Община Сливен

Преди 45 години незабравимата Паша Христова отлетя в отвъдното завинаги

Паша Христова
21.12.2016 / 14:23

На днешния ден през далечната 1971 година гласът, който изпя „Една българска роза”, отлетя завинаги в отвъдното, за да се слее с Вселената.

 

За незабравимата Паша Христова обаче тази смърт е виртуална, защо самородната роза на българската ектрада ще остане винаги на 25. Такава я помнят и ще я помнят няколко покеления българи.

 

Родена в София, израства в кв. Княжево, а професионалната й кариера започва като чертожничка в завод за електрокари. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.

 

През 1968 г. заедно с Борис Гуджунов пее като солистка в „Оркестър София“ — тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно се превръщат в хит по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите само пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон.

 

През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 година получава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот, Полша, за песента "Ах, този дивен свят". Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

 

На 21 декември 1971 г. Паша загива при нелепа самолетна катастрофа. Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува, е Ил-18, току-що е излязъл от ремонт.

 

Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата човека на борда, 28 загиват. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Гуджунов — със счупени крайници, Янка Рупкина — с леки изгаряния.

 

На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

 

След смъртта ѝ в първите дни на новата 1972 г. се появява песента "Птицата" с подзаглавие "В памет на Паша Христова". Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев. Песента се изпълнява от Лили Иванова.

 

„За последен път тя разтваря крила .

 

За последен път синевата гребе.

 

Ах, сбогува се тя с тези свои поля,

 

с тези хълми край тях и със свойто небе!

 

Ти, земя, я роди във едно гнездо.

 

Ти, небе, я люля с песента.

 

И затуй днес със вас като с роден дом,

 

се прощава с тиха жал в полет тя.

 

И върти се светът, този тъй хубав свят!

 

И въртят се жита, слънце, облаци прах.

 

Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.

 

Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.

 

Но, земя, ти пази пак едно гнездо!

 

Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!

 

Ще си дойде тя при вас като в роден дом -

 

песента ще я връща всеки път.

 

 

Източник:

 

Фактор.бг

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев