Община Сливен

Георги Вл. ПОПОВ: Празник - 27 години СДС. В главна роля - „шефът на новото ДС” Ганчо Делев... Властта – мандра за новите „демократи”

------------------------------------
08.12.2016 / 11:48

В ресторант „’Тома” снощи сините в Сливен отбелязали 27 години от създаването на СДС. Нямаме преки впечатления, но според местен седесар, в една от главните роли на тържеството се вихрел „уникалният” Ганчо Делев, кандидат за шеф на „новото ДС” по онова време...

7-ми декември 1989 е наистина ново начало в българската история, достоен и днес за празненство. С него демократичните промени станаха факт и дадоха кураж на милиони българи.

С новия общински съвет и други форми на управление, в града под Сините камъни, удари часът на промяната. В него и местния СДС се подвизаваха и компетентни политици и управленци като Атанас Павлов, Кети Граматикова, Йордан Чолаков, Атанас Железчев, Дончо Баевски, Наско Атанасов и пр. Но те се оказаха малцина и полека лека връх взе новата политикономическа мафия.

 

На 2-ри май 1992г. органът на СДС в.”Демокрация” публикува моя статия за случващото се в Сливен. Тя предизвика трус на „Раковски” 134 и беше прецедент в тази медия.

Статията излезе под наслов „Мандра ли е властта?” с подзаглавие „Тревожни сигнали за СДС”. Подобна медийна изява в самото сърце на новата власт дотогава бе немислима: като всяка политическа сила и СДС ревниво бдеше над себе си и своите. Авторът (пишещият тези редове) първом се косултира с главния редактор, литературния критик Енчо Мутафов. Отгоре на всичко Енчо, вече покойник, беше и сливналия, макар родът му да е от Карнобатско. Беше си дошъл за ден-два и поговорихме за ставащото в Сливен. „Седни и пиши!” – окуражи ме той. До последно не вярвах, че ще публикува текста. Но Енчо бе по-куражлия и от мен. Статията се появи на първа страница на „Демокрация”, илюстрирана с ... каца мед, на карикатуриста Стоян Дуков.

Първият трус разлюля самата редакция: Едвин Сугарев обяви с драматичен тон публикацията за политическа грешка. Събра се редколегията, привикаха Енчо пред висшето синьо ръководство. Накрая привикаха и всички нас на редакционен форум. На него Едвин Сугарев отново обяви статията за голяма политическа грешка...

Но за какво всъщност ставаше дума?

По него време Сливен вече имаше син кмет – Христин Петков. Но и той бе рожба на старата номенклатура. Баща му Пеньо Петков беше бивш партиен кадър, а самият Петков бе с дейно комсомолско минало и активен деятел в т.нар. Дом за политическа просвета. Кой и как го беше довел в СДС, един Бог знае. Но в тези характеристики, които сега не звучат в духа на модерното време, в което живеем, се съдържа горчивата истина за греховното зачатие на българската демокрация. И в СДС в Сливен се появиха странни птици и сред тях бивши комунисти като о.з. полковник Ангел Ангелов, а пък шеф стана бившият председател на Районния съд Тодор Бобев, „с ореол на отравян поне два пъти от ДС през последните месеци” – както пишеше в статията.

Вместо нови идеи в сферата на икономоката и бизнеса и разработването на програми за излизане от кризата, се развихри „революционният” манталитет с лесната и удобна вражда, за която пише Цвайг в „Еразъм Ротердамски”. Вражда срещу врага с партиен билет, срещу „прикрития” комунист.

В статията си визирах и една любопитна особа, сравнявана с Дража Вълчева: „Тя (Маргарита Даскалова – б.а.) е генератор на енергия, изразходвана с пролеткултовско вдъхновение. Ето извадки с протокол от решение на координационния съвет на СДС в Сливен от 23 април, написан собственоръчно с красивия почерк на госпожата: „ ... 3.Кметът на община Сливен да вземе отношение по въпроса за дисциплината на служителите в общината. 4.Шофьорът и секретарките да бъдат освободени. Антон Стойчев (един от главните кадровици в координационния съвет) да окаже помощ. 5.Да бъдат сменени управителите на общинските фирми и предприятия ...”

Песимистичните изводи на Буров, че българинът гледа на властта като средство за лично замогване лъсна и в онези първи години на прехода. На практика в Сливен прохождаше нова политикоикономическа мафия, състояща се от бивши ченгета, бивши партийни величия и новопроходили демократи. На тази нова мафия й бяха нужни шерпи и бодигардове. Идеален пример в това отношение бе „шефът” на новото КДС, както сам се наричаше тогава бившият лидер на сливеската КТ „Подкрепа” Ганчо Делев. Името му стана печалноизвестно на сливенската общественост през август 1990г., когато социалният мир висеше на косъм. Както вече споменахме в предишен разказ, в опорочения Град на истината се възцари истинска лумпениада. Над града легна сянката на произвола и хаоса, а „революционните” буйства на Делев и компания по-сетне бяха считани за генерална репетиция за подпалването на Партийния дом в София.

Та, юнаци като Делев опитваха да кадруват във всички сфери и градът се смрачи като барутен погреб. Заради стачка във фирма „Сердика” градът едва не остана без мляко. Стачкуваха и работниците от фирма „Тони” срещу натрапения им нов директор. Кандидати за директорски и други постове се превървяха в сградата на СДС. В статията пишеше едно към едно, че „Ла пиовра” в сливенски вариант гледа на властта като на мандра в буквалния смисъл на думата. Като доказателство бяха приведени неоспорими факти както за криминалното минало на някои от новите демократи, така и примери за политически рекет срещу шефове на фирми, представители на местни ведомства, организации и др. В един по - дълбок план прозираше стратегическата цел на бившите управляващи да бъдат компрометирани реалната власт на СДС и демокрацията като цяло и да бъде блокирана икономическата реформа с цел грабеж с приватизационен и друг почерк.

Моментално бях обявен за враг от Ганчо Делев и неговата чета. На вратата на временното ми жилище се появиха писмени клейма и откровени заплахи.

Дните на Енчо Мутафов във вестник „Демокрация” бяха преброени.

И на мен не ми оставаха много…

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев