Община Сливен

Георги Вл. ПОПОВ: Памет за ген. Манчо Манчев и ужасиите в онези години. Защо и червени, и сини се опитаха да го махнат

Манчо Манчев
23.08.2016 / 09:53

1994-та – година на възход на мутрите. В Сливен бе официално регистриран Клуб „777” – охранителна фирма. Плъзнаха рекетьори. Но първият по-сериозен инцидент бе взривяването на бившия ресторант „Созопол”.

Превърнатото в игрална зала заведение преди това бе нападнато с бухалки и бяха потрошени няколко игрални автомата. На 16 юли пък на 2-3 метра от него избухна взривно устройство. Живущите край „Созопол” наскачаха от леглата си. По свидетелство на очевидци, в терористичния акт участвали двама. Взривът бил задействан с фитил с такава дължина, че да гръмне след 15-16 секунди.

След около час и половина бе задържан единият от извършителите – Димитър Митев, охранител от Клуб „777”. Другият – Атанас Мъндев, бе обявен за издирване. По време на разследването стана ясно, че сливенските борчяги не могат да се разберат с бургаската фирма „Рент 2”, която охранявала заведението. Първите искали да ги изместят. По-късно и Мъндев беше задържан, но и в тази криминална сага не се мина без поредните изпълнения на окръжния прокурор Руско Карагогов.

Около месец след задържането му, само срещу 8 хиляди лева (тогавашни пари) бе освободен бомбаджията Димитър Митев. Мотивите на Карагогов да го пусне били: следователят е в отпуск и няма кой да извършва следствените действия. Постановлението било донесено на следователя Кирил Кирчев не по обичайния ред, а лично от човек на „седмиците” - Иван Кънчев. Това става въпреки решение на Районния съд отпреди няколко дни, с което жалбата на Митев бива отхвърлена. Експертизата, направена в София, категорично доказвала, че Мъндев и Митев са извършители на атентата...

Мътната вълна на рекета не подмина и собственика на заведението „Орлето” Васил Фотев – Пилето, разположено зад едноименния паметник. На 11 септември подир полунощ силен взрив разтърсва центъра на Сливен. Дни преди това бива повредена телефонната линия, свързваща кафе-аперитива на бившия футболист с РДВР и СОТ. Техник констатирал, че са скъсани умишлено всички телефонни жици. След поправката им се случило същото. Подир взрива стана ясно: полицията е знаела, че Фотев е рекетиран. Първом от познати на органите бургаски рецидивисти, а сетне от „седмиците”, на които Фотев не си бил платил 3 от дължимите месечни вноски.

Ето в каква „демокранична” атмосфера прощъпваше сливенският бизнес в онези години.

Но по-шокиращото и скандалното се съдържаше в признанията на Фотев пред парламентарна комисия за борба с корупцията: че е бил обект на изнудване от самия окръжен прокурор Руско Карагогов.

До последно в своя живот Фотев потръпваше от зловещия спомен за онова време, за гаврите и запоите на прокурора, за отказа му да си плаща сметките и за вилнеещите в заведението мутри... Докато вървеше разследването, самите полицаи се питаха какъв е смисълът от дейността им, щом отсега се знае, че под един или друг предлог Карагогов ще освободи евентуалните извършители.

Случи се друго: бе арестуван с обвинение за самовзривяване самият Васил Фотев. Мнозина бяха убедени, че става дума за прокурорско отмъщение. В края на краищата Фотев бе оневинен, но и след отстраняването на Карагогов от поста, изцепките в гноясалата съдебна система в Сливен не секнаха. Престъпният свят си намери и нови покровители, освен досегашните.

Само след 24-часов престой в ареста през януари 95-та например бяха освободени рекетьори, пребили бизнесмена Михаил Блажев и ограбили дома му. Мишел Кръстев /Салама/ , известният бодигард от Клуб „777” пък преби през февруари 95-та военния полицай Георги Куманов. Освен това Куманов бил ограбен, а по-сетне отведен в болница в комоцио и със счупени ребра. Два-три дни след това съдията Радостин Радков го освобождава срещу 10 хиляди лева гаранция с мотивите, че извършеното деяние не отговаря на предприетите мерки – задържане под стража. Нищожна сума за онова време... Освобождавани биваха и други действащи нагло и безцеремонно представители на престъпния свят.

Успоредно с това зачестиха и опитите за свалянето на шефа на РДВР – Сливен подп. Манчо Манчев (на сн. горе). През периода 1990 – 1994 г. сливенската дирекция на полицията бе в първата тройка на сродните ведомства на МВР в страната по разкриваемост на престъпленията. Бе налице опит да бъде парализирана цялата система за борба с престъпността не само в региона, но и в страната. Зачестиха личните и групови аудиенции на „Позитано” 20 от бивши служители на ДС, на Шесто, участници във „възродителния процес” от Сливен и пр. Преди червените, против назначаването на Манчев през 1990 г. пък се обявиха от СДС – едва ли не бил враг № 1 на демокрацията. По едно време Манчев дори подаде рапорт за напускане, но в МВР не си позволиха лукса да уволнят един доказан професионалист. Активна роля в опитите за онстраняването му играеше и БСП-депутатът Златимир Орсов. Стигна се дотам да бъдат заплашвани родителите на Мамчев /че ще бъдат ликвидирани след отстраняването му/, както и болната му сестра /на инвалидна количка/. Престъпният свят открито надигаше глава.

През пролетта на 95-та с решение на Висшия съдебен съвет за шеф на Районна прокуратура – Сливен бе назначена Кети Бозукова. По-сетне тя щеше да стане и окръжен прокурор – една недотам добра новина за доста от ратуващите за нормална съдебна среда представители на местните институции. Защото над главите на мутрите бе разпънат нов прокурорски чадър.

Такава бе криминално-политическата, или по скоро политико-криминалната обстановка в Сливен в края на 1994 и началото на 1995 година. Какво ли още ни предстоеше да преживеем?

 

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев