Община Сливен

Стоянка Мутафова през сълзи за Анастасов: След Кольо е мой ред да умра!

-------------------------------
10.08.2016 / 09:24

"Ох, колко ми е мъчно! Кольо беше най-свестният ми колега, с него си отидоха и моите тайни в гроба, както ще си отидат и неговите с мен. И какво да кажа - сега е моят ред, да ме чакат любимите хора горе, много станаха."

Това сподели, подсмърчайки, 94-годишната Стоянка Мутафова, когато разбра, че от този свят си е отишъл колегата й, големият актьор Никола Анастасов.

В понеделник късно вечерта 84-годишният комик се почувствал много зле и жена му Мария Косева извикала лекуващия го лекар. Той му сложил инжекция с болкоуспокояващо за трети път, защото от известно време Кольо разчитал на него, за да потуши болките в корема си. След това комикът заспал и повече не се събудил.

"Много се измъчи, а жена му постоянно до него беше. Като дете го гледаше. Тя му е затворила очите. Последните му думи, преди да си легне, били: "Благодаря ти!", разказа още Стоянка, хлипайки.

Според нея, преди поне два месеца имало подобрение в състоянието на Анастасов. Той излизал от време на време навън да се разхожда.

"Викам му - хайде да се видим, да пием по кафе, той се съгласи, щяхме да излезем да си спомним туй-онуй, ама на... то не пита какво ще се случи", каза още Стоянка.

"Ще живея! Качих пет кила, но докторът вече ми забранява да се качвам на сцената. Това е моят живот", кахъреше се пред вестника Анастасов.

Именно тогава разказа и за шегата, която си правил с внука, който също носи неговото име.

"Постоянно ме поздравяват, а той ме пита защо го правят, аз викам: "Ами защото съм Никола Анастасов". А той: "И аз съм Никола Анастасов, мен защо не ме поздравяват", смееше се актьорът.

Усмивката на българския театър претърпя осма поредна коремна операция при д-р Ради Цонев, съученик на големия му син, когото наричаше "спасител". "Той вече ми е трети син. Ако не беше, досега да съм си отишъл много пъти", с благодарност разказваше за доктора Никола Анастасов. Лекарят бе единственият, в чиито съвети се вслушваше комикът. "Понеже имам проблеми и с кръвното налягане, направих микроинсулт, та взимах всякакви хапчета, които в един момент спрях, защото ми омръзнаха. Никой не беше в състояние да ме накара да пия повече хапове. Сърцето ми също не беше добре. И тогава Ради каза, че ще ме вдигне пак да играя на сцената, ако го слушам. Е, послушах го, макар най-големият ми проблем да се оказа жлъчката. Наложи се да ме хранят дълго време след операцията със сонди в болницата. Ради обаче си изпълни обещанието", разказа ни приживе Никола Анастасов.

"Вярно е, че беше много зле. Но го позакрепиха точно на рождения му ден - на 22 април, когато излезе да изиграе последното си представление. Много му се искаше пак да е на сцена, то е като наркотик. Дори помня, че когато го поздравих на този ден, Кольо каза: "Ех, Стоянке, ако можех да си избера смърт, искам да е на сцената. Ей така след последната реплика да си издъхна и да чувам аплодисментите на оня свят", споделя още Мутафова.

Според нея Никола Анастасов е бил единственият й приятел, на когото е знаела, че може всичко да каже и тайната й няма да излезе навън. "Когато ме болеше душицата за нещо, тичах при него. Когато на него му беше мъчно, на мен споделяше. Когато можехме, си помагахме винаги. Най-почтеният ми колега. И него като Калата ще изпратя с поклон", сподели ни 94-годишната Стоянка Мутафова, която ще изпрати след дни един от последните мохикани на Сатиричния театър "Алеко Константинов" - Никола Анастасов.

Той завършва актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1955 г.

Играе в театрите във Враца и Варна, както и в софийските Сатиричен театър, в театър „Трудов фронт“ и в Малък градски театър зад канала. Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията "Когато розите танцуват" на Валери Петров. Участва също в "Римска баня", "Сако от велур", "Суматоха". Участва и във филми - "Пагоните на дявола", "На всеки километър", както и "Нако, Дако и Цако" - първия цветен български телевизионен сериал. Снима се и в "Неочаквана ваканция" и "Астронавтите". Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския - "Тримата от запаса", и Димитраки в популярната постановка "Криворазбраната цивилизация" (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников. През 1971 г. получава званието „Заслужил артист“, а през 1980 г. и званието „Народен артист“. През 1982 г. е награден с орден НРБ - II степен.

През 2015 г. получава награда "Икар" за изключителен творчески принос към българския театър.

 

Поклонението ще се състои на 12 август от 10,00 ч. в Сатиричния театър "Алеко Константинов". "България днес"

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев