Община Сливен

Вижте кои бяха най-смешните лозунги по времето на социализма

------------------------------------
16.11.2016 / 09:20

“До 9 септември 1944 г. България беше на ръба на пропастта. След това направи смела крачка напред!” Така самият социалистически режим в статия от в. “Работническо дело” определя какво се е случило със страната ни след идването му на власт.

Работата се върши "С всички сили - пет за четири" според лозунг за бързото изпълнение на петилетката. Стотици са абсурдните фрази, които са се натрупали през 45-те години управление на БКП. Всички те доказват, че още преди падането на соца тоталитарната система е била обречена.

“Един допуснат брак е беда за целия колектив!”

"Всяко кебапче - куршум в сражението срещу световния империализъм!", "Да не оставим неодрусана слива в нашето село" са сред бисерите на соца. Подобни лозунги висят на най-неподходящи места в годините преди 1989-а.

Музикантът Васко Кръпката е най-големият колекционер на соцлозунги у нас. От 1980 година той събира най-смешните пропагандни надписи, които са висели на табелки върху различни учреждения.

"Лозунгите са абсурдни, колкото и самият социализъм - коментира Васко Кръпката. - Моята колекция нагледно показва колко абсурден е бил и самият ни живот тогава. Сред надписите, които съм събрал, има например "Да бъдем непримирими към враговете на комунизма". Представете си обратния вариант - капитализмът и демокрацията да имат такива лозунги - "да бъдем непримирими към враговете на капитализма" как би звучало?"

Лозунги са се създавали за всеки вид дейност и институция. "Всички комунисти - под земята" призовава надпис в мина. "В чест на 9 септември да озъбим целия български народ", пише в социалистическа стоматология.

“Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма”

виси в стената в консервната фабрика в Пазарджик.

От безогледната комунистическа агитация не е била пожалена дори и църквата. Събрани под лозунга "Пътят за рая минава през Димитровград!", десетки свещеници от различни краища на България участват в съграждането на някогашния първи социалистически обект.

 

 

 

"Това е показно за абсурдната епоха, в която сме живели. Аз го разбирам чисто символично - целият ни живот е бил с условности, забрани, препоръки от властта и ако имаш различно мнение - ще загазиш. Затова не харесвам социализма - нямам материални претенции, имам морални и духовни", казва Васко Кръпката.

Циркът несъмнено е мястото, където може да се видят най-смешните соцлозунги: "25 години народна власт - 25 години цирк" е изписано нас на купола на цирк по случай 25-ата му годишнина. Друга годишнина на същото увеселително заведение предизвиква още по-комична игра на думи: "20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България".

Лудницата също предизвиква подобни двусмислици.

“Всички луди - на борба за мир” пишело на едно от лечебните заведения у нас през соца, и "Всички луди - на борба за мир и комунизъм!" на агиттабло в друга психиатрия.

 

Психичното и физическото здраве на поддръжниците на комунизма също става обект на сатира след падането на режима благодарение на лозунга: "Всички десетокласници, които желаят да ходят на бригада, да се прегледат при лекарката!"

Внушенията на социалистическите плакати невинаги обаче са смешни, смята Васко Кръпката. "Имам табелки на които пише: “Взаимният другарски контрол предпазва от нещастни случаи.” Това в превод значи - натопи другарче, за да няма инциденти.”

"Вода се дава след всяко хранене и при пожелание" - значи водата хем ти е даденост от партията след всяко хранене, но в същото време трябва да си поискаш", разказва музикантът. Голяма част от нелепите ситуации се получават от това къде точно е била поставена дадена табела. Смешно е, че на стена на затвор е бил окачен надпис: "От тебе, Партийо, се учим!"

 

Едва ли им е било до смях обаче на концлагеристите в Ловеч, които всеки ден са гледали надпис: "Ползвай почивката по предназначение." Лесно може да се досетим как са се чувствали и мюсюлманите в лечебницата в родопското село Горно Дряново по време на възродителния процес, когато са прочели: "На лица в носии не се оказва медицинска помощ!". Или пък какво им е било, когато са виждали на обществени места и в автобуси във всички райони със смесено население: "Говоренето на чужди езици - забранено!" и "Тук се говори само български!" В сравнение с тези заплахи далеч по-откровено звучи лозунг на гара Пазарджик: "Да живее 10 септември, Ден на Народната милиция - единствена опора на народната власт!"

Ако се вярва на табелките от соца, съдбата на народа определено е не завидна: "Час по-скоро да приберем хляба на народа!",

“След глад и мизерия - тежка индустриализация”

В каменна кариера пък директно призовават - "Повече камъни за народа!"

 

 

 

Хигиената също се оказва водеща тема на плакатите след 1944 г. "Събличай се бързо, и други чакат след теб!", гласи призив в обществена баня. "Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия", "Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я!", пише на някои от табелите. Агитационен плакат за чистотата дори е написан в рими:

"Мечката се мие, чисти

във потоците сребристи.

Има ли за тебе пречка

да постъпваш като мечка."

Всички пожарникари са призовани: "Дръж маркуча си в изправност!" Бележка на вратата на библиотека пък гласи: "Днес цял ден е санитарен полуден."

Убитият в Лондон български писател Георги Марков също се спира на проблема с безсмислените комунистически призиви. В "Задочни репортажи за България" той пише: "Понякога ми се иска да направя каталог от пълни безсмислици, от мегаломански фрази, от ужасно неинтелигентни изрази на всички тия бивши и днешни божества. Но пък си мисля, че режимът съзнателно настояваше да повтаряме глупости просто за да убие и последната съпротива на собственото достойнство."

 

Специалистите смятат несъстоятелността на пропагандните призиви за естествено следствие от липсата на свобода при тоталитарните режими.

"Лозунгите най-напред се появяват като част от авангардно течение в началото на ХХ век и тогава имат революционна насоченост - обяснява медийният експерт Георги Лозанов пред "168 часа". - По-късно вече имат за цел да не оставят човека сам да мисли, а да му предлагат безапелационно някаква мисъл, която да промени неговата.

Звучат екстравагантно като заклинания и не те оставят да мислиш за нещо друго освен за това, което ти дават. Това е част от липсата на свобода на мненията - ти нямаш право на собствено мнение, а мнението е едно и то ти е дадено от официалната власт чрез лозунга. Целта е да загубите вашата гледна точка, за да се създаде една обща. Социализмът поначало не търпеше индивидуалното. Колективизмът беше негова централна теза и стратегия, а лозунгът е колективизъм на мисленето. Форма, в която това се случваше, е нещо като ТКЗС, в което се мъчат да те вкарат.

Лозунгът трябва да бъде сведен до едно просто изречение, а това е

предварително, доброволно оглупяла култура, тъй като интелектът изисква скептицизъм и дебат.

 

Нещата не са прости и не могат да бъдат казани просто. Ако ги кажеш просто, те губят смисъл, затова тези лозунги, извадени извън пропагандата, когато държавата не излъчва чрез тях заплаха, са много смешни и глупави. Спомням си например за един лозунг от времето на кубинската криза в граничното градче Кула: "Не бой, се Куба, Кула е с теб!"

Георги Лозанов, медиен експерт:

Пропагандните фрази са "Полиция на мисълта"

"Възможно е в края на соца да е имало някъде и пародии, но по принцип това е естественият продукт на мисълта на агитпропа - той така мисли и иска така да го каже. - коментира Георги Лозанов. - Доколкото след сталинските години се е развила малко по-свободна културата и самите лозунги, доколкото е възможно, станаха малко по-умни.

Интелектът е директно свързан със свобода. Ако няма свобода тя няма как да произведе интелект. Тогава от само себе си се стига до глупости, затова казвам, че това е предварително оглупяла култура. Иска да има една теза, която да се споделя от всички - нещо, което я обрича. Освен това лозунгите не те оставят на мира, те ти се явяват непрестанно пред погледа. Не те оставят да мислиш и сам да стигаш до изводи. Те те поемат.

Това е нещо като "полицията на мисълта" у Оруел, но за разлика от нея не е отвътре, а отвън - полицаи на мисълта, които висят по ъглите на градовете. Изживял съм го, за съжаление. Имаше задължителни неща - например винаги на трибуната на партийните конгреси имаше лозунг. По някой път, като видя и на съвременните партии понякога как на конгресите си слагат лозунги, го считам за голям автогол. Всякакви връщания към социализма са безсилие да живеем живота си сега." "168 часа"

 

Още снимки от новината

------------------------------------
------------------------------------
------------------------------------
------------------------------------
------------------------------------

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев