Община Сливен

Вижте най-странните самолетни катастрофи, които и до днес са обвити в мистерия

-------------
27.07.2014 / 09:50

Изчезващи самолети, национални трагедии и теории на конспирацията, които се завихрят сякаш задължително след всяка катастрофа, чиито причини останат неустановени. Човечеството отдавна превъзмогна страха си от небето - същото небе, което преди хиляди години е било запазена територия за боговете. Но когато инцидентът се случи там горе, се включват и праисторическите страхове: че онези километри във въздуха все още крият мистична опасност и че все пак е по-сигурно човек да е стъпил здраво на земята. Подобно усещане е неминуемо и в черна седмица като тази. Машината на алжирската авиокомпания "Ер Алжери" изчезна от радарите и се разби; преди това загинаха петдесет и един души при самолетна катастрофа в Тайван, а трагедията с малайзийския самолет над Украйна хвърли в национален траур Холандия, отключвайки и множество конспиративни теории, които едва ли ще заглъхнат скоро. Опитът на авиацията, просъществувал най-вече на принципа на проба/грешка, обаче пази спомена за едни от най-тъмните истории със самолетни катастрофи. Ето кои са те.

 

Амелия Еърхарт вдъхнови милиони и си отиде

 

Името на Амелия Еърхарт отдавна се е превърнало в синоним на феминизма и еманципацията в Щатите през 20-те и 30-те години на миналия век. Жената, която се осмели да лети на големи разстояния, е един от най-големите символи на проява на смелост от страна на нежния пол. Амелия за първи път вижда самолет, когато е на 10 години, а се качва на такъв едва на 20-годишна възраст. Решена, че ще лети, се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, за да спести хиляда долара, необходими за уроците по летене. На 15 май 1923 г. става шестнадесетата в света жена, получила пилотска книжка от Международната федерация по аеронавтика. Полетът, който я прави знаменитост, е първият над Атлантика, извършен от жена на 17 юни 1928 г. Еърхарт е абониран победител и във всички състезания за жени в надпреварите във въздуха. През 1936 г. решава, че е време и за околосветски полет, за който й е нужен нов самолет. Опитът й струва живота - изчезва безследно на 2 юли 1937 над Тихия океан. Обявена е за мъртва на 5 януари 1939 г. Животът и изчезването на Еърхарт се превръщат в една от най-големите енигми на ХХ век. Случаят се поразплете едва миналата година, когато бяха открити останки от катастрофирал самолет, за които се предполага, че е именно машината на Амелия.

 

"Сред данните, събрани от експедицията "Нику-8" (експедиция, специализирана в търсенето на изчезнали самолети - бел.ред.) през лятото на миналата година, на едно от изображенията може би се виждат останките на самолета на Еърхарт. Няма какво друго да е - размерът, формата и разположението на летателния апарат си съвпадат с историческите данни", обявиха тогава в Щатите. Предполагаемото местоположение на самолета е в района на архипелага Феникс в Тихия океан.

 

Кодът "STENDEC" и "Стар Дъст"

 

През август 1947 г. британският самолет "Стар Дъст" се разбива в Андите по време на рутинен полет между Буенос Айрес и Чили. Останки от изчезналата машина не са открити в продължение на 50 години, пораждайки теории на конспирацията, включващи умишлен саботаж и дори намеса на извънземни. Една от най-популярните версии е умишлен взрив, тъй като самолетът е пренасял важни дипломатически документи. Парчета от катастрофата бяха открити едва през 2000 г. - затънали в скален глетчер. Експертите тогава заключиха, че катастрофата е в резултат на лошото време, което заблудило пилотите. А най-голямата мистерия остава странният морзов код, предаден в последния момент от радиооператорите - думата "STENDEC", която никой все още не е разгадал какво означава.

 

Канибализъм след полет 571

 

Може би най-зловещата история със самолетните катастрофи, която, с повече количество черен хумор от допустимото, би могла да обясни поведението на Суарез на световното... Уругвайският национален отбор по ръгби се разбива със самолет в Андите през 1972 година. Мигновено загиват 12 от 45 пътници, 6-има умират по-късно, 8 ги затрупва лавина. За останалите 16 души предстои втори живот, който обаче започва с истински кошмар. Те ще бъдат намерени от издирващите ги екипи едва след 72 дни. Намират се на височина от 3600 метра, а храна наоколо няма... В тежката ситуация и убийствения студ имат един-единствен шанс за спасение от гладна смърт - телата на мъртвите... На границата на лудостта и желанието да оцелееш, живите уругвайци изяждат останалите. Това е една от най-потресаващите истории, свързани с канибализъм; бе филмирана през 1993 година в лентата "Живи" с Джон Малкович. Всичките 16 души успяват да издържат и да оцелеят.

 

Прокобата на ТУ 134

 

Датата е 16 март, годината - 1979-а. Самолет ТУ 143 току-що е получил разрешение да включи двигателите си. Той ще лети по редовната линия от София за Варшава. На борда са девойките от националния ни отбор по художествена гимнастика, предвождани от треньорката си Жулиета Шишманова, още два отбора млади спортисти - баскетболисти и футболисти от България и Полша. От посещение в София в родината си се завръща и министърът на културата Йежи Вилхелти. Всичко върви добре. Самолетът се издига на 4900 метра. Над село Голяма Брестница обаче той изведнъж и неясно защо рязко завива наляво и тръгва на запад. Наземните служби са шокирани. Настояват да разберат какво става. Отговор обаче не последва. След още 25 километра машината се отклонява този път надясно и изчезва от мониторите на диспечерската кула. В 13,52 минути самолетът се забива със скорост 850 км в час около село Тлачене. Загиват всичките 66 пътници и 7 души екипаж.

 

Оттук нататък всичко е загадка. Легендите около катастрофата са далеч повече от безспорно установените истини. Остава и впечатлението, че истината като че ли не се търси особено старателно. Правителствената комисия, разследваща катастрофата, съмнително бързо приключва работата си. Официалното заключение е, че: "Самолетът се е разбил вследствие на авария - отказ в електрическото захранване." А сигналът, постъпил осем дни преди това, че самолетът е повреден, не се взима под внимание. Разбира се, медиите, включително и единствените тогава национално радио и телевизия, не споменават и дума за трагедията. Слуховете обаче се носят от уста на уста. Препредават се думи на пророчицата Ванга: Те са живи и ще се завърнат по вода. Или: Отвлечени са от американците за някакъв експеримент, а над Тлачене е взривен друг самолет. Допуска се и сценарий, според който катастрофата е дело на терористи, тъй като пистолетите и на двамата пилоти липсват. Авторите на конспиративни версии достигат още по-далеч: Катастрофата е шантаж на КГБ, понеже СССР иска да унищожи талантите ни в художествената гимнастика. Хората с най-развинтена фантазия подозират за станалото и най-"обичайните" причинители: извънземните.

Разказите на свидетелите, хора от селото, също често са противоречиви: Едни говорят за огромен пламък в небето, други твърдят, че пожар е нямало, въпреки че при падането в машината е имало единадесет тона керосин. В едно всички, които са били на мястото на катастрофата, са солидарни: наоколо тела не е имало, хората са били натрошени на много дребни частици. Точно този факт поставя под съмнение всички версии. В задната част на машината са били куфарите. Те са доста позапазени. Доста мародери от селото, дошли първи, чевръсто са прибрали кой каквото може: златни бижута, долари, ценности. Споменава се за местен сиромах, който след катастрофата бързо се замогнал и купил "Лада". Тя обаче се оказала черна прокоба. Починал от инфаркт малко след това. В крайната сметка след катастрофата остават завинаги голямата мъка на близките на загиналите, един самотен паметник там, където пада самолетът. Той е първият у нас, посветен на катастрофа, дотогава. Остава и загадката. До днес никой не е казал убедително какво точно се е случило на трагичния 16 март 1978 година. А полетът продължава точно 1680 секунди...

 

Загадката на полет 800

 

Трансконтиненталният полет 800 напуска летище JFK в Ню Йорк малко след 20,00 часа на 17 юли 1996 г. и избухва само няколко минути по-късно. Всички 230 души са загинали. Пилотът на друг полет успява да каже на Бостънския контрол на въздушния трафик: "Току-що видях експлозия нагоре и напред от нас тук е около 16 000 фута или нещо подобно, те просто се потопиха във водата." Последващите разследвания отдават взрива на електрическо късо съединение, което е предизвикало експлозия в един от резервоарите за гориво. Разкази на очевидци генерират няколко конспиративни теории, които убедиха мнозина, че самолетът е бил свален. Тази специална теория набра скорост след разследването на Пиер Селинджър, журналист, който беше прессекретар на президента Кенеди. Той твърдеше, че тест за американската противоракетна отбрана е причинил взрива, но неговите документи бързо са унищожени. Все още случаят остава неразгадан.

 

Коефициентът на смъртта

 

Добре известно е, че вероятността човек да загине по време на полет е много по-малка от тази това да се случи при каране на автомобил. 1 на 11 милиона е коефициентът на смъртта при полетите според статистиката. За сравнение вероятността човек да умре от атака на акула е 1 на 3,7 милиона... А шансът за смърт при автомобилна катастрофа е само едно към 5000. В един от многото си документални филми за трагедиите във въздуха "Дискавъри" отбелязват - "вероятността за трагичен край е в пъти по-голяма, когато се опитвате да се доберете до летището с такси, отколкото, когато се качите на самолета".

 

Фаталното число 17

 

Покрай катастрофата с малайзийския самолет се заговори и за ново фатално число - 17. Полетът от Амстердам за Куала Лумпур е номер 17 (MH17/MAS17). Първият полет на сваления боинг е на 17 юли 1997. А самолетът беше взривен на 17 юли 2014 г., което впрочем е точно 17 години след първия полет на самолета. Струпванията на съвпадения са по-големи, отколкото да го отдадем единствено на случайност. Особено ако добавим и това, че алжирският самолет се разби над Мали няколко дни по-късно, а номерът на полета е AH 5017... Из конспиративните форуми вече дори се носи подозрението, че всичко това е дело на терористична организация, носеща името "17".

Интересното още е, че за италианците 17 е фатално число, така както 13 за по-голямата част от света. По хотелите няма 17-а стая и 17-и етаж. Причината стои в римското изписване на числото XVII и това, че то е анаграма на латинското VIXI, което се превежда като "живях". Не е на късмет да говориш за живота в минало свършено време...

Свети Августин Блажени, чиито текстове имат голямо влияние върху развитието на западното християнство, твърди: "В числото 17, както и в неговите кратни, намираме възхитително тайнство". А атентатът срещу папа Йоан Павел II, извършен на 13 май 1981 г. на площад "Св. Петър" в Рим. Тогава Мехмед Али Агджа стреля 4 пъти по папата в 17 часа и 17 минути. Смъртта на папата е била предварително планирана за точно определен час или е чиста случайност, питат се любителите на конспирациите. /Стандарт/

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев