Община Сливен

Днес е Възкресение Христово!

Иисус
04.04.2010 / 09:30

Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. На някои езици християнската църква нарича Възкресение Христово и с името „Пасха“. У нас Възкресение Христово се нарича Великден.

Възкресение Христово е денят, в който християните празнуват възкресението на своя Господ Исус Христос. В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.

В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. Когато на третия ден след погребението му Мария Магдалина отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с Пасха. Тъй като поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си.

Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.

Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква.

 

 

Как празнуват българите Великден

На Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните излизат със запалени свещи, които загасят в четирите ъгли на стаята, за да се предпази къщата от вредни насекоми. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител.

Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината. Седмицата след Великия ден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички. По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.

 

 

 

Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца Божий - Христос. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

 

Какъв празник е Великден

Някои историци виждат в празнуването на Великден смесване на юдаизъм, християнство и езичество. Според Беда Достопочтени (673–735 г.), английски средновековен историк, англосаксонското название на Великден – Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска митология.

Векове преди Христа паганските племена в Европа чествали красивата богиня на пролетта, наречена Естра (Еostre). С фестивала в края на март, времето на пролетното равноденствие, се отбелязвал края на зимата и раждането на новия живот. Някои считат, че названието на празника Великден (Easter), идва от името на богинята, а други – че се свързва с изгряването на слънцето от изток.

 

 

 

Беда Достопочтени твърди, че в желанието си да направят християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни започват да използват за Великден названието Истър, тъй като християнският празник на Възкресение Христово съвпада с древното празнуване на настъпващата пролет.

Великден обаче е по-скоро свързан с еврейския празник Пасха. Под това име Великден се празнува и днес в повечето латиноговорещи страни. Пасхата се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Обвинен в богохулство от първосвещениците и религиозните водачи в Ерусалим и по заповед на римския прокуратор в Палестина – Пилат, Исус е разпънат на кръст точно по време на празнуването на Пасха през 30 г.

Празникът Пасха бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). Той е най-старият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7). Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15 до 21 ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април.

В новозаветната епоха празникът Пасха е свързан с Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха".

Ранните християни, повечето от които са евреи, смятат Великден като нов и още по-ясен смисъл на Пасха, където Христос е истинският Божи Агнец, изпратен за спасението на света. По този начин християнското празнуване на Пасха много скоро се превръща в прогласяване на страданията, смъртта и възкресението на Господ Исус Христос.

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев