Община Сливен

Защо Сливен се размина с т.нар. знакови убийства

Станчо Станчев
23.03.2010 / 11:48

Между убийствата в Маями,в Мидсъмър и пр. от знаковите сериали с лейтенант Кейн /Корейшо/ и инспектор Барнаби,и между тези в Сливен едва ли има особена разлика.Сливенските криминалисти се славят като едни от най-добрите в страната.

Това признание не е от вчера.Криминалистите ни се ползват с уважение и респект още отпреди 89-та,за разлика от обвеяните с мрачна слава някои техни колеги от ДС. Отлични спомени са оставили Кольо Стоев, Тодор Киров, Кръстьо Карарадев и др. Няма точна статистика,но е почти сигурно,че неразкрито убийство от онези години няма.Тази тенденция продължи и в годините на демокрация,когато сливенската полиция оглави Манчо Манчев.Във вестник „Демокрация” от юли 1992 г. четем,че са разкрити всичките 9 убийства от първото полугодие,90 на сто от изнасилванията и т.н.Само в сливенската дирекция и в Плевен е въведена пълна компютърна обработка на оперативната информация,влиза в действие звено за борба с наркотрафика,незаконната търговия и други видове организирана престъпност.Тази тенденция продължи и при останалите МВР-шефове,включая и сегашния Чавдар Божурски. Сега работещите Станчо Станчев, Михаил Михалев, Виктор Маринов, Иван Георгиев, Антон Велев и др. биха били в елита и на столичните криминалисти.

Но темата,за която седнахме на разговор с началника на сектор „Криминална полиция” в Сливен Станчо Станчев (на сн. горе) и инспектора по линия „Противодействие на тежки престъпления срещу личността” Михаил Михалев бе защо градът ни се размина със знаковите убийства.Г-н Станчев е в сектора от 13 години,а Михаилев много по-отскоро,та те нямат категоричен отговор за случилото се през най-мрачните години на прехода.Стигнахме до извода,че към графата „знакови” убийства може да се причисли единствено това на бизнесмена Деян Добрев през 1994 г. и то извършено извън Сливен.Други деяния с подобна насоченост са двата опита за убийство на Атанас Мъндев,взривяването на бившия ресторант „Созопол”,хвърленият коктейл „Молотов” срещу офиса на вестник „Седмица” и още две-три от този род.С друго сме се разминали,и слава Богу,за разлика от Бургас,Варна,Несебър,Ямбол,да не говорим за София.И наистина ли Сливен е бил оазис на спокойствието и сигурността:защото няма поръчани разстрели и ликвидирани други известни фигури от подземния свят,бизнесмени,политици,управляващи...

Според господата Станчев и Михалев,този факт се дължи на изключителната работа на полицията като цяло и в частност-на криминалистите.Става дума за десетилетна традиция,за трудоемки акции,за денонощен труд,за безкомпромисни действия,независимо от потърпевшия или поръчителя на дадено убийство.С едно-две изключения /последното преди няколко години/,пробив в системата няма.Тоест,няма съучастие на криминалисти към делата на криминалнопроявени лица.И нещо много важно:по всички разкрити убуйства са издадени присъди.

Дали именно тази безкомпромисност и самоотвержен труд на полицаите е респектирала зараждащата се и в Сливен организирана престъпност?Вероятно,да.Когато престъпният свят знае,че тук не се церемонят с нарушителите на закона и че те имат срещу себе си истински професионалисти,той ще се сниши или ще потърси друго поле за изява.Сливенската полиция се ползваше с добро име,но в интерес на истината имаше и отделни пробиви,и то не толкова по вина на полицаите.

През 1994-1995 г. възникна изключителна неблагоприятна атмосфера в сливенската Съдебна палата,по-точно-в прокуратурата.Войните на скандалноизвестния окръжен прокурор Руско Карагогов с колеги,с местни политици и журналисти,както и флиртовете му с подземния свят бяха публична тайна.Тази атмосфера естествено рефлектираше и върху работата на полицията.Тя си вършеше своето:след убийството на Деян Добрев влезе в дирята на убийците му /ямболски мутри/ и ги залови.Беше пипнат за броени дни и извършителят на атентата срещу Атанас Мъндев, бившият елитен състезател на „Славия” по борба Недялко Вълчанов,гордостта на Казанлък-спомня си Станчо Станчев.Вълчанов изпълнявал поръчка на роми,рекетирани от Мъндев.В по-предишно време за взривяването на „Созопол” бяха заловен и самият Мъндев и негов съучастник...Сливенски принос има и в разкриването на серия убийства в Ямбол през онези години.Наред с всичко това обаче тъмна сянка върху проведените разследвания хвърляше „странното” поведение на някои магистрати,най-вече на Руско Карагогов,за което ще стане дума в следващите ни разкази.Публична тайна и до днес беше топлата връзка между видна сливенска магистратка и местна групировка,довела до не по-малко „странни” отсъждания на прокуратурата.Без да подценяваме дейността на полицията,съда,следствието и други органи,не можем да се освободим изцяло от мисълта,че чадърът,държан от някои представители на закона са благоприятствали щото в Сливен престъпният свят да е постигал целите си с не толкова драстични средства от рода на убийства,взирявания и прочие,а по сравнително „легален” път-чрез словесен рекет,заплахи и тук там по някой побой.

Впрочем,като стана дума за чадър,ето ви заглавие от вестник „Седмица” с дата 29 януари 1999 година:”Прокурорски чадър над „Клуб 777”.Отговорът не закъсня:вечерта след излизането на броя офисът на редакцията беше замерен с коктейл „Молотов”,като по една случайност се мина без най-лошото.

Очаквайте продължение:Станчо Станчев и Михаил Михалев за убийства от криминално-битов характер и какво липсва на сливенската полиция за да стане още по-ефективна.

Георги Вл. ПОП

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев