Община Сливен

Ивайло Калфин: Президентът трябва да е двигател на положителни промени в страната

-------------------------------------
01.11.2016 / 11:15

Президентът няма преки правомощия, каквито има изпълнителната власт. Той обаче разполага с достатъчно инструменти, за да влияе върху работата на институциите и да поставя пред тях проблемите на нацията. Ако говорим за повишаване на доходите например, трябва да мислим за различен тип икономика - не тази с евтиния труд и износа на суровини, за социална система, която е справедлива.

Трябва да говорим за действия, които ангажират различни институции, министерства, централна и местна власт. Тук е и ролята на президента. Той може да бъде двигател, да създаде средата, в която да се изработят по-дългосрочни политики, които да донесат и решения на проблемите.

Това заяви по време на дебат в ефира на „Нова телевизия“ кандидатът на коалиция „КАЛФИН-ПРЕЗИДЕНТ“ Ивайло Калфин. Той коментира възможностите пред държавата за повишаване на доходите от труд, както и размера на пенсиите.

„Има хора, които са работили и са се осигурявали дълго време и те с основание очакват по-висока пенсия от минималната, което означава, че решението за по –високи пенсии е те да бъдат преизчислени. Защото несправедливостта е например, когато една учителка с повече от 40 години стаж се е пенсионирала преди 20 години и взема 150 лева, а сега учителка, която има същия стаж, но се пенсионира в момента, взема малко повече от двойно на тези сто и петдесет лева. Така, че необходимо е да се преизчислят всички пенсии, към сегашните осигурителни доходи. Освен пенсиите за мен е много важно да се увеличат и доходите от труд. За да се случи това, трябва да търсим друг профил на икономиката си. Нужна ни е икономика, която да дава продукт с висока добавена стойност, която да може да задържи тези 35 – 40 000 души, които всяка година излизат извън България за да търсят препитание“.

В хода на дебата Калфин коментира и възможностите за борба с корупцията и съдебната реформа. По думите му всеки опит за преструктуриране на правосъдния сектор на практика опира до необходимостта от Велико народно събрание. В тази връзка той заяви, че като държавен глава ще инициира дебат за необходимостта от промени в Конституцията.

Според него темата може да бъде дискутирана от политици и експерти под формата на конвент, който след широк и открит дебат да предложи необходимите промени или нов проект за основен закон на страната. Ивайло Калфин коментира и приоритетите пред външната политика на страната като посочи, че като държавен глава ще работи за това България отново да се утвърди като регионален лидер на Балканите и в Черноморския регион, както и за преодоляване на проблема с бежанската вълна .“Темата с мигрантите е за мен до голяма степен външнополитическа. Да, трябва да си пазим границите, трябва да има охрана, трябва да има армия на границата, а друг въпрос е защо разрушихме съоръженията и сега ги изграждаме втори път. Но това, което е особено важно, е да се спре напливът на бежанци. Действително голяма част от тях идват от страни, в които няма военен конфликт. Така, че работа на държавния глава е да започне много активна дипломатическа дейност, която да доведе до това те да могат да бъдат връщани обратно в страните им на произход.

Освен това като президент бих започнал много активна политика тук на Балканите и в Черноморския регион, за да върнем гласа на страната си, да си върнем авторитета и да осигурим спокойствие около границите си. Опасностите за България са свързани с целия този регион от Близкия изток до Балканите, в който има етническо и религиозно напрежение.

Т.е., ние трябва да генерираме сигурност около държавата си. Аз бих започнал една инициатива за създаване на еврорегион в Черно море, което означава ръст на сътрудничество, както се случва това в други такива региони. Бих започнал една инициатива за създаване на „Б5“ или иначе казано петте държави членки на ЕС от Балканите да започнат да излизат с общи позиции. Бих върнал България на полето на реалното правене на политика в региона. И тогава ще се случи това, което се случваше между 2006 и 2009 г., когато бях външен министър, и българските президенти ги канеха в Вашингтон, а американските идваха тук, българските президенти ги каниха в Москва – руските идваха тук.

Т.е., ще стане така, както тогава когато имахме съдържание в отношенията си. В момента никой не ни търси с това поведение , което има настоящият ни държавен глава“. В заключение Калфин предупреди, че България трябва да е много по –активна по отношение на ЕС. Според него след излизането на Великобритания съюзът ще се промени и ако страната ни не защитава своите интереси и не отстоява позициите си, може да остане в периферията на бъдеща обединена Европа. "24 часа"

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев