Община Сливен

Защо подценихме драмата на Яворов и Лора

проф. Михаил Неделчев
25.01.2010 / 09:59

проф. Михаил Неделчев

 

 

В четвъртък вечер зрителите на БНТ подредиха най-вълнуващите български любовни истории на миналия век. Предпочитанията на гласувалите събраха поетът Никола Вапцаров и съпругата му Бойка (31,76%). На второ място се озоваха Раде Маркович и Невена Коканова. А на трето и четвърто – Пейо Яворов и Мина Тодорова и Яворов и Лора Каравелова.

Макар че не е представителна, класацията несъмнено поражда противоречиви коментари.

Аз лично съм изумен, че любовта между Яворов и Лора не беше класирана на първо място. Това, признавам, може да се дължи и на една нарастваща неграмотност.

Двойката Яворов – Лора е емблематична за последните 150г. Нещо повече – не може да бъде сравнявана с нищо друго. А е вън от класациите.

Историята между поета и дъщерята на Петко Каравелов е прочута не само с трагичния си финал. В първото десетилетие на XX век тя съответства на общоевропейското ибсенистко настроение. Драмите, които се разгръщат между Яворов и Лора, са като драми на Ибсен. Като се започне от развода на Лора и се премине през трагичната развръзка на предишната любов на Яворов, сюжетите на Ибсен слизат от сцената в самия живот.

Отношенията между Яворов и Лора са обсъждани и са съсредоточие на общественото внимание. Причината за публичния интерес не е само любовната материя и личната трагедия. В драмата и чрез драмата на Яворов и Лора българското общество преживява еманципацията на жената и редица проблеми, които имат дълбок граждански смисъл. Тя символизира нови нагласи в обществото, нов статут на жената, право на повторен избор.

За жалост изборът на Никола Вапцаров и неговата съпруга Бойка се движеше по конюктурата, по скорошното честване на 100-годишнината на поета. Ако погледнем обективно, ще видим, че любовта, която събра предпочитанията на зрителите, е усложнената любов. Усложнена и от избора на Вапцаров да участва във въоръжената борба на ръба на терористичните дейности.

При Вапцаров и Бойка едва ли любовните отношения са най-важното, което характеризира техните личности.

„Понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гостенин”. Разбира се, това гениално предсмъртно стихотворение на Вапцаров предопредели избора. Но то не характеризира отношенията между него и Бойка Вапцарова.

Българите не бива да мислим, че нямаме любовни истории, които се съизмерват със световни образци. Напротив – драматични сюжети има и в българския фолклор, имаме митически любовни персонажи, станали тема на литературата.

За съжаление сдържаното българско общество късно започва да мисли и да обсъжда публично любовните взаимоотношения. Дълго време те са елементи на частното битие. Остават вкъщи, извън общественото внимание. Първото десетилетие на XX век е времето, когато и чрез фигурите на Лора и Яворов започва опубличностяването на любовната проблематика.

Век по късно българинът отново направи избор по посока на патриархалността. Никола и Бойка Вапцарови са класическа семейна, а не любовна двойка. Не е задължително любовта да е скрепена с брак. В класация за най-вълнуваща история може би трябва да присъстват не толкова двойки с продължителен брачен живот, а да се акцентира върху любовните сюжети, които са по-освободени от бита.

Спорно е и присъствието в подбора на Борис III и Йоанна Савойска, които са свързани в династически брак, независимо че може да е успешен. Място в класацията нямаше и двойката Иван Славков и Людмила Живкова. Моите симпатии към техните взаимоотношения, но не са емблематични с вярност, постоянство и т.н.

Романтична и привлекателна е историята между Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева, дъщеря на български генерал. Но тя не е българска история. Не биваше да се слага и Яворов в две комбинации – с Мина и Лора. Това разфокусира вниманието на хората, които са гласували.

Добре е, че в селекцията присъстваше драматичната любов между Боян Пенев и Елисавета Багряна. Но наборът от двойки можеше да е по-разнообразен като социални типажи. Предложенията не даваха представа за променящите се любовни стилове и нагласи. В едни десетилетия вниманието на обществото е насочено към певци и артисти, в други – към писатели, в трети – към спортисти, както се случва по света. При нас имаше еднотипност на подбора. Прекалено много бяха писателите.

В началото на XX век в Русе се разиграва, например, история, която дълго държи обществото в напрежение. Любовният сюжет е между български чиновник и 16-17-годишна туркиня. Семейството й не я дава не само защото тя е малка, а и защото той е българин. Той я краде, тя му пристава. Накрая двамата заживяват заедно, тя приема християнството. Но драматичния случай води до етнически напрежения и убити. Тази прочута русенска история също можеше да намери място в класацията.

А защо не и актуални персонажи от обществената сцена?

Още снимки от новината

Лора Каравелова и Пейо Яворов

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев