Община Сливен

Кметове до евентуалното събуждане на прокуратурата

Веселина Седларска
03.05.2010 / 08:31

Местно самоуправление ли? – няма такова нещо. Има послушни или разбунени, но навсякъде безсилни общински съвети.

Прокуратурата разследва кмета на Сливен Йордан Лечков по седем (засега) обвинения за злоупотреба със служебно положение, нецелево разходване на бюджетни средства и съставяне на официален документ с невярно съдържание.

Кметът на Ямбол вече е с обвинителен акт за престъпление по служба. Георги Славов е обвинен за 2 090 385 лева - разликата от осчетоводените суми от община Ямбол като задължение към фирма "Диана комерс" ЕООД и действителната стойност на обекта по средни пазарни цени. Обвинението е заради подмяна на водопровод на улиците "Граф Игнатиев" и "Генерал Заимов" в Ямбол. Полагането му започнало без санкция на Общинския съвет, който го гласувал със задна дата.

Прокуратурата повдигна обвинение на кмета на Кърджали Хасан Азис за измама в големи размери. Той се опитал да заблуди бившите министри на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, че имот от 16 декара струва десет пъти по-скъпо от реалната му цена.

Прокуратурата поиска отстраняването от длъжност на кмета на Дупница Атанас Янев. Искането е заради повдигнато срещу Янев обвинение по дело за престъпление по служба. Атанас Янев е обвинен, че е сключил анекс към договор с фирма за доставка на хранителни продукти на социални заведения в общината, с което общината е била ощетена.

Ако списъкът на подгонените кметове спира засега дотук, то е защото прокуратурата в много градове е в състояние на будна кома по отношение на кметовете – хем знае какво се случва, хем не предприема нищо. Природата на провинцията е да дреме, полюшвана приспивно от роднинската прегръдка на институциите. Всеки чиновник е братовчед, набор, комшия или от една ловна дружинка с всеки друг чиновник. Законът за местната власт е направен така, че да не притеснява идилията. Кметът е почти цялата власт. Ако си набави мнозинство в местния парламент, кметът е цялата власт.

За да осигури баланса на демокрацията, законодателят е предвидил от едната страна на везната да тежи кметът, а от другата общинският съвет. Този баланс обаче се крепи на най-елементарна математика. Ако кметът успее да привлече/спечели/купи/съблазни повече от половината общински съветници, това е краят на демократичното равновесие – везната прехвърля цялата сила на управлението в ръцете на кмета. В първите демократични години това беше по-трудно, защото все още зависеше от принадлежността на общинските съветници към определени партии. Сега, когато общинските съвети се състоят не от представители на партии, а предимно от бизнесмени, мнозинството се конструира не около идеи, а около икономически интереси. Кметът просто трябва да раздаде петдесет плюс една хапки от общинската баница, за да получи петдесет плюс един гласа за всяка своя приумица. И няма закон, който да му попречи, най-малката бариера може да се окаже предназначеният за това Закон за местното самоуправление.

Според този закон в тримесечен срок от полагането на клетвата кметът внася в общинския съвет управленска програма за мандата си, а до края на януари през всяка следваща година – отчет за изпълнението й. Това масово не се случва. Ако някъде някой кмет-новак се е излъгал да направи управленска програма, то след това забравя да се отчита, тъй че това задължение по Закона за местното самоуправление никъде не се изпълнява. От което за кметовете не следва абсолютно нищо. Няма орган, който да ги задължи да изпълнят постановеното от закона или да ги санкционира, ако не го правят – защо тогава да го правят? Защо да внасят програми и отчети – за да дават повод на общинските съвети да ги контролират ли? Така, без програма за мандата, кметовете са като лекоатлети, които скачат висок скок без летва. В собствените си очи те винаги са шампиони, винаги са направили много за своя град, винаги повече, отколкото в съседния град.

Обществените поръчки са терена, на който кметовете са пълновластни господари. Общинските поръчки винаги са били важни за местния бизнес, във времена на стеснен пазар – още по-важни, а в период на криза като сегашния – най-важни. За никого не е тайна, че обществените поръчки първо се спазаряват, натъкмяват, уговарят и едва след това се обявяват. Злочестият Закон за местното самоуправление би трябвало да играе при тях охранителни функции. Това отново е в името на демокрацията, която е предвидена като бариера пред евентуалния монопол на кметската власт. Само че за обществените поръчки има закон и той е в конфликт с охранителния Закон за местното самоуправление. Законът за обществените поръчки е специален, а Законът за местното самоуправление – общ. Специалният закон има приоритет над общия. Казано иначе: кметът може всичко, общинският съвет няма думата.

Бюджетът е другата територия, на която кметовете могат да развихрят въображението си. Те могат да предложат бюджет например от 180 милиона, при все че няма никаква надежда в общината да влязат толкова пари. Кметът обаче го предлага, осигуреното мнозинство го гласува. (Числата от примера са действителни, а самият пример далеч не единствен.) След година се оказва, че приходите и разходите са били не 180, а само 80 милиона лева. Бюджетът тоест е изпълнен 46 процента. Отговорност за неизпълнението на бюджета не се търси от никого, санкции няма, защо тогава кметовете да не го правят?

А защо всъщност го правят? Защото в големия бюджет е голяма частта на капиталовите разходи – това е хаосът, от който се краде. Там са изредени планираните обекти, но не строго и задължително подредени по важност. Там е царството на любимите на кметовете рамкови споразумения. Казано по-просто: обръч от обекти и обръч от фирми. И започва подбирането: този обект на тази фирма срещу тази лична облага. Тротоарите нямат голям шанс в този подбор, от тротоари не се краде много – затова и те са разбити. Но затова пък ремонти (разбирай – боядисване и други декоративни промени) на детски градини, училища… Сметната палата, както е знайно, не проверява целесъобразността. Тя гледа фактурите. А фактурите отдавна се научихме да бъдат изрядни. Нереалните общински бюджети са равностойни на хаос, в чийто безпорядък кражбите се правят и скриват най-лесно. Отговорност за нереалистичен общински бюджет не се носи.

Няма последващ контрол и санкции и за харченето на целевите субсидии. В края на мандата си правителството на тройната коалиция раздаде целеви субсидии на много общини. Целта уж беше да се решат наболели проблеми в съответните градове, а всъщност – да се спечелят общините за предстоящите избори. Тези субсидии бяха похарчени. Дали за предназначените цели? Нито правителството, което си отиде, може да провери това, нито на правителството, което дойде, му остава време и сили да се сети за тези субсидии. Те също се оказаха неохраняеми от закона.

Кметовете обичат да теглят кредити и има защо. Освен общите приказки в Закона за местното самоуправление никъде не е разписано как общинският съвет контролира използването на кредитите. След като не са изрично задължени, кметовете не се отчитат. Става така, че кредитите са на гърба на всеки жител на общината, но с парите разполага единствено кметът. И той съвсем не влага парите там, където е казвал, че ще ги вложи, когато е убеждавал общинския съвет колко важен и нужен е кредитът. Законът за общинския дълг, от който се очаква да е бариера пред кметските волности, е отворил не малка вратичка, а широка порта за подобна безотчетност.

Безсилен откъм санкции е и Законът за общинската собственост. Той предвижда в случай на дарение на имот от държавата на община, общинският съвет да приеме с решение дарението и да прецени за какво ще се използва имотът. Кметовете обаче не спазват тази постановка защото: първо – те предпочитат сами да решават как ще се използва имотът, второ – санкция при неспазване няма. Точно такъв е случаят в Сливен, по който окръжната прокуратура започна досъдебно дело – за стопанисването на 116 декара военни земи и имоти, които Николай Свинаров в последните дни на управлението на Симеон Сакскобургготски даде на сливенската община. Общинският съвет не бе попитан за какво и как да се използват те. И сега прокуратурата ще проверява какви фирми са се настанили там, имат ли договор с общината, плащат ли наем. Но санкция в един по-предварителен етап, че всичко това е решено еднолично, няма. Затова то се и прави, не само в Сливен.

Най-голямото безсилие на общинските съвета пред кмета е в това, че те не могат по никакъв начин да го махнат. Той може да се махне сам – при трайна невъзможност да изпълнява функциите си или при влязла в сила присъда. Към тези две причини беше прибавена още една: при влязъл в сила акт за конфликт на интереси. Чий акт? Не се казва. Формулировката е достатъчно еластична, за да се изхлузи от нея всеки, на когото посмеят да я надянат.

Като се прибавят към всичко това чадърите, които са опънати над провинциални кметове от най-различните високи столични места, става ясно защо всеки кмет е изкушен, всеки кмет може без особени затруднения да затъне в престъпление и защо само онези кметове нямат взаимоотношения с прокуратурата, с които прокуратурата не е пожелала да се заеме. Кметовете са монополисти на общинските ресурси и тези ресурси не се охраняват добре от законите. Степента на затъване зависи много повече от кметовата човешка почтеност, колкото от нормативните документи. Общинските съвети не са гаранция срещу всевластието, защото те отдавна не са съставени нито от партийни идеалисти, нито от градските старейшини, а от неуспели да се легитимират по други начини бизнесмени. „Моделът на формиране на местното управление е напълно порочен, което позволява едри представители на сенчестия бизнес и криминални босове да намират директно представителство в местната власт” – този извод прави представеното неотдавна проучване на Института за развитие на публичната среда, озаглавено "Купените местни избори или смъртта на местната демокрация".

Неслучайно прокуратурата подхвана кметове, едва след като от собствените им групи съветници от ГЕРБ се отцепиха и започнаха да вдигат шум, при който дори провинциална прокуратура не може да спи. Преди изборите кандидатите за съветници от ГЕРБ не бяха посочени от партията, а точно от кметовете. Всеки от тези съветници очакваше да получи залък. И тези, на които този залък се оказа по-малък или направо липсващ, скочиха срещу своите кметове. Скочиха шумно и агресивно като хора, които са очаквали да седнат на пищна трапеза, а са се оказали в положение да залъгват глада си с трохички. В други градове пък далаверите на кметовете излизат наяве, защото все още се намират силни личности в опозиция /Дупница/. Но там, където е много тихо, въобще не означава, че кметът денонощно бди над общинската собственост. В кротките общини мълчанието най-често означава други неща - страх, безразличие, затапване с достатъчно голяма хапка.

В европейските страни са потърсени сериозни гаранции за балансиране на местната изпълнителна (кмет) и законодателна (общински съвет) власт. На единия полюс е Холандия, където кметовете са назначаеми и съответно уволняеми от кралицата. В Дания кметовете не се избират от гражданите, а от общинския съвет. Кмет става един от съветниците – условието е той да не е от политическата сила, която има мнозинство. В различните страни са въведени различни начини, които карат кмета да се чувства представителен, но контролиран от изборния орган чиновник. Ние сме на другия полюс - у нас това е възможно само на теория, вече не и на практика.

Веселина Седларска

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев