Община Сливен

7. Сливенският преход: Забавни истории…

Кети Бозукова
28.02.2010 / 11:45

В началото на 90-те, тоест в зората на демокрацията в сливенската Съдебна палата грейва нежно цвете. То се казва Кети, млада прокурорка, при това поетеса.

Предстои й стремглава кариера. След няколко години дъщерята на едно от най-известните ченгета от ДС ще стане окръжен прокурор и ще наследи Руско Карагогов.

Но сега е още прокурор Районна прокуратура и прилага на дело закона по забележителен начин.

Вестник „Демокрация” й отдели подобаващо място. Ето поводът:

През февруари 1990 година от експозиция на открито пред Художествената галерия „Сирак Скитник” изчезва бронзова скулптурна творба с внушителни размери на стойност 35 хиляди лева. След няколкомесечно издирване „Майка Корея” на Любомир Далчев е открита пред Младежкия дом в гр. Шивачево. Тя е маскирана до неузнаваемост – нанесено й е покритие от алкид емайллак.

Тръгнала подир на крадците, тогавашната милиция стига до кабинета на шивачевския кмет Христо Алтарски и секретаря на съвета Петър Турлаков – местни социалисти и големи „патриоти”.Обясненията им пред разследващите са достойни за Дома на хумора и сатирата в Габрово…

Алтарски и Торлаков вървели, вървели из Сливен и случайно зърнали пред галерията една… изоставена скулптура. Без да са чели за великия меценат Амброаз Волар, в тях се събудил духът му и избърсвайки сълзи от жалост към нещастната творба, незабавно се заели с нейното спасение.

Младата и извънредно чувствителна прокурорка и поетеса трогателно описва как двамата герои избърсали скулптурата от калта и тя грейнала неповторимо” , „ изпълнявайки своето предназначение да възпитава естетически и да служи на обществото”.

След намирането й в Шивачево, творбата бива върната обратно в Сливен, негодна за нищо. Така трудът на известния скулптор е бил попилян от въпросните „ценители” на изкуството. Година и половина по-късно Бозукова прекратява наказателното производство с мотивите, че… няма кражба и че не са нанесени щети на творбата. „Ние тук решихме… (аз реших, де!” – бързо се поправи тя пред пишещия тези редове, - за да не е без хич, делото да се изпрати на Районния съд за налагане на административно-наказателна отговорност”. Това на правен език означаваше някой и друг лев глоба.

За съзидателната кариера на Кети Бозукова вероятно ще стане дума и в някой от следващите ни разкази.

 

Радиацията няма да спре демокрацията

 

На 29 март 1992г. журналисти, шефове на СДС -Сливен и пр. се натоварихме кой на каквото свари и поехме към Ямбол на среща с едни от най-видните седесари от онова време – Стоян Ганев, Георги Марков, Александър Йорданов, Вержиния Велчева, Михаил Неделчев и др.

Зала „Диана” беше препълнена и ехтеше от възгласи и аплодисменти. То се знае, Георги Марков разгроми комунистическата мафия и апелира за нейната забрана. Стана и Вержиния Велчева – от много крадене БСП забравила да се регистрира. По-сетне дойде ред и на сладкодумния оратор Стоян Ганев, вицепремиер и външен министър.

И се изръси нещо, от което залата онемя.

Саботажи, подмолна дейност на комунистите и какво ли не изрече той. Но потресаващото му „разкритие” последва накрая. Освен саботаж чрез компютърни вируси във външно министерство, комунистическата мафия се опитвала да бори демокрацията и чрез… монтиране на микроскопични радиоактивни пластинки в кабинетите на лидери на СДС и правителството, предназначени да ги ликвидират физически до 5-6 месеца.

Като кореспондент на в.”Демокрация”, разбира се, побързах да издиктувам новината в София с подобаващо заглавие. Пресата гръмна, в парламента се надигна буря от кикот и подигравки към обладания от вирусомания син лидер. Стана, казано по сливенски, голям джумбиш.

Дали заради компютърните вируси и радиоактивните пластинки днес бившият вицепремиер пребивава на запад и си живее живота? – ще попитат читателите.

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев