Община Сливен

В Сливен се случват и хубави неща

svetla
25.04.2010 / 09:00

Да станеш майка на някой, който няма майка-това е едно от най-прекрасните неща на този свят

 

Напоследък всички новини от Сливен приличат на криминални. На фокус са кражбите, престъпленията по служба, разкопаването на града и страстите политико-икономически. Но в Сливен се случват и прекрасни неща.

Някои от тях толкова наблизо, че не успяваме да ги забележим. Днес ще ви разкажем за прекрасното, което промени живота на нашата колежка от радио „Дарик” Светлана Димитрова, и прекрасното, с което Светлана промени живота на едно дете.

От три месеца в семейството на Светлана има нов член, това е четиригодишно момченце, на което семейството на Светлана са приемни родители. Те вече имат една пораснала дъщеря, която тази година ще бъде абитуриентка. Тя била и най-запалената, когато семейството обсъждало дали да вземат дете за отглеждане у дома си. Нямала търпение това да се случи.

А приемната грижа се случва бавно. Искат се много документи, има много и дълги срокове. Семейството вярвало, че ще посрещнат Коледа с нов член, но не се случило. Едва към края на януари процедурите приключили и Димитрови били поканени да се запознаят с момченцето. Не те са го избирали. Специалистите от Агенцията за закрила на детето преценяват кое дете е подходящо за приемна грижа в съответното семейство. „Харесахме се от първия миг”, казва Светлана и не от думите, а от интонация, от погледа се разбира, че харесването е било много силно, отвъд думите. То е един от онези мигове в живота, малко и незабравими, в които разбираш, че този човек е предназначен за теб – като приятел, като близък, като партньор. В случая – дете и родители /плюс една кака бонус/.

Момченцето, Светлана няма право да казва името му, оживило къщата от първия миг. Край на рутинните вечери край телевизора и пред компютъра, край на тишината. Вкъщи станало игриво, весело, шумно. Ангажиментите – повече и по-различни. „Детето повече дава, отколкото взема”, казва Светлана. Това, което тя не знае, че когато колегите й разбрахме – а тя бе толкова скромна, че не ни каза, - никой не скри възхищението си. Ние знаем колко е тежка, нервна и времеядна работата на журналистите. Знаем как работното време не свършва. Знаем също така, че Светлана сега върши работа, която е по-значима от всеки журналистически материал. И че дава пример на други, които се чудят дали да се посветят на едно дете. Приемните семейства в общината са едва няколко, а тази услуга се предлага от вече няколко години.

Приемната грижа е доброволна и професионална. Професионалната е платена, там се получава заплата. Светлана е избрала доброволната грижа. Детето все пак получава 190 лв. месечно за издръжка, всеки родител знае, че с толкова пари не се издържа дете. А точно това дете сега за първи път има свои неща – свое яке, свой клин, своя вафла. „Благодарен е за всичко, той никога не е имал свои неща”, разказва Светлана. Понякога се чуди: дали това дете, когато порасне, няма да съжалява, че не е попаднало в богато семейство?

Не, Светле, няма да съжалява. То вече е богато, толкова богато, колкото никога нямаше да бъде, ако не бяхте толкова добри хора – има вас.

Веселина СЕДЛАРСКА

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев