Община Сливен

Станка Пенчева: Мама ме повика…

Станка Пенчева
01.03.2010 / 12:58

Станка Пенчева е много болна -научихме. А последните й стихове дълбоко ни натъжават: поетесата сякаш се прощава с белия свят.

Стиховете бяха публикувани в съботния брой на вестник „Труд”. Те са прекрасни, както винаги:

И Бог щеше да е любов наистина

ако беше жена –

завършва една от творбите й.

Наред с други като „Безсмъртна” и „Подражание на Робърт Бърнс”, Станка Пенчева се обръща и към небитието, което очаква всеки от нас.

 

Да можех поне да повярвам,

че Там ще ме посрещнат всички,

които тук съм обичала, и

безмълвни,

безплътни,

безвременни –

ще се преливаме един в друг

като сияние

като нежен звук…

Студ и мрак отвсякъде бликат.

Мама ме повика.

Мама вече ме повика.

 

В „Аве” поетесата прави равносметка на живота си. Следва финалът:

 

Сега отивам да умра.

Не пред зрители, не във бой –

чака ме жалка смърт в старческа постеля.

Остава ми само едно:

от горещия пясък на последната арена

с отлетелия мирис на любов и пот,

да извикам с гласа си последен:

„Отиващият да умре те поздравява,

Живот!”

Голямата българска поетеса е автор на 30-ина стихосбирки, а преди година издаде двутомните си мемоари. Едно от най-забележителните й произведения е автобиографичната книга „Дървото на живота” – разкази за детството и във Воденичене. Тя е носителка на много награди, сред които сливенската „Добри Чинтулов”. Почетен гражданин е на Сливен.

Бог да й даде здраве, а ние, нейните почитатели можем да й дарим само едно: искрено признание и памет за великолепното й творчество.

Георги Вл. ПОПОВ

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев