Община Сливен

Писмо до редакцията: Протрити думи

Инвалиди
02.02.2010 / 11:42

Както дрехата от прекомерна употреба се протрива на определени места, избелява и оръфва, така и думите от много честата им употреба се изхабяват и губят смисъла. Старата и овехтяла дреха я предпочитаме защото сме свикнали с нея и тя ни е удобна, така и с думите. Дори да им търсим заместител те пак ни трябват в общуването.

Та мисълта ми е за думите като „социално включване”, „достъпност”, „интеграция”, „инвалид”, „геноцид” и много други. Използваме ги често с повод и без повод, но не заради това да се намираме на приказка, а да привлечем внимание за решаване на проблемите.

Хората, които си въобразяват, че тези проблеми не се отнасят за тях. Казват „аман” и „писна ми”, но както казва г-н Петър Бочаров „Да, ама не”. Човек никога не знае дали няма по време на инцидент или болест да мине от нашата страна на бариерата. Дори един миг невнимание може напълно здрав човек да се превърне в човек, ограничен от недостъпните пространства заради нехайството на неговите „здрави” съграждани.

За това обичам да казвам „Не питай за кой бие камбаната, тя бие за теб”. Нашият вопъл за достъпност, интеграция и зачитането ни като личности е не заради друго, а зощото не искаме да бъдем третирани като „паразити”. Не искаме на нас да се гледа като на хора „консуматори”. Винаги съм го твърдял и още го твърдя, че ние сме можещи, способни хора, които искат да се докажат. Стига обаче да ни бъде даден шанс. Давам си ясната сметка, че според уврежданията не можем да упражняваме определени професии, но други можем.

Ето например аз много искам да имам кола, да имам шофьорска книжка и да пътувам до места до които ми хрумне. Може дори да искам да стана таксиметров шофьор, но уви това няма да стане никога. Никога няма да мога да карам самолет. Никога няма да мога карам камион, защото съдбата така е отредила. Но Ви уверявам че аз мога много неща, които други не искат да правят. Аз, мога да мисля и да се боря, защото вярвам че смисъла на живота е в отстояването на позиции и борба за място под слънцето. Но по-висше от това да задоволиш потребностите си е да се бори и за другите. Ето пак ще се върна на овехтелите думи като „достъпност”, „интеграция” и „социално включване”. Човекът е обществено животно – така го беше определил един мислител. Аз съм съгласен с него. Ние не можем да съществуваме само като индивиди и сами за себе си. А осмисляме съществуването си в общото, в цялото и т.н.

Ето защо питам:

Кой има интерес хората с увреждане да са в изолация?

Кой има интерес хората с увреждания да изнемогват?

Кой има интерес хората с увреждания да „оцеляват”, вместо да „живеят”?

 

Атанас Митев обикновен човек

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев