Община Сливен

На днешния ден нека си спомним за голямата българска поетеса, родом от Сливен, Станка Пенчева

На днешния ден нека си спомним за голямата българска поетеса, родом от Сливен, Станка Пенчева
09.07.2016 / 11:25

На днешния ден можем да си спомним не само за патриарха на българската литература- Иван Вазов, но и за една сливналийка, оставила в края на творческия си и житейски път 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език. Това е Станка Пенчева.

 

Бягство

 

 

Скучно, тежко ли ми стане,

мъртва ли съм от умора –

аз напускам с присмех таен

тягостния свят на хората

и прескачам през оградата –

със басмяна рокля, боса,

право във една ливада,

даже с поглед недокосната.

Всичко там е променено,

неочаквано и странно,

и наново сътворено

в друго време и пространсто

…Там слънцата се обръщат

подир слънчогледите,

там реките пак се връщат

в извора си чист и леден,

папратта цъфти разкошно

и дъхти на мед пелина…

Там и аз съм сякаш още

дух, незапечатан в глината,

като облак променлива

и струяща като вятър,

пръсната във всичко живо,

в нероденото прелята,

слънцелика, звездопадна…

И забравям, че ливадата

имаше ограда.

 

 

 

Ще ми дотегнат един ден...

 

 

Ще ми дотегнат един ден

Всички хлъзгави страхове,

Лъжи,

Мълчания —

Ще ги тръсна като паяжина от мен

И ще кажа ясно, отчаяно:

Е, добре, аз го обичам!

Имате ли въпроси?

 

И ще свърши всичко.

От просто по просто.

Ще се хванем след туй ръка за ръка

И ще отидем там,

Където се почва отначало.

И всичко би станало точно така,

Да не бяха ония удивено печални,

Безпомощно зли,

Вцепенени

Очи на жена...

 

Ти тежка роля ми даде, мили:

Да крепя на дома ти крехката тишина,

Да съм — и да не съм...

И да се правя на силна.

 

 

 

Хубаво е всичко да свършва навреме...

 

Хубаво е всичко да свършва навреме -

Да напуснеш рано огнището,

Преди огънят да е станал на пепел;

От трапезата да станеш рано -

За да не събираш после трохите;

И да отвърнеш очи,

Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя

И празни чаши...

Не ме докосвай никога без обич.

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев