Община Сливен

Аспарух ПAНОВ: Пак вървим към избори. Комунизмът не може да се върне, но скоро няма да си отиде, както предрече д-р Желю Желев

------------------------------------
24.11.2016 / 09:45

Въпреки че вече години наред сме членове на НАТО и ЕС, кампанията за последните президентски избори и последвалите политически трусове недвусмислено показват, че продължаваме да живуркаме в неизлечима носталгия към времето на комунизма. Обръщам специално внимание на тази болезнен проблем, защото в него се крие кризата на политическата ни култура. Оказва се, че е по-лесно да реставрираш старата си комунистическа идентичност и житейска философия и да ги напасваш на новите реалности, отколкото да извисиш духа си до нивото на свободата и отговорността.

През годините на прехода съм чел много публикации на тема „реставрация на комунизма“, както у нас, така и в други „нови“ демокрации, вкл. и в бившето ГДР. Но един наистина блестящ текст ми е направил невероятно силно впечатление и съм го цитирал, и перефразирал многократно в различни публикации и публични изяви. Това е лекцията на Президента д-р Желю Желев „Завръща ли се комунизмът?“, изнесена в Берлин на 22 септември 1995 г. пред конференция на фондация „Фридрих Науман“. Тя се случва през най-мрачния период на прехода, по време на режима на Жан Виденов, но звучи поразително актуално и днес, на прага на поредните предсрочни избори:

„...В случая на Източна Европа реставрацията протича в рамките на съществуващата видимост за реформи. Никой не отрича реформите, но реформаторската политика тайно се заменя с връщането на стари комунистически практики. Кое е това, което всъщност се връща? Връща се един корпоративизъм, който заменя реалната конкуренция на идеи и интереси с договарянето в рамките на самата управляваща партия. Публичното пространство се заменя с партийното пространство. Много често партийни и корпоративни интереси се представят като национални.

…Друго, което се връща, е езикът на стария режим. Оня безсубектен дървен език, от който лъха на мухъл и казионен оптимизъм. Език, който беше жив единствено в Замъка на Кафка и в коридорите на комунистическата власт…Връща се и подозрителността към Запада. Културната толерантност, характерна за нашата традиция, се подменя с насаждане на ксенофобия и с разбуждането на една шпиономания, която ни връща в атмосферата на 60-те години…

… Но най-важното, което се връща, е усещането, че от нас, от „ние, народа“, нищо не зависи. Отново делението на „ние“ и „те“ се превръща в реалност. Това „те“, което няма име и политически профил, но което е властта въпреки и независимо от волята на гражданите…Всичко това се връща. Това, което не може да се върне е комунизмът. И навярно това е странната съдба на посткомунизма. Едно общество, в което комунизмът не може да се върне, но и не бърза да си отиде.“

Същността на проблема се крие в последното цитирано изречение на д-р Желев. Да, комунизмът не може да се върне, но комунизмът е все още вътре в нас – като политическо поведение, като параноичен егалитаризъм, като неистова омраза към забогателите и успелите, като страстно желание да излъжем държавата, а вече и ЕС, като любов и омраза, мазохистична любов към Русия или по-точно към нейната “силна Ръка“ и омраза към цигани и турци, а вече и към всякакви бежанци и мигранти.

Можем само да гадаем още колко по-дълбоко ще се срине България и във вътрешен, и в международен план, ако очакваните предсрочни избори се проведат по истерично и дълбоко некомпетентно насажданата мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство. Но това е вече друга тема, която тепърва ще бъде в центъра на събитията.

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев