Община Сливен

Днес се навършват 30 г. от разстрела на великия Джон Ленън. Ученици в София окупират "Граф Игнатиев" в негова памет

------------------------------------
08.12.2016 / 13:15

На 8 декември 1986 г. ученици от столицата окупират “Граф Игнатиев“ в памет на легендарния бийтълс

С четири куршума в гърба точно на 8 декември 1980 години, Марк Дейвид Чапман слага края на живота на великия Джон Ленън. Цялата драма става пред очите на съпругата му Йоко Оно.

 

Ленън издъхва в болницата „Св. Лука-Рузвелд“ преди 36 години, въпреки опитите на докторите да спасят живота му.

 

А, Йоко Оно съобщава: „Няма да има погребение за Джон. Джон обичаше и се молеше за човешката раса. Моля, направете същото за него. Обичаме ви, Йоко и Шон.“

 

Смъртта на Джон Ленън оставя траен отпечатък върху огромна част от хората в цял свят. Пред дома му се събират много почитатели.

 

Седмица след трагичното събитие, на 14 декември, милиони хора от цял свят уважават молбата на Йоко Оно да почетат паметта на Джон с десетминутна мълчалива молитва в Сентрал парк . В Ливърпул се събират 30 хил. души, а в Ню Йорк – 225 хил. негови почитатели.

 

Денят на убийството на Ленън не остава безпаметен и за младите хора в комунистическа България. На 8 декември, точно преди 30 години, група ученици от столичното 31-во Средно училище за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов“, по-известно като Бастилията, окупират ул.“Граф Игнатиев“ и на стената на бившия Софийски нотариат дръзват да поставят цвета в памет на легендарния бийтълс. Пред очите на тоталитарната власт оставят и своите послания, написани на английски език:

 

„Джон, ние сме с теб! Джон, обичаме те!,

 

превръщайки Стената в негласен паметник на свободата. Проявявайки смелостта да изразят открито отношението си към своя кумир, въпреки наложените идеологически норми, тези момчета и момичета се превръщат в родоначалници на традицията да отдаваме почит на свободния човешки дух, в чийто символ се бе превърнал Джон Ленън. 30 години след убийството на душата на „Бийтълс”, през 2010 година, по инициатива на български рок музиканти, начело с блус-легендата Васко Кръпката на Стената на Джон Ленън поставят и негов барелеф.

 

Днес може би малцина си спомнят историята на бунтарите от Бастилията. Памет за нея пази Маргарита Цонева* - бивш директор на същото това училище, чиито възпитаници са същите тези джонленънци. За тях тя си спомня с огромно умиление и гордост, но и с много болка и обида.

 

Съдбата я среща с умни, будни и увлечени по музиката на Бийтълс деветокласници от най-елитната езикова „Г“ паралелка в училището. Ливърпулската четворка е станала техен кумир, вдъхновила младежите да направят състав, който всеки ден в голямото междучасие изнася петнадесетминутен концерт с музиката на "Бийтълс". В онова време на табута за всичко западно тези техни плахи пориви за свобода, желание за изява на младежкия им дух, вместо да будят възторг и подкрепа, се сблъскват с репресивните партийни и държавни органи в България. А постъпката им на 8 декември, обявен за ден на Софийския университет и празник на студентите, за хората от властта е нещо осъдително и позорно. За тях тези тийнейджъри са на най-големите нарушители на реда и законността, бунтовници срещу социалистическата идеология.

 

Попаднали в полезрението на репресивната машина, 15-годишните момчета и момичета

 

са подложени на неимоверни репресивни мерки.

 

Принудени са всеки ден да ходят в милицията да се разписват. Родителите им са порицани и наказани да заплатят една значителна сума, за да бъдат заличени „позорните им послания“, изписани върху стената на нотариата, която е „социалистическа собственост“. Унижени и омерзени, родителите им остават безмълвни, с наведени глави, но не от срам заради постъпката на децата им, а от страх, че един младежки порив за свобода може да сложи „черен печат върху бъдещето им“.

 

Репресивната машина на тоталитарния режим не спира до тук. Случката все повече придобива идеологически характер. От Комсомола настояват за изключването на „нарушителите“ и да получат най-строги наказания за противозаконно държание от Педагогическия съвет. Но както във всяка приказка за доброто и злото, и тази история има своята щастлива развръзка. Бунтарите от 9-ти „Г“ клас получават подкрепата на своите приятели и съученици. Убедени в тяхната невинност, зад тях застават повече от техните учители. А директорката на училището води истинска битка с тесногръди чиновници и надъхани идеолози на партията. Със стихосбирка на Джон Ленън в ръка тя пламенно защитава своите джонленънци, опитвайки се да докаже,

 

че всеки човек има право да бъде себе си и отстоява своите идеи и ценности.

 

Свидетели на този „хулигански“ диспут тогава случайно стават журналистите Екатерина Генова и Еми Барух. Изненадани, но и истински въодушевени от случилото се те стават истински съмишленици на бунтарите от Бастилията. Вълнуващият разказ става повод за обществена дискусия във в. “Поглед“, в която отзивите са повече от положителни. След това влиза неофициално в афиша на театър „Народна армия“. Там в продължение на месеци всяко представление започва с увертюра – артистът Ицко Финци разказва, на фона на подходяща музика, ученическата история на бунтарите от Бастилията. И няма как тя да не е докоснала сърцата на тези, които са провидели в тези толкова чисти и искрени момичета и момчета надеждата да променят порочния и измислен свят, в който трябваше да живеят милиони българи.

 

Ехото от бунтарския им дух стига и до музикантите на станалата вече много популярна българска банда „Щурците“. Сам Кирил Маричков се среща с тези смели и жадни за познание млади хора, за да си говорят за трудния, изпълнен с изпитания и разочарования път на Бийтълс, за трагичната съдба на Джон Ленън.

 

Финален акорд в трогателната история за джонленънците от Бастилията поставя

 

документалният филм на Искра Йосифова „Стената“,

 

видял бял свят през 1989 година. Разказана правдиво и искрено, към нея не остават безразлични хиляди свободомислещи и търсещи промяна хора в България. А героите на филма – отварят нова страница в най-новата история на България.

 

Съвременници на онзи черен 8 декември на 1980 разказват, че Марк Дейвид Чапман въобще не бяга след като убива Ленън. Получил автограф от жертвата си - последният, който дава легендарният бийтълс, търпеливо чака органите на реда да го арестуват. Съдбовният избор да отиде в затвора той прави, четейки спокойно „Спасителят в ръжта“ на Селинджър – книгата, вдъхновила го за показното убийство. На 8 декември 1986 година смели възпитаници на Бастилията в София правят също своя избор – вдъхновени от музиката на „Бийтълс“, с един изстрел убиват „страха от един мракобесен режим“, изричайки безмълвно: „Искаме да бъдем свободни хора!“ ...вдъхвайки нов живот на своя кумир от Ливърпул. "Фактор"

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев