Община Сливен

Доктор от Сливен пише рецепти върху бюро на фабрикант. Купил реликвата при разпродажба за 25 лева

-------------------------------
22.08.2016 / 23:16

Д-р Емилиян Петров е общопрактикуващ лекар, работи в медицински център в кв. ”Дружба” в Сливен, пациентите му не могат да се нахвалят, че е отличен диагностик. В кабинета му винаги има много работа, има и едно малко бюро. Ей това бюро е със специална история – казва той. Бюрото е с размери почти наполовина в сравнение на днешните производствени стандарти. От масивно светло дърво. Отдалеч си личи, че не си знае годините. Почти по средата на плота има малка цепнатина. Докторът няма никакво намерение да я запълва. Било неправилно – не, а абсурд! Все едно да лекуваш хипертоник с по 10 силни кафета на ден. Вляво под плота е имало тайник, може би са пазели важни документи в него. “Разговарял съм с познавачи, имам и пациенти, които се занимават с дърводелство. Питал съм ги: “Можеш ли да направиш такова бюро днес!” Вдигат рамене, не могат”, обяснява д-р Петров.

Конструкцията е сглобена, без да е забит нито един гвоздей в нея, няма нито една метална част, а бюрото не е мръднало – обяснява още той. “Накратко, тази вещ е на повече от един век! Това бюро е… на големия сливенски фабрикант Димитър Саръиванов!”, съобщава лекарят. Саръиванови, Калови, Стефанови, Андонов и Михайлов са от онези фамилии, които създават облика на българската текстилна индустрия след Освобождението и през следващите 50 години на ХХ век. От историческия музей в Сливен твърдят, че от Саръиванов днес се пазят единствено мостри плат. И си спомнят, че неотдавна, когато били честванията на 160-ата годишнина от създаването на текстилната индустрия, се говорело за “едно бюро на стария Саръиванов”, но какво е станало с него, не се знаело.

Д-р Петров разказва, че е придобил бюрото си законно и съвсем случайно. През 2002 г. тогавашният текстилен завод “Георги Димитров” (днес собственост на италианския предприемач Едоардо Миролио – б.р.) обявил разпродажба на старо обзавеждане от складовете в Асеновското дефиле край града. На това място в миналото са били построени фабриките и цеховете на част от някогашните индустриалци. Докторът отишъл, купил гинекологичен стол от закрития там медицински център, други столове и мебели. И бюрото за някакви си 25 лева. Служителките му обяснили, че това бюро е било на стария Саръиванов (1854-1896). Отишъл в администрацията на завода, за да оформят документите за сделката, и там му съобщили същото. “Три-четири години по-късно при мен дойде пациентка от Бургас, родственица на Саръиванови. И тя ми каза, че са я били водили във фабриката и е виждала такива бюра там. Имала такова бюро вкъщи”, разказа още лекарят. Понякога си мислел, че щяло да бъде по-добре ако икономист, а не доктор е станал собственик на историческата вещ.

“Все пак върху това бюро са се разписвали сделки за милиони! В онези години ние сме били 12-и в Европа и първи на Балканите!”, обяснява д-р Петров. Той си го използва и до днес. Разказвал е за историята му само на малцина добри познати. По някаква ирония кабинетът му се намира в жилищен блок, където живеят предимно текстилци и техните семейства. Те нямат никаква представа върху каква мебел джипито им пише рецептите.

Любопитната история ни отведе до един от бившите шефове в бившия социалистически завод “Георги Димитров”. Не споменаваме името му, защото не сме получили разрешение от него. “Да, помня за разпродажбата. Личното, персоналното бюро на Саръиванов обаче е друго. То беше с дължина около 1,80 м, със специално място за краката, продаваше се заедно със стола към него. Купи го бизнесмен от София за 40 лева. Но това не означава, че малкото бюро не е било също на фабриканта. И неговата продажба помня”, каза той.

Възможно е все пак то да не е било на Саръиванови, защото тяхната някогашна фабрика се е намирала на другия край на града, до днешната автогара в Сливен. В Асеновското дефиле, където е складът с разпродадените вещи, е била фабриката на други прочути в миналото индустриалци – “Андонов и Михайлов”. Тази фабрика след национализацията става Държавното индустриално предприятие “Георги Димитров”. Независимо дали е на Саръиванови или на “Андонов и Михайлов”, е все фабрикантско оборудване, казва още бившият началник на завода. И със съжаление допълва: “Ценно имущество за историята, за изследователите на текстилната индустрия тогава бе разпродадено направо на безценица! За жълти стотинки!”. За разпродажбата не са знаели нито в историческия музей, нито в общината.

Национализацията на текстилните предприятия в Сливен – центъра на този вид индустрия – е била извършена под наставленията на Титко Черноколев. Той е бил член на Политбюро на Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти). Пратили го в Сливен с поръчението лично да я ръководи. Държавата обявила, че отнема собствеността и слага ръка на 21 предприятия на вълнено-текстилната промишленост, на 5 за памучни тъкани, на 9 за чорапи и др. Наред с големите фабрики “Андонов и Михайлов”, “Илия Г. Калов”, “Георги Стефанов – Синове”, “Тодор Д. Бояджиев, “Недев и Саръиванов” са национализирани и дребни текстилни предприятийца, занаятчийски работилници, дараци, чорапени цехове. Всичко е станало буквално за часове – четем в книгата на проф. д-р Здравко Златанов “ Сливенска текстилна промишленост”. Книгата е издадена още по времето на социализма, през 1984-та. Като изключим изобилстващите в нея идеологеми и внушения, тя съдържа конкретни данни и се позовава на документални свидетелства за тези събития. “В 11 часа на 23 декември 1947 г., когато в София Народното събрание приема Закона за национализацията, комендантите в Сливен обявяват, че от този момент собственик на предприятието става държавата”, пише Златанов. Протоколите за “предаване” на собствеността са съставяни още в този ден.

Повечето фабриканти имат ужасна съдба – осъдени, изпратени в лагери, някои плащат с живота си за това, че са създали текстилната индустрия, други милостиво са оставени като технически лица, на заплата, да продължат да работят в отнетите им фабрики и цехове. Малките производства са били ликвидирани. От някогашните фабрики се създават 8 държавни текстилни предприятия (едното от тях в Нова Загора). В този процес вероятно е било прехвърляно ненужно имущество и местено по различни складове, независимо чия собственост е било. Така че вещи на Саръиванови е напълно възможно да са се оказали в складове на Асеновското дефиле. Това предположение подкрепя и специалистката от историческия музей в Сливен Веселина Янакиева.

А д-р Емилиян Петров? Горд собственик е на малкото бюро, което е било използвано от големи личности, без да е патриотар от рода “Булгар, булгар!”. Изпитва носталгия към миналото, защото “вече го няма онзи морал, колкото и да го искаме”. Казва, че няма нужда от никаква реклама. Нито пък е търсач на антики, нито на сензации. Добре, как се работи на 100-годишно бюро по време на здравна реформа? Доволен ли е? “Не става по-добре, да. Какво да съм доволен!? Впрочем аз съм доволен. Лошото е, че пациентите ми не са – за нула време лекарствата им станаха от 60-70 на 80-90 лева!!”, казва простичко той. Бюрото си е намерило точния стопанин в скромен лекарски кабинет. "Труд"

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев