Община Сливен

"История.бг":100 години от първите победи на българската армия над руската кавалерия в Добруджа – 4 септември 1916 г

мкйхх
04.09.2016 / 15:47

Българските кавалеристи на ген. Колев разбиват непобедимите донски казаци, въоръжени с дългите пики

На 4 септември 1916 г. за пръв път руски кавалерийски разезди се появяват пред фронта на Конната дивизия. Сред тях са и легендарните и считани за непобедими донски казаци, въоръжени с дългите си пики. Започат сблъсъците с казаците. Те са отблъснати. Взети са и първите руски пленници, които признават: ''Мы думали, что болгары не будут стрелять в нами, между тем они бросаются как собаки пороклятые! Десят человек атакуют сорок…”

 

Николай Николаев автор на биография на генерал Иван Колев от 1919г. пише за тези боеве следното: ''Гъста мрежа от руски разезди беше изпълнила пространството на североизток от Курт Бунар. Станаха жестоки, кървави схватки между разездите на двете конници. Генералът изведнъж разбра каква трудна и отговорна задача му се пада. Той трябваше да влезе в борба с по-многочислената руска конница, изпитана вече в много боеве и увенчана с толкова традиции. Русите, чувствайки своето числено превъзходство, бяха твърде разточителни с разузнавателните си органи. Те изпращаха множество и силни разезди, с които наводняваха зоната, към която се устремяваха. Нашият генерал оцени това и веднага прибягна към противоположната мярка - започна да държи дивизията си събрана. Вместо разезди почна да изпраща само към най-важните посоки разузнавателни ексадрони, придружени от картечници. С това той постигна два резултата: винаги имаше под ръка едно голямо ядро, което можеше да противопостави на руската дивизия, а в същото време с разузнавателни ескадрони, които можеха да пропъждат множеството руски разезди, умело разузнаваше и заблуждаваше противника".

 

Българските кавалеристи обаче намират противодействие срещу казашките кавалерийски части, въоръжени с дългите пики. В употреба влизат карабините, които българите носят. Кавалеристите ни, които отстъпват по численост на разездите на противника, изчакват приближаването на казашките разезди и ги обстрелват с тях.

 

Участникът в тези схватки майор Пеев ги описва така: "И когато разездите от двете страни се приближиха едни към други, нашите не виждаха пред себе си нищо друго освен враг, който идваше да се нахвърли върху тях. Тогава нашите конници бързо сваляха карабините си и, както са на конете, насочваха ги към врага, спокойно се премерваха в него и бърже го обстрелваха, също както бяха обучавани. Казаците най-малко очакваха такъв отговор. Изненадани от това, те бързо обръщаха назад и с бягство търсеха спасение, след като оставяха по няколко убити и ранени свои другари".

 

За изхода от сблъсъците с казашките разезди

 

говори донесението на генерал Иван Колев, изпратено след победата при Добрич на 9.09.1916г. до щаба на III-та армия: "Настойчивото настъпление не само от дивизията, но и от разездите, е създало известна боязън у руските кавалеристи, която се изразява в това, че руските разезди, почти всякога по-силни от нашите, отстъпват при най-малкия натиск, а тъй също и от факта, че досега руската конна дивизия не ни търси, а като че ли ни избягва. Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селяни българи: "ние мислехме че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче те се хвърлят като кучета, и проклятие: десет човека атакуват четиридесет."

 

От разузнавателните разезди и от първите заловени руски пленници става ясно, че към Курт Бунар и Бей Бунар се предвижва цяла руска кавалерийска дивизия в състав от 5 полка от по 6 ескадрона всеки, представляваща сила почти два пъти повече от нашата Конна дивизия. Това е цялата 3-та руска конна дивизия на генерал - лейтенант Леонтович. Тя включва следните части: 3-ти драгунски, 3-ти улански, 3-ти хусарски, 3-ти казашки и новосъздадения Черноморски драгунски полк - всичко 30 ескадрона, (по 150 души в ескадрон), 4 пеши ескадрона от по 200 души, 12 оръдия (по 6 на брой в двете конни батареи) и 18 картечници.

 

От посоките на неприятелските разезди ставаше ясно, че руската кавалерия се стреми към Куртбунар - пункт, който като център на съобщения добиваше важно значение, особено в дните на Тутраканската операция. Поради всичко това..

 

Рано сутринта на 5.09.1916 г. командващият 47-и корпус генерал А. Зайончковски започва операция по повторното овладяване на Добрич. Той много разчита на численото руско-румънско превъзходство, осигурено чрез включване в състава на войските му на румънската 19-та пехотна дивизия на генерал Аргиреску, която минава под негово подчинение.

 

Военният сблъсък с руснаците е очакван

 

с тревога в щаба на армията, поради опасенията на офицерите, че някои български войници няма да се осмелят да вдигнат оръжие срещу бившите освободители. Страховете се оказват напразни.

 

Българските войски са гледали на Добруджа като на своя земя, а на русите и на румънците - като на агресори. Това определя високия боен дух на българите, готови да опазят с живота си родните огнища. Тъкмо кавалеристите на генерал - майор Иван Колев са първите, които разсейват опасенията на началниците. За да парира всякакви русофилски прояви в кавалерията, генерал Иван Колев допълнително мотивира войските си с психологическа подготовка,в която набляга на патриотизма и дълга към Родината: "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!" В следващите месеци генерал Иван Колев изпълнява заканата си заедно със своите славни кавалеристи. За честта и славата на България и урок за всеки агресор, дръзнал да нахлуе на българска земя

 

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на изследователя.

 

Янко Гочев

Фактор

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев