Община Сливен

Писмо до редакцията: Докога???

Инвалиди
01.02.2010 / 10:50

От няколко години България е рай за хората с увреждания!!!

 

С много воюване, с много приказки за социалното включване на хората с увреждания това най-после стана реалност. Чудя се чия е заслугата за това и след дълго задълбочено мислене най-сетне си спомних - заслугата е на държавата и особено на нароените от самата нея организации – различните съюзи и центрове – наречени с гръмкото име национално-представени организации на и за хора с увреждания.

 

НАЦИОНАЛНОТО И ПРЕДСТАВИТЕЛНОТО винаги ни е изглеждало много гръмко и много лъскаво, много влиятелно, с голяма членска маса. А колкото по-голяма членска маса има една организация, толкова тя е по-влиятелна и силна.

Ето защо преди малко повече от двадесет години държавата ни си създаде и нарои различни съюзи на хора с увреждания. От държавни структури те станаха неправителствени съюзи на инвалидите със стохилядна членска маса, за да лобират пред правителството за интересите на членовете си и да критикуват тези, които са ги създали. На последното дали може да се повярва – не знам. Може ли някой да реже клона, на който седи?

 

През тези двадесет години положението на хората с увреждания не се промени.

Ха ! – май си противореча, ще ми кажете..

Само няколко реда по-горе пиша, че всичко вече е променено.

Не вярвайте! Това не е в България.

 

И днес продължават да си съществуват домове за възрастни хора с увреждания, домове за деца с увреждания, предприятия за инвалиди......

Приехме си нов Закон за интеграция на хората с увреждания. Вече няма инвалиди, има хора с увреждания.

Но защо ли не се промени живота на хората с увреждания, на децата с увреждания , на семействата им ? Защо когато в младо семейство се роди дете с увреждане, държавата ни ги подкрепя толкова много, че те накрая решават да го изоставят на грижите на тази държава?

От екраните на телевизорите ни гледаха децата на Могилино, чувахме по новините за децата в Медвен, за трагедиите в социалните ни домове. Тогава някоя медия решаваше, че трябва да направи кампания за събиране на пари , защото на държавата не й пука за децата ни, а и тя горката няма пари. Нищо, че през всичките тези години много страни от Европейския съюз помагаха със средства, за да се подобри положението на хората и децата с увреждания в България? Къде ли са тези средства?

 

А какво правеха нашите НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ???

Как се изправяха да воюват с държавата ни за правата на децата с увреждания и семействата им, за правата на хората с увреждания в социалните домове???

 

Какви неудобни въпроси!

Нямаше ги. Бяха по-ниски от тревата.

С какви въпроси ги занимаваме само. Какво ги интересуват децата с увреждания и семействата им.? Те не могат да им бъдат членове и не е в техен интерес да им бъдат. Да ги обременяват после с интеграцията им в образователната система, да ги занимават с въпросите за деинституализацията на децата с увреждания , да решават проблемите с достъпността на обществените сгради и на учебните заведения.

Колко много проблеми имало за разрешаване, ама държавата да си ги разрешава. Тя, добрата ни държавата е създала Национален съвет за интеграция и в него министерски чиновници и одобрени от нея представителни организации на и за хората с увреждания определят какво е нужно на хората с увреждания.

Държавата определя, съюзните ръководства кимат.

Добра ни е държавата.

Тя много умело и удобно за нея е въвела тези показатели за национално представителство – членска маса/ако може стохилядна/, национално покритие – да не би случайно в това представителство да се промъкне някоя малка, неудобна и непослушна организация на хората с увреждания.

А Вие се досетете кои са тези послушни организации. Никой не смята за нужно да иска от тези организации доказателство за правото им да представляват българските граждани с увреждания.

Защо?

Защото ако държавата ни имаше действаща социална политика, ако съюзите ни бяха национално значими, а не само представителни, тогава отдавна нямаше да има “инвалиди”, а хора с компенсиран дефицит, с право на избор и запазено човешко достойнство.

 

През всичките тези 20 години на т.нар. демокрация национално-представените организации ги имаше и ще продължава да ги има. Въпросът е докога?

 

Отговорът е много прост : докато не се смъкне маската и не се разголи сделката, която продължава да държи в изолация българските граждани с увреждания. Основното, което им е приоритет на тези представителни организации е да си броят членовете. А ги броят, защото ако ги изкарат повече,ще си изкарат повече парички за харч от държавния бюджет. Нищо че никой не знае за какво се харчат тези пари. Ясно е че не се харчат в полза на хората с увреждания, на онези стохилядни членове на съюзи и организации, които държавата купува на безценица.

А дали тези членове в действителност са хиляди и защо трябва задължително да са членове на тези организации?И без това никой не го е грижа за тях.

 

Дали България ще стане рай за хората с увреждания?

 

Може би – но това няма да зависи от т.нар. национално представени организации. Зависи от нас – хората с увреждания .Искаме ли да се промени животът ни? Искаме ли да воюваме за това?

 

Радка Сиренкова – Национален алианс “Усмихни се с мен”

Сливен

30.01.2010г.

 

 

 

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев