Община Сливен

101-годишният дядо Желязко от Сливен не пие лекарства – просто не боледува

------------------------------------
11.10.2016 / 09:17

Възможно ли е да си на 100 години и да не страдаш от нито една сериозна болест? Отговорът е положителен и идва от Сливен, където живее дядо Желязко, който вече е на 101 и не се оплаква от нищо.

Дядо Желязко Сивев е роден през 1915-та година в бургаското село Прилеп. Завършил е „Икономика на промишлеността“ в Софийския университет. Разказва, че по настояване на своя баща се е изучил и е бил сред младежите с най-високи оценки. Предвид висшето си образование дядо Желязко е работил основно като ръководител и все по финансови въпроси.

 

„Пратиха ме в Сливен. Горе в Боаза. Там във „Съби Димитров“ фабриката – плановик. Там бях 2 години. После съкратен ли, не зная какво беше, отидох в Спестовна каса като контрольор и инспектор. Там бях 6 години. След това за по-голяма заплата, там ми даваха 600 тогавашни левове, обещаха ми в СМК-то 1 000 лева и отидох като Началник планов отдел. Там бях 15 години. След това отидох в Окръжния народен съвет за още по-голяма заплата“, разказва Желязко Сивев пред БНТ.

 

И така докато се пенсионира. Дори и след това е продължил да работи. През живота си е преминал през три различни строя в България. Той не ги различава особено, защото според него нищо не се променя коренно със смяната на строя.

 

„Който си е бил добре, при всички случаи си е бил добре. Който си е бил зле, пак си е зле. Е, има хора които забогатяват при едното, забогатяват при другото. Та така си е. Не можеш да кажеш, че това било лошо, онова било лошо.“, коментира Сивев.

 

Дядо Желязко не се трогвал особено много от политика през годините. Достигнал е до интересен извод:

 

„Като млад съм се вълнувал от политиката, ама то… Минава и заминава – който печели-печели, който губи-губи. Туй е.“

 

Желязко не се оплаква от нищо. Не че няма от какво, но той не обичал да се оплакава. Сега е основно недоволен от качеството на санитарните материали в днешно време, които ползва, и най-вече от ниската си пенсия. Но за размерът й, дядо Желязко посочва себе си като виновник:

 

„Ако бях партиен член, сега щях да вземам поне 500-600 лева, че и повече. А пък аз бях безпартиен и ме бутаха отвсякъде. Е, минават нещата, вземал съм високи заплата, къде с близки, къде с туй-онуй. Ама пенсията ми накрая остана малка.“

 

Макар и на 101 години, добрата си форма дядо Желязко поддържа с йога-упражнения. Не споменава нищо за лекарства и болести – просто не страда от болести. Дори и кръвното му налягане е като на свеж младеж, шегуват се негови роднини. Вече го затрудняват елементарни ежедневни неща, но винаги е щастлив.

 

Катя – снаха на дядо Желязко: „От тази година вече, от стоте години насам не може да се движи. И затова му помагаме да седне на леглото, когато го храним също стой, прави си упражненията.“, разказва за БНТ Катя, едната снаха на дядо Желязко.

 

Дядо Желязко разказва, че на млади години с приятели са се събирали на по ракийка и вино, но не пиел много. Предпочитал да се разхожда на открито със съпругата си и да посещават редовно санаториуми. Рецептата му за дълголетие е простичка:

 

„Преди всичко да не употребяват много алкохол. Ако може ракия въобще да не пият. И да се движат – това е най-важното. Движение! Да не водят заседнал начин на живот.“

 

Днес дядо Желязко изживява старините си в обикновена къща в центъра на Сливен. От дома му често може да се чуе пеене. Това е едно от любимите му занимания. С песен ни посрещна, така и ни изпрати. Пожелахме му да се видим отново, на нашата стогодишнина. "Труд"

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев