Община Сливен

Евросливенски приказки за бедността

Веселина Седларска
09.02.2010 / 09:45

Има два вида приказки за бедността – едните ги съчиняват докладите, другите ги разказва животът

 

 

 

2010-та е обявена за Европейска година на борба срещу бедността и социалната изолация - това кого засяга? Бедните, които никога няма да разберат, че тазгодишната им бедност минава под патронажа на Европейската година против бедността? Или богатите, на които и през ум не им минава, че имат нещо общо с бедните?

Това ще бъде най-студеният ден в годината, обявяват сутринта по телевизията. Термометрите в Алфатар са паднали до минус 29 градуса. Препоръчва се на шофьорите да се въздържат от пътуване, освен ако не е наложително. Възрастните хора да не напускат дома си, съветват лекарите. Жената е възрастна и очевидно болнава, стои до банкомата с карта в ръка. Другата й ръка се крепи на треперливия бастун. Моли ме да проверя колко пари има в картата. Така не бива, обяснявам й, не трябва никой да ти знае кода. „То и аз не го знам, ей го записан на хартийката, не бой се, няма страшно, ти провери, пък аз на никой няма да кажа”. Проверявам. Състояние на сметка: 3,16 лева. Гледам го отново, не, не е 316, а 3,16. Три лева и шестнайсет стотинки, казвам. „Значи не са ги превели. Всеки ден проверявам, 160 лева за дървата чакам. Пак няма…”

Това се случи в най-студения ден на годината за борба срещу бедността, в който възрастната жена беше посъветвана от лекарите да не напуска дома си. Ако социалната служба не й е превела 160-те лева за дърва и тя няма с какво да се топли, какво значение има дали в най-студения ден ще бъде в най-студения дом или на най-студената улица?

Тази старица е реалност, сълзящото й око, треперещата й ръка. Статистиката е математика, числа и проценти. „Семействата, които към ноември миналата година са разполагали с доход до 240 лв. на лице, вече са 35.9% при 31.4 на сто след отчитането на третото тримесечие. А 17 процента са живели с около 183.45 лв. Толкова е издръжката, която би трябвало да покрие най-неотложните нужди. В същото време намалява относителният дял на семействата, които разполагат с повече от 480 лв. на човек - от 15 на сто той е паднал над 13.8 на сто. За безпроблемно поемане на разходите и осигуряване на храна с нужното калорийно съдържание в края на 2009 г. са трябвали на лице от домакинство по 480.68 лв., или общо 1923 лв. за четиричленно семейство. Това е с 10 лв. повече от третото тримесечие. Средният общ доход на един член е бил 307.07 лв., което представлява едва 56.5 на сто от нужните за издръжката на живот.”

Това са данните на национално равнище. За Сливен те са още по-тежки и далеч не така ясни. Под обичайния делничен пейзаж в града ни има толкова бедност, колкото не предполагаме. Тези дни транспортна фирма обяви свободна позиция. Всеки от работещите във фирмата беше атакуван от десетки свои роднини, близки и далечни познати – всички искаха ходатайство да заемат обявеното едно работно място. Пак тези дни минах край контейнерите за боклук в пет и половина сутринта, на път за автогалата. Млад мъж със сравнително прилично облекло светеше с фенерче и ровеше в боклука. Бе дошъл в ранния час, за да не го видят другите. Когато наближих, скри лицето си.

Бедност е нехаресвана дума, буди социална гнусливост. Като я отбягваме, бедността става по-малко видима – не ни се препречва на пътя, не замърсява пейзажа, не ни отклонява. Ние сме бързащи хора, бедните са бавни. Ние сме ухаещи. Бедните са някъде там долу, ние сме тук горе, какво общо бихме могли да имаме всъщност?

Той беше бездомникът от малката градинка. През зимата спеше във входа на съседната занемарена обществена сграда, през лятото на пейката, до пейката, под пейката. Толкова не се предполагаше, че в тази градинка е възможно да има бездомник, че изглеждаше като невидим. Подминавахме го с бърза крачка и зазидани погледи, за него просто нямаше място в плановете ни за деня, в мислите ни, по същия начин, по който за него нямаше място в тази почти централна градинка. Той обаче живееше там.

Да му се чуди човек откъде винаги имаше цигара. Какво ядеше този човек, не се ли разболяваше… , събраха се въпроси колкото за едно интервю. Бездомникът каза, че ще даде интервю срещу кутия цигари. Снимка? Тогава още една кутия. Спазарихме се. Отблизо се оказа още по-грозен. Над устната му беше кацнала най-отвратителната брадавица…, що ли не взема да кажа направо, че човекът беше противен. Обаче разказа за влюбванията си, рецитираше стихчета, описваше красавиците на сърцето си. Бил учил три университетски семестъра, после решил да работи и да се самообразова, после останал без работа, после спал под мостове. Сега нямал лична карта, адрес, одеяло, чаша… Оказа се, че наблюдавал всички, които редовно минават през градинката. Отгатвал професията им, гадаел за проблемите, включително моите. Най ми отивало жълтото яке…

Най-лошото обаче предстоеше. Когато му подавах двете кутии цигари, бездомникът ми лепна една ловка целувка по бузата и изшептя в ухото ми: „Всичко съм готов да дам за тебе…” Беше толкова отвратително, колкото не мога да опиша. Какво си въобразяваше тоя – готов бил всичко да даде, та какво има той, какво има, че е готов да го даде, нещастник… Мърморех, докато търках с влажни кърпички бузата си. После малко по-философски: Какво от неговия свят би могло да има общо с моя, та е готов да го даде? Какво въобще би могло да свързва един човек като мен с един човек като него?

Няколко дни избягвах градинката. После, в името на по-краткия маршрут, се върнах към нея, но я пресичах сляпо и светкавично. Докато един ден… По-скоро надвечер, онова време между залеза и незапалените още улични лампи. Вече почти излизах от градинката, когато те ми препречиха пътя. Бяха трима, странни и страховити. Изглеждаше, че искат само да ми откраднат чантата, може би и да ме набият, просто една от онези ситуации, които започват като хулиганство и понякога завършват с убийство. Засега все още само се дебнехме с погледи и крачки, каквото щеше да става, щеше да започне след миг. И преди този миг да дойде, бездомникът застана пред мен и ме заслони с тялото си. И без това беше като на кино, тъй че не ми се видя неуместно. Човекът-дрипа се превърна в преграда между тях и мен. Те бяха толкова слисани, че единият от тях падна, в буквалния смисъл. Другите двама се заеха с него, а аз хукнах.

После се оказа, че били наркомани. По-скоро нелепа, отколкото опасна ситуация. Може би и те не са знаели какво искат. Но бездомникът знаеше – той искаше да ме защити. Аз не бях права, той имаше какво да ми даде. Живота си. Той имаше нещо много голямо и много важно за даване. Най-голямото и най-важното. Не бях права и за това, че ние с него не населяваме един живот. Истината е, че живеехме на едно и също място, по едни и същи закони и бяхме свързани като всеки други двама човеци. Нещо повече – имахме еднакво, притежавахме едно и също, просто и само живота си. Същата зима той направил инсулт. Един ден изчезна от градинката. След седмица се появи с болничен халат, а когато почнаха големите студове изчезна завинаги. Помислих си, че се е подслонил в сградата отсреща. Не, беше получил втори и последен инсулт. И аз вече нямах никой, който да е готов да даде всичко за мен.

Целите на Европейска година за борба срещу бедността и социалната изолация, набелязани на срещата на високо равнище в Марсилия, са:

 Да бъдат признати правата и възможностите на хората в изолация да играят активна роля в обществото;

 Да бъде поставен акцент върху отговорността на всеки член на обществото…и т.н.

Има ли значение какви са целите, те няма да бъдат нито адресирани – както се казва в Брюксел, нито постигнати. Достатъчно ще е ако се отървем от няколкото стереотипа, свързани с бедността. Че бедността няма лице, а има статистика. Че хората, които не са бедни, нямат никаква пресечна точка с бедността. Че бедни са само хората, които по една или друга причина са останали без работа – България е страна на работещите бедни. Че отбягването на думата бедност намалява бедността. Че бедните са хора, които искат - най-вече от мързел и безотговорност, - да прехвърлят проблема си на други хора.

Той е възрастен и пие тези хапчета от много години. Има негласно споразумение с кварталната аптекарка да му ги дава, „ония моите, червеничките, за сърцето”, без рецепта. Така си спестява един лев от пенсионерската потребителска такса при личната лекарка. Колко, пита аптекарката. „Една коричка”, отговаря той, така и не запомни думата блистер. Да ти дам две, казва аптекарката, да не се разкарваш в тоя студ. „Недей ми дава две, може и да не съм жив другата седмица, що да стават зян…”

„Петдесет и три процента от жителите на Европа смятат, че преди всичко техните национални правителства са отговорни за борбата с бедността – пише в доклада на „Евробарометър” – На национално ниво пропорцията на хората, споделящи това виждане варира. Например само 24 процента от французите са на това мнение. В Латвия обаче 77 процента от населението, а в Унгария 80 процента вярват, че правителствата трябва да играят основната роля в борбата с бедността. Страната, в която това убеждение е най-силно, е България - 85 процента от България очакват най-вече от правителството да поведе борба срещу бедността.”

Веселина СЕДЛАРСКА

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев