Община Сливен

Истината за „природозащитника” Лечков

Цаньо Дончев
01.03.2010 / 11:31

Вестник “Стандарт” от 26 Февруари т.г. публикува статията си “Продават се, мамо, Сините камъни.” След като в “града - гробище” нищо не остана неподвластно на алчния кмет, най-точна е народната мъдрост - апетитът идва с яденето.

Само, че за него и тук може да се направи една малка корекция, като се замени “яденето” с „преяждането”. Не е необходимо да споменавам това, което се изнася в пресата и особено напоследък в не малко броеве на в-к “Десант”, „Капитал” и пр.от рода на “Сливенският Император”, “Нерон от Сливен” и все от тоя род. Достатъчно е само да се провери, какво имаше, като негова, на роднинското му обкръжение и на подставените лица, собственост и какво има сега за времето на кметуването си. Знае се и това, че по думите му пред избирателите - заплатата си няма да я получава и ще я остави в полза на сдружението си с нестопанска цел “Стоте войводи”, подпомагащо основно футболния му клуб, което е една друга, известна на всички тема с подчертан интерес. В това сдружение участва и сегашната председателка на Общинския съвет Мария Григорова, ревностно отстояваща прищевките му, като само по това перо отвоюваха през миналата година 800 хил. лв,. Какво значение имаше това, че за жизнено важните дейности парите бяха “свършили” отдавна. Това бяха парите на сливенските граждани, а не техните, т.е. парите на тая същата община, която вече задлъжня с 40-50 милиона.

Ако се направи пък една друга равносметка какво Лечков направи за града, по точно за избирателите си, дори и за ония цигани, решаващи за втория му избор и които купи - ще се установи, че им причини, по-точно ги обрече на вечни мъки - да тънат в кал и прах, да се движат “пипнешком” по полутъмните улици на вечно разкопаните квартали, на които знайно с каква цел подмени и разреди осветлението, което все пак бе много по-ефектно от сегашното. И докато през първия му мандат все пак някак си шофьорите можеха да си карат колите в очертанията на града, сега в него вече трудно се придвижват и пешеходците. Ако не вярвате - елате ни на гости, но не на него, а на нас - обикновените олигофрени, гъзове, малоумници, за каквито смята и общинските съветници, които не му играят по гайдата. Така пред тях всичките, дори е казал ни в клин ни в ръкав, но със злоба, на която само той е способен, че и аз съм бил олигофрен, само защото един негов, “най - окалян”, личен съветник го е надъхал. И че вероятно аз съм написал материалите за оная му голяма далавера за над 20 декара земя до езерото на Карандила, в Природния парк „Сините камъни”.

Истината е, че след като с цената на живота и бъдещото си защитих държавния интерес в “Топлофикация Сливен” ЕАД от енергийната мафия, спечелвайки и двете дела във ВКС и бях предателски отстранен от Овчаров, за да им уж продаде / но пак с ресто / това оздравено, отвоювано дружество, от този момент не съм написал нито един ред, освен една статия, свързана със заблудите в зимните пътни проблеми, като свидетел на едно мое пътуване от “Карандила” и до София и обратно. Истина е, че досега никога не съм заставал срещу него. Истина е, че един вид му „подарих” кметското място, тъй като бях първият на когото от силната тогава партия НДСВ ми предложиха да издигнат кандидатурата ми за кмет, но отказах.

Градът ни се е превърнал вече в едно голямо, разкопано ямболско село, и е най-добре да се уверите с очите си, какво става тук, да побеседвате с хората от кварталите, които го проклинат, с таксиджиите, които си разбиха колите и не могат да стигнат до целта си, с други шофьори, строителни и други предприемачи, които не могат да си изградят една елементарна базичка за производствена дейност, на фона на неговите новопостроени хотели и строяща се 6- етажна фамилна сграда. Тъкмо той “вдигна” цените за строителни разрешения и такси, достигащи дори 300 пъти! Няма да споменавам за “придобитите” постройки - шикардната вила на горско стопанство под Природния парк в местността “Абланово”, както и “Домът за гости” под телевизионната кула. На самия връх на парка вероятно има и други, които са под формата на чужда собственост, но един ден “ще изплуват” наяве като тези на неговия земляк Марио Тагарински. Народът ни неслучайно казва, че градът ни основно е разграбен от един сливналия и двама ямболци. Другите му грабители са по- дребни.

Длъжен съм обаче да изразя становището на всички, освен на тия облажаващи се около Лечков, които се знаят поименно, че най-малко кметът може да се нарече природозащитник, какъвто се изкарва, след като с невероятни машинации, хватки,натиск и заплахи върху определени общински съветници, успя да разпродаде дори градинките и тревните площи в града ни на свои приближени, които са най-често подставени лица, за което писаха и местните медии.

Негова е фразата - “ако мога - ще продам и общината”. Това стопанин ли е?!!.

Същият тоя градоначалник превърна доскоро зеленият ни град, с много дървета, в едно голо ямболско поле. Без да се съобразява с никого, освен с няколко приближени му хора. Изсече всички дървета в града, като започна от младите широколистни такива на зеления бул. „Г. Данчев”, мина през целият „Толбухин”, прехвърли се на двете страни на поречието на река Коруча, минаваща през пазара, до самия център на града и продължи далеч извън него по посока на пътя за гр. Елена и Търново, където поречието й бе превърнато в лунен пейзаж от изнесените инертни материали. Изсече не едно и две, не десетки, а стотици дървета. Истинската сума на приходите от хилядите кубици дървесина не ми е известно и дали пак не потъна в нечий джоб, но екологичната щета е огромна. Нито един кмет досега не е посегнал на дърветата, нито се е аргументирал за годините на тополите, от които няма нито един нещастен случай, за разлика от разбитите нерви на хората и ежедневните автомобилни аварии от неговите дупки.

И какво от това, че вестниците за всичките му тия своеволия писаха? Народът негодуваше, псуваше, а в други страни, където е бил и парадираше с това, такова “чудо” не можеше да се случи дори и с едно дърво, без многостранно мотивирано решение. И при такова своеволие отдавна да не е нито кмет, нито на свобода…

И си разиграваше коня както си знаеше, защото постоянно казваше, че не се е родил тоя, който ще му каже какво да прави!

Критиките на премиера Борисов към предходното управление, че са предприемани дейности за които не са имали средства и така престъпно са трупали дългове, не се ли отнасят в най-голяма степен и за самозабравилите се кметове, заради които се спират разследванията от НАП, полиция, следствие и прокуратура?! Дори се сменят или пък “чадъросват” кадри. Ето, но не само за това цитираните вестници го наричаха “Нерон” и “Императорът”. И не случайно много преди да кметува, той е бленувал да бъде именно такъв, за което неслучайно е кръстил първия си хотел “Империа”. Като че ли втория, още по-големия, който наскоро откри до стадиона, но се води на сестра му - не е негов! Всички знаят за лакомията му и това, че знае да дели само на едно! За това под всяка спечелила общинска поръчка фирма прозира неговото участие. Така се стигна и до големия скандал с основният му досега изпълнител на обектите, с който бяха като братя - Радостин Русев, който тоя път му отказа да включи фирми за негови подизпълнители. Сагата е жестока. Но Императорът е обладан от бъдещите си намерения, защото умиране има - но спиране няма. Обезкостяват се общински фирми, а други се подготвят за това. Прокуратурата нека започне едно сериозно разследване както и за продадените терени и затова как градът ни от кален, мръсен, тъмен и задръстен - ще се превърни и във вонящ.

А както е известно иначе кметът се прави на бедна църковна мишка, разхвърлящ придобитото на майка, сестра и подставени лица. А те, придобитите земи и особено горски терени са много. Но искат да ги умножават. Заедно! Не за това, за което Лечков се изказва в статията за Природния парк е стремежа им - да го преобразят. Не за него милеят те, защото това нещо, освен личното - им е чуждо. Истината е една. Че тук, в тая защитена територия има много апетитни неща от които те могат да се облажат по престъпния модел, извършван от предходните правителства в други горски масиви на страната, за което сегашното правителство уж ще вземе сериозни мерки и за които търпим огромни санкции от Брюксел.

Най-малкото е ,че на „Сините камъни” общината има три прекрасни вили, за които отдавна се точат апетити и които почти вече са разпределени. Те засега са нарочно полуизоставени и контролът им е формален. Знам го точно, защото живея до тях. Устройственият план на Карандила и сега се работи, а по - голямата част от него е изготвен със средства на пребиваващите там. Да не говорим за осветлението и пътищата, за които Лечков уж се е загрижил, но от тях въобще не се е интересувал и досега, повече от две години, след като по Европейска програма се “усвоиха” 750 хил. евро, но се направи едно нищо. Възстанови се осветлението на една отсечка от хотела, почти до едната вила на общината от порядъка на няколкостотин метра, но то работи денонощно само през времето на усвояване на средствата от месец август до 31 декември. Сега се движим във Лечковия мрак. Така бе и с единствената “асфалтирана”отсечка, много по-къса от тая на осветлението. Изпълнителят й - известната фирма “Биндер” на батко и братко и тук си остави ръцете, като пред очите ми я посипа с тънък слой асфалт, който още първите дъждове отнесоха. Дори в работата си отказаха да стигнат до края на заданието си и оставиха след себе си две големи напречни траншеи, които и до днес пречат на всички за придвижването ни. Такова бе и снегопочистването на “Карандила” в тоя Природен парк, възложено на горната фирма и отразено в статията ми “От Карандила до София - само лъжи и измами”.В нея ставаше дума за лъжите и на кмета, че с горната фирма, подпомогнат от две военни машини, са разблокирали многото туристи, затрупани от преспите на Нова година. Нямаше нищо вярно в това, като по няколкодневни сигнали на бедстващите на помощ се притече екип на БТВ със снегорин чак от София и с три джипа, след който бях и аз с моя, но не стигнахме и до средата на пътя. Все пак кметът достигна на Карандила с една военна машина, придружаван от обкръжението си - Жечко, известен с незаконните си придобивки тук.

Това стана обаче точно един ден преди Йорданов ден, като весело си слязоха от балкана с една голяма дамаджана вино, взета от базата на Жечко. Това се повтори и през следващата 2009 година, но само липсваше дамаджаната, а ние, които живеехме в уж най населената зона - до бившата станция на СМК, завод Динамо-вече собственост на Жечко и най голямата такава на общината - останахме изолирани в света за още 7-8 дни. Сега вече и общинската фурна е в разположение на Жечко за дълъг период за жалките 70 лв месечен наем, с които се “обогатява” общината.

Във всичко изречено от Лечков, има малко вярно, защото и канализация има. Лечков явно иска Жечко да се “издигне”, да стане кметски наместник, в местност, където живеем постоянно не повече от 20-30 човека, повечето дори без регистрация.

Знаем се поименно. Къде в сметките на кмета стоят свестните, образованите, кадърните, не продажните, отстояващи народния и държавния интерес?! То се знае - на бунището. Ако не вярвате - попитайте бившият председател на общинския съвет - доцент Андреев или още по- добре проф. Карапетков, когото нарече публично - “гъз”.

Дали да бъдат и тук нарушени българските закони и европейските норми, вкл. за защитените територии по Натура 2000 - думата имат отговорните наши и европейски институции. Все пак ние, обикновените граждани, наричани електорат е време вече да се осъзнаем, че на маменето и ограбването трябва да бъде сложен край.

инж. Цаньо ДОНЧЕВ

 

 

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев