Община Сливен

9. Сливенският преход: Самоуби се бизнесмен, лудна свещенник…

Фалит
07.03.2010 / 10:52

Преходът с неговите политически и икономически катаклизми обезнадежди, ожесточи или тласна към гибел немалко люде. В началото на юни 1993г. се самоуби бизнесменът Михаил Начев.

42-годишният сливналия Начев се самообеси заради финансовия крах на дружеството си. Психологическите му характеристики не предполагали подобна развръзка: бил уравновесен, с чуство за хумор, със стабилно семейство – жена и деца. Шефът на СД „Ломира” се самообеси в мазето на фирмения си магазин. Притежаваше още няколко магазина, сладоледен салон в центъра на Сливен, супермаркет и собствено сладкарско производство.

Драмата започнала някъде около 6 месеца преди смърта му. Начев ипотекирал жилището си и друго имущество, а седмица преди смъртта си увещавал брат си (негов съдружник) да се отдели в самостоятелна фирма. Вероятно с цел да го предпази и да му спести фалита.

СД „Ломира” беше известна като щедър спонсор за детски социални домове, за футболния клуб на Сливен и др. Убийствените лихви, взети от банка обаче направили живота на Начев непоносим: дълговете му достигали над 4 милиона лева тогавашни пари. Негови колеги твърдяха след смъртта му, че бизнесменът имал богати роднини в САЩ и че нещата не са толкова фатални. Но според източник от сливенското следствие по онова време, в едно от оставените от Начев писма се говорело за нечовешка умора и безнадежност от бесконечната въртележка с растящите дългове и ограбванията, на които е бил подложен от различни страни.

По него време и други сливенски банки заведоха дела срещу изпадащи в несъстоятелност частни фирми. Случаят „Начев” изглеждаше само прелюдия към други драми по непривичния за много люде капиталистически път. Щяха да преуспяват не толкова почтените и предприемчивите, а наглите и безкрупулните като Мариян Първи, Деян Добрев, Атанас Мъндев и темподобни. Кой си спомня в Сливен днес за първата жертва на честния бизнес Михаил Начев?

Впрочем, зачестиха и самоубийствата сред обикновените хора. Безнадежността, самотата и липсата на сигурност провокираха нови драми. Само за два дни например в началото на февруари същата година посегнаха на живота си две жени. Самообеси се като Начев 74-годишната Мария Митева от с.Мечкарево, в с.Конево пък се самозапали Иванка Капитанска, а ден след това се самоуби 52-годишният Михаил Захариев, нощен пазач в ИММ – Сливен.

Дни по-късно лудна сливенски свещенослужител, или както се шегуваха сливналии: появи се 101-вият сливенски войвода. Дали духът на Хаджията или на дядо Панайота се бе вселил в 57-годишният отец Петър Гърбачев от църквата „Свети Никола”... Без да има видим повод или кавга, същият налетял на 70-годишната ревностна богомолка Пенка Паскалева, хванал я свирепо за шията и й нанесъл множество юмручни удари по главата и тялото. А щом нещастната женица се свлякла на пода, я обработил с ... ритници. Пенка се оплакала на дядо владика, но той я посъветвал „да бъде смирена”.

Пострадалата жена обаче подаде жалба в съда. Вече нямам памет какво се случи с отец Петър Гърбачев, дали изплати предявения му граждански иск за причинени болки и страдания и пр.

По-късно стана ясно, че Гърбачев не бил попийнал, както правели някой от колеги му. Истината за връхлетелия го гняв се оказа банална и комична и бе съвсем в духа на Чудомировите историйки: свещеникът изглежда се обидил, че не бил поканен да освети ... курбана за здраве в дома на баба Пенка. Тя решила да мине по-леко и да занесе в Божия храм само ... солта на курбана.

Горе долу по същото време пък сливенските журналисти се притесниха заради колегата си Димитър Петков. Колоритният и малко странен наш приятел, дългогодишен журналист във в. „Сливенско дело” обяви гладна стачка и гладува близо месец в знак на протест срещу бездушието на правозащитните органи по повод негов битов проблем и продължили цели 10 години съдебни дела. Петков бе погребал наскоро своя тежкоболен баща – известния сливенски печатар Петко Петков – допълнителен подтик да гладува докрай. Накрая се възцари хепиенд и всички въздъхнахме с облекчение.

Преходът газеше и мачкаше мечти и надежди и дори убиваше хора. И не му се виждаше краят тогава поне...

 

Георги Вл. ПОПОВ

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев