поне лекарствата за кръвно налягане ще бъдат от тази година безплатни, казват. Говорих с фармацевт – не, няма да бъдат. Само някои от тях, най-евтините разбира се. И при допълнителни други условия. Тези хора не говорят за бедността си, говорят за болестите си, за ходенето по мъките на недостъпни изследвания, скъпи операции и неизбежни подкупи.

 

Ето ги и най-масово бедните – заявяващите, че са бедни. Ей така, като антракт между две възмущения, че така е то в тази държава. Бедността е субективно преживяване, това е ясно. Питам тези хора кога в последните 20, 30, 40 години са били по-богати. Ами…, когато са смятали, че не са бедни. „Не че тогава съм имал повече, но някак…“

 

Някак – какво? Някак не знаехме как е по света и не се сравнявахме. Някак нямаше от хубави по-хубави стоки и парите не ни липсваха така осезаемо на всяка крачка. Някак наричахме бедност липсващото в бита и на трапезата, а не липсващите пари, за покупката на поредния смартфон. Някак Сейшелите бяха дума от кръстословиците, а не място, където ходи на почивка комшията. И най-важното – някак много е обидно, горчиво за преживяване и тежко за понасяне, че ако животът беше справедлив, ако парите отиваха при знаещите и можещите, на Сейшелите щяхме да ходим на почивка ние, а не криминалният ни комшия. Като се събере всичко това накуп – ето ти ги основанията да заявяваш, че си беден, макар че никога преди това всъщност не си имал повече, особено във времената, когато най-малко ти е минавало през ум, че си беден.

 

Не споменах само още две основания, те са в отделен раздел. Да заявиш, че си беден, в България е престижно. Беден, това е почти гаранция за почтеност. Не си крал, не си лъгал, не си имал обръч, не си бил ничий обръч, не си рекетирал, не си се цанил за подставено лице – все неща за хвалба. Бедността у нас е морално аплодирана. Другото основание е също тъй по географска причина – против уроки. Да кажеш, че живееш добре – чукай на дърво, дръпни си ухото, завърти се три пъти и си плюй в пазвата – то е направо като да поканиш злите хали да ти овършеят живота. Българската завист е друг вид хрема, целогодишна и нелечима.

 

Казано по начин, който много ще ви ядоса – да се чувстваш беден в България е престижно и улесняващо, дава ти повод да изглеждаш почтен, да мрънкаш възмутен, да се пазиш от зли очи и най-вече да не предприемаш рискове, защото нещата са обречени и следователно няма смисъл. Иска ти се само някой да признае, че наистина си беден и да оправи цялата тази работа вместо теб.

 

Ти си умен човек, (у нас всички бедни са непременно и умни), ти знаеш, че няма такъв човек, който да оправи бедността, защото бедността – освен че е субективна, е сборен резултат от безброй други неща, които трябва да бъдат оправени, за да дадат накрая различен сбор. За да стигнеш до този извод обаче трябва първо да си спомниш, че си умен, после да размишляваш по макроикономически и микроиномочески теми, да калкулираш квалификация на работната сила, да отчисляваш загубите от повсеместната корупция, да сложиш в сметката безгръбначните синдикати или по-точно липсата на такива, да отчетеш пълното отсъствие на бързо и обективно правораздаване и още много фактори, за които е много неприятно да се мисли, затова ти е писнало да мислиш и в крайна сметка си се отказал.

 

И така – ти вече си готов да бъдеш излъган, че бедността наистина може да бъде победена, като й се обяви борба, като се вземе на мушка, като се атакува, като се прицелиш в нея, като я обявиш за враг номер 1, като я назовеш приоритет в документ. А щом ти си готов да бъдеш излъган, ще дойде и човекът, който ще те излъже. Корнелия Нинова.

 

„БСП изведе национална кауза, която иска да реализира като спечели предсрочните парламентарни избори – България да стане 9 милиона души и да се справи с бедността.“ Това ти каза Корнелия Нинова. Хайде сега спомни си, че си умен и направи разбор на това изречение. Нелогични ли ти се виждат двете съчетани цели – 9 милиона население и ликвидиране на бедността. Според теб хората не раждат, защото са бедни ли? Ами че на практика бедните раждат най-много деца – така е в целия свят, така е и в България. Като ликвидираме бедността, а всичко останало си стои същото /то няма как да ликвидираме бедността, ако всичко останало си е същото, но да речем, че се връзваме на Корнелия Нинова/, тогава да не вземе да се окаже, че населението поголовно намалява, защото вече няма бедни и няма кой да ражда? Шегувам се, разбира, то какво друго да прави човек с кръстосването на две такива цели. Тогава защо са избрани точно тези две. Ами умен си, сети се. За избори става дума, за послания към различни и огромни групи от избиратели, за печелене на властта става дума, всичко е позволено, лъжа, наглост,арогантност, всичко.

 

Дори и да я има като реалност и много повече като усещане, бедността не може да бъде посочвана като прицел на една предизборна програма. Просто защото тя не може да бъде улучена, самата тя с един изстрел. Много други неща трябва да се правят, за да не стигнем до истинската бедност, към която сме се запътили в бъдеще. Тя наистина ще дойде и тогава ще разберем какво е бедност. А ще дойде, защото големият проблем на България в момента не е бедността. Образованието и липсата на справедливост са големи български проблеми. Вероятно с тяхното посочване избори не се печелят, но бъдеще също.

 

Б.Р.: Заглавието е на редакцията!

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев