Община Сливен

Случаят „Нина от градинката Татар мезар“ в Сливен

-------------------------------
03.09.2016 / 11:00

Нина обикновено седяла на Татар мезар в Сливен. „Татар мезар“ е градинка. В миналото тук е било старо татарско гробище, откъдето идва и названието. Иначе мястото се намира на пешеходната зона – половината град се извървява покрай него. В най-големите жеги дребната й фигура се загръщала с дебела куртка. Без цвят, толкова била мръсна. Нощувала на пейка. Понякога лежала и следобед. Хората виждали, че докато спи, се напикава. Не смеели да седнат на „нейната“ пейка, дори и да била пуста. Вонята още си стояла. Не приемала нито дрехи, нито храна. Рядко вземала по някоя оставена до главата й дребна монета.

 

Градинката е известна още и като „Кълбото“ заради формата на фонтана там. Фонтанът се развалил още в първите години на демокрацията, откраднали инсталацията му за старо желязо, не го ремонтирали както трябва и до днес. По-деликатните души отбелязват, че Нина приличала на него, като се свиела на пейката. Кълбо, ама от дрипи. Христо Батинков например забелязал странницата преди два месеца.

 

„Носеше толкова скъсани чехли, че чак бе останала почти без подметки. Беше някак по свой начин горда. Не приемаше това, което й носят хората, за да помогнат. Ровеше в кошчетата за залък хляб. Много бързо разбрах, че е болна, с психичен проблем. А очите й така те гледат! Не просят, не искат… Пълен разпад на личността! Не съм допускал, че е възможно човешко същество да бъде докарано до това положение“, разказва Батинков. Искал да помогне, но не знаел какъв е „алгоритимът“, както се изрази той. Ако знаеше, щеше да е наясно, че алгоритъмът вместо бързи решения създава затруднения по горе-долу следния сюжет: Батинков се обажда на социалните, те подават сигнал в прокуратурата, оттам назначават проверка, възлагат на полицията да установи самоличността на несретницата и да търси свидетели, а ако се намерят свидетели, може и да бъде насрочено дело. А времето си тече. Възможно е и социалните да изпратят Нина на колегите си в другия край на България, ако тя е родена там – те да й търсят покрив над главата. И времето пак си тече. Междувременно в Сливен няма приют, а социалните домове остават затворени за такива като Нина – единият дом е за възрастни с ментални увреждания, а тя има психично заболяване, в другия дом пък място се отваря само ако някой почине. Та Батинков и други състрадателни граждани позвънили по навик в общината. И добре че станало така, защото Нина извадила късмет и само за някакви си 20 дни получила това, от което има нужда. Но ако някой си помисли, че историята е пиар на чиновника, греши, сбъркал е четивото. Ето какво се е случило:

 

Един от сигналите бил получен в пресцентъра на общината. Преди три седмици се обадила жена, която работела наоколо. Обяснила, че бездомницата е болна, лошо облечена, не иска помощ, не е агресивна. Светлана Димитрова приела обаждането. Светлана е ръководител на пресцентъра, журналист. Отишла веднага на място. На следващия ден поканила със себе си Маргарита Терзиева от социалната дирекция в общината. Като пристигнали, клошарката ядяла царевични пръчици. Веднъж, загребе и ги пъхне в устата си. Втори път, загребе и ги хвърли на земята. После пак и пак, докато свърши пакета. Контакт успяла да установи Маргарита, нали имала опит в тази сфера. И непознатата спокойно казала трите си имена. Къде живееш? „На тройката“, отвърнала тя. Там баба й й приготвяла закуска сутрин…

 

Светлана и Маргарита се обадили на тел. 112, оттам ги прехвърлили на дежурния полицай. Така и така, има една жена без лична карта и всякакви документи, започнали те. Отсреща отвърнали, че знаели за нея, Селесте била. „Не е Селесте, Нина е“ы казали жените. В крайна сметка на място дошъл и патрулен екип. Веднага станало ясно, че няма какво да направят.

 

„Важното е, че успяхме да спечелим доверието й и тя ни каза имената си. Така от общината изпратихме официално писмо до полицията. Оттам се отзоваха много бързо и само след няколко дни ни издадоха документ за самоличността на Нина. Това ни развърза ръцете да действаме“, разказва Светлана.

 

През това време милозливи хора продължавали да се опитват да помагат – кой както може. Във фейсбук била създадена група, събрали дрехи, обувки и храна. Занесли ги. Шокирали се, когато Нина хвърлила в контейнера за смет най-запазения чифт обувки – черни, от естествена кожа. А от пресцентъра и социалната дирекция започнали да въртят телефони къде ли не. Станало ясно, че Нина е на 57 години и че била от новозагорско село. Имала брат, имала и дъщеря.

 

Разследването на Светлана и Маргарита ги отвело чак в Раднево. От Раднево им съобщили, че в тамошната държавна болница Нина е била настанявана и лекувана… цели 23 пъти! Била болна от шизофрения. Като я изпишели, явно нямала къде да се прибере. Не си пиела лекарствата. Не разполагала с никакви пари – някой й вземал пенсията.

 

Нина продължавала да „пази“ пейката на „Кълбото“. Но по едно време изчезнала. Какво я е прогонило, може само да се гадае. Така до последния петък.

 

В този ден всичко необходимо било готово, за да получи Нина необходимата помощ. Светлана, Маргарита и тяхната колежка Гергана от пресцентъра тръгнали да издирват Нина. Разделили се, всяка тръгнала по различни пресечки. Знаело се, че болната жена е станала съвсем зле. Минувачи казали, че за последно я видели с нож. В търсенето се включили общински охранители, от полицията изпратили патрул. Гражданка, която събирала по ларгото дарения за болно дете, също се отзовала. В търговския комплекс „Париж“ – също. Обикновени минувачи си разменяли телефонните номера за по-бърза връзка, ако някой от тях срещне Нина. Четири часа продължили с обикалянето по пресечките и градинките. По някое време всички се озовали на едно и също място – до друга пейка, недалеч от общината.

 

Маргарита седнала до пейката на Нина. Какво прави днес? „Бях на работа“, отговорила тя. Къде работиш? „В барче, на един политик е“, бил отговорът. Какво продават там? „Супички, айран. Има и уиски…“ Искаш ли да отидем на лекар?… Когато дошла линейката, Нина кротко се качила. В спешното отделение извикали за консултация психиатър. После я откарали в болницата в Раднево. По-късно, когато Светлана позвънила в психиатричната болница, оттам заявили, че състоянието на жената е било много окаяно. Нямали са предвид дрипите й. Сега от общината подготвят писма до Нова Загора, за да може след изписването да бъде намерена подходящата институция за Нина.

 

„Много съм щастлива от резултата. Благодарна съм на всички, които се включиха, защото нямаше да успеем, ако не действахме заедно. Трябва да има приют или център за временно настаняване на хора като тази жена, докато им се оформят документите за прием в институция или болница. Никой не е застрахован. И второ, вече има доста измамени, фалирали хора, които са останали без дом“, отбелязва Светлана.

 

В Сливен все още няма приют. Ще се строи в бъдеще. По европроект. Социалните се отчитат на всеки 3 месеца в София колко са бездомниците в града. Реалният брой със сигурност е доста по-голям.

 

Никой няма представа дали минувачът, с когото се разминаваш на улицата, си пие редовно лекарствата. Лицата край казаните за смет постоянно се менят, стават повече. В акцията „Нина от Татар мезар“ се включиха общински и социални служители от три общини, общински охранители, полицаи, лекари, много граждани – всеки със своята си професия. Това, което направиха те, не им е вменено в служебните характеристики. Извън обичайния „алгоритъм“ е. "Труд"

 

Росица Николова

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев