Община Сливен

Григор не е първият българин в челото на престижен турнир: Друг нашенец е на четвъртфинал на "Ролан Гарос" преди 78 г.

--------------------------------
11.07.2014 / 09:09

Григор Димитров стана първият българин, пробил в топ 10 на световния тенис, което само по себе си е нечовешко постижение за родния спорт. Оставяме настрана титлите му от турнири на АТП, както и 1/2-финала на “Уимбълдън”.

Но Григор има предшественик, за когото нищо не се знае. Преди повече от 70 години Борис Манев става първият, който пробива в турнирите на “Големият шлем”.

“Париж. 1 април. От една седмица насам тук се играе големият турнир за международния шампионат на Франция. В него вземат участие едни от първите световни сили в тениса, между които е и световният шампион, англичанинът Фред Пери.

В цялото това вавилонско стълпотворение на тенис-майстори

фигурира и името на нашия съотечественик Бор. Манев, който за жалост не може да накара да се чуе името на България, защото участва от името на Швейцария, където живее от дълги години.

Присъствието му в последните два дни на “Ролан Гарос”, когато се играят осминафиналите и четвъртфиналите", пише легендата Иван Селвелиев във вестник “Спорт”. Тази кореспонденция е включена и в книгата, посветена на великия журналист, издадена от наследниците му.

Новината не трябва да е изненада. Все пак се смята, че рождената дата на този спорт у нас е 1896 г. Тогава в столицата се появява Софийски тенис клуб, който построява и първото игрище. То е в Борисовата градина и съществува и до днес. Първият турнир е през 1911 г. и е за купата “Ромео и Досмет”. 14 лета по-късно стартира и държавното първенство. Година по-късно е първата ни международна среща срещу Унгария. През 1927 г. се провежда и първият турнир за жени за купа “Кора”. Страшимир Суруджиев печели международен турнир в Брюксел на 14 май 1930 г. за купата “Даринг”.

Федерацията ни е основана през 1930 г., а от следващата влизаме в международната организация. Започва организирането и на клубни първенства, като през 1937 г., когато АС-23 побеждава Български тенис клуб. От 1964 г. България участва в Davis Cuр, а от 1966 г. и във Fed Cup. През 1977 г. федерацията ни става член на Европейската тенис асоциация.

Селвелиев обаче малко греши. Борис Аугуст Танев Манев е роден в Женева през 1916 г. Баща му е Кирил Танев Манев, а майка му - Мари Матилд Пурно от френския град Мец. Той е единственото момче в семейството, като има три сестри Роза Таня (1904 г.), Вера Маргерит (1906 г.) и Зора Жеан (1907 г.). За съжаление, нито един архив не пази някакви наследници на това семейство в Швейцария. Годината на раждане на Борис е спорна, защото в някои източници е посочена като 1910 г. В тези от годините му в тениса обаче се подчертава, че е бил на 20, когато е пробил в турнир от “Големият шлем” през 1936 г. Две години преди това печели първия си турнир на сингъл.

Най-големият му успех е точно “Ролан Гарос” през 1936 г. Той стига до 1/4-финалите, където отстъпва на най-великия състезател в тези години Фред Пери. Но не преди да измъчи легендарния англичанин със 7:9, 3:6, 6:4, 3:6.

Добрата му игра е отбелязана дори отвъд океана. “Сейнт Питърсбърг Таймс” във Флорида отбелязва в кратък материал, че българо-швейцарецът доста е изпотил великия шампион.

Преди сблъсъка с Пери българинът прави три победи. Първо се справя с представителя на домакините Жан Риме с 6:1, 4:6, 6:1, 4:6 и 6:2. Следва германецът Кей Лунд и той е елиминиран с 6:3, 0:6, 4:6, 6:1, 6:2. И за да се изправи срещу Пери, успява да надвие един от най-силните по това време Кие Хо Син от Китай с епичен мач, завършил 7:5, 6:3, 5:7, 2:6, 6:4. Син има 8 победи в турнири и се смята за един от най-добрите аматьори през тези години.

След като минава през Манев Фред Пери достига до финала на турнира, където губи драматично в 5 сета от Готфрид фон Крам (Германия).

На “Уимбълдън” по-късно през годината Борис елиминира отново китаец - Жин Хо, със 7:5, 9:7, 1:6, 6:1, но отстъпва над втората ракета на Англия Едуард Ейвъри след 6:4, 4:6, 4:6, 6:8.

Следващата 1937 година не е толкова успешна в кариерата му, поне в турнирите от “Големият шлем”. На “Ролан Гарос” той побеждава представителя на домакините Гийом Тронсен с 6:3, 6:1, 8:6, но отстъпва във втория си мач на англичанина Хенри Остин с 5:7, 1:6, 3:6. Остин достига до финала, където губи от германеца Ханер Хенкел. Това е играчът, който последен от британците бе играл финал на “Уимбълдън”, преди Анди Мъри да направи това през 2013 година.

На “Уимбълдън” българинът пада още в първия кръг от представителя на Югославия Франьо Пунчец след 3:6, 3:6, 2:6. Пунчец е първият, който записва три 1/2-финала на турнири от “Големият шлем” за съседите, които сега пък се радват на Новак Джокович.

През същата 1937 г. обаче Манев записва уникален успех, като печели откритото първенство на Швейцария.

На финала той отказва Макс Елмер, който е първа ракета на страната след 6:4, 8:6.

Година по-късно идват нови успехи. Манев печели финала на турнира в Неапол след успех над французина Пол Фере със 7:5, 6:4, 6:4.

Идва и пробив на “Уимбълдън”, който ни донесе толкова радост тази година. В първия кръг българинът е безапелационен срещу американеца Уилям Робертсън и го надиграва с 6:3, 6:4, 1:6, 6:3. Следва още един янки - Томи Андерсън, който е елиминиран с 6:1, 5:7, 6:2, 6:4. Успех над индиеца Ранхир Синх с 6:3, 3:6, 6:2, 6:1 го праща на 1/8-финал срещу немеца Ханер Хайндрих, където обаче пада с 3:6, 1:6, 1:6. В този турнир Хайндрих играе чак до 1/2-финал.

Последното участие на Манев на турнир от “Големият шлем” е през 1939 година отново на “Уимбълдън”, където елиминира в първия кръг Шанмеджа Чаранджива от Индия с 6:2, 6:4, 6:1, след което обаче отпада от американеца Джон Олиф с 2:6, 4:6, 4:6.

До края на кариерата си Борис Манев печели още един турнир - този в Женева през 1942 година срещу Бертран Дестемо и представлява Швейцария в купа “Дейвис”.

Името му обаче не се споменава в нито един материал за българския тенис, въпреки че във всеки чужд източник се изтъква произхода му.

 

ДАВАМЕ НА ШВЕЙЦАРИЯ И МАНУЕЛА МАЛЕЕВА

Швейцария получава и единствената българка с титла от турнир на “Големият шлем” Мануела Малеева. Заради брака на най-голямата от знаменитото трио сестри с Франсоа Франиер през 1987 г. Чак три години по-късно от 1 януари 1990 година Мануела започва да се състезава за Швейцария.

За новата си държава Мануела печели цели 7 турнира от веригата на WTA. На 11 февруари 1991 година тя триумфира в Линц (Австрия) след 6:4, 7:6 (1) над Петра Лангрова (Чехословакия). На 20 май взема трофея в Женева с 6:3, 3:6, 6:3 над канадката Хелън Келеси. На 23 септември е първа и в Байон (Франция) с 4:6, 6:3, 6:4 над грузинката Лейла Месхи.

Единственият успех на Мануела за 1992 година е отново в Байон на 28 септември, когато надвива представителката на домакините Натали Тозиа с 6:7 (4), 6:2, 6:3. През следващата печели два турнира. Първо в Линц на 22 февруари Кончита Мартинес (Испания) се отказва при 2:6, 0:1. На 4 октомври в Цюрих е надиграна легендарната Мартина Навратилова (САЩ) с 6:3, 7:6 (1). Последният успех на най-голямата от великата тройка сестри Малееви е на 8 февруари 1994 година, когато в Осака (Япония) надиграва хърватката Ива Майоли с 6:1, 4:6, 7:5.

Заедно с Якоб Хласек печели неофициалното световно за смесени отбори “Хопмън къп” в Австралия, като печели всичките си мачове на сингъл. На 1/4-финалите те се справят с ОНД. Малеева надвива Наталия Зверева с 5:7, 6:0, 6:2, но Хласек пада от Андрей Черкасов с 3:6, 6:7. На двойки швейцарците обаче печелят 6:2, 6:1. След това се справят и с Испания. Мануела се справя с легендата Аранча Санчес-Викарио с 6:3, 3:6, 6:4, а Хласек надиграва брат Емилио с 6:4, 6:2. Мачът на двойки завършва 8:5 и така се оформя 3:0. На финала титлата е спечелена с 2:1 над Чехословакия. Мануела громи Хелена Сукова 6:2, 6:4, а Якоб - Карел Новачек с 6:4, 6:4, след което двамата падат на двойки с 4:8.

Подвигът на Малеева-Франиер и Хласек бе повторен само веднъж от Швейцария. През 2001 година Мартина Хингис и Роджър Федерер печелят с 2:1 срещу САЩ, за които играха Моника Селеш и Ян-Майкъл Гамбил.

Малеева е единствената в историята на родния тенис, която достига до №3 в световната ранглиста. Печели откритото първенство на САЩ при смесените двойки през 1984 г. Заедно с американеца Том Гъликсън разбиват на финала австралийците Елизабет Смайли и Джон Фицджералд. От 1984 до 1992 година неизменно е в първата десетка на ранглистата. Печели бронзов медал от олимпиадата в Сеул през 1988 година за България, като губи 1/2-финал от аржентинката Габриела Сабатини. Два пъти играем и на 1/2-финалите на “Фед къп”, женския еквивалент на купа “Дейвис”.

Родената на 14 февруари 1967 година тенисистка приключва кариерата си с впечатляващите 475 победи и само 187 загуби на сингъл. Печели 19 титли в турнири на WTA и е спечелила 3 244 557 долара от наградни фондове. На сингъл има три 1/4-финала на откритото първенство на Австралия (1985, 1992 и 1994 г.), четири на “Ролан Гарос” (1985, 1987, 1989 и 1990 г.) и един на “Уимбълдън” (1984 г.). Два пъти е полуфиналистка на откритото първенство на САЩ (1982 и 1993 г.). На двойки достига до №11 в ранглистата и има 4 титли от турнири на WTA. Те са постигнати със сестра Катерина, Бетина Бунге (Германия), Рафаела Реджи (Италия) и Лейла Месхи (Грузия).

Мануела продължава да живее в Швейцария, въпреки че отдавна се раздели с Франсоа Франиер. Има три деца - две момичета и едно момче. Спортист №1 на Швейцария при жените за 1993 г. Това е първото подобно признание за тенисист в държавата. След това №1 стават имена като Мартина Хингис, Роджър Федерер.

 

ШВЕЙЦАРЕЦ ПРЕДСТАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ НА ПЪРВАТА ОЛИМПИАДА

България пък дължи на Швейцария основите на спорта си. Тази година се навършиха 120 години от идването на техните учители у нас. Това обаче не бе отбелязано по никакъв начин от ръководителите на спорта в България.

На 25 май 1894 г. 9 от тях пристигат, водени от Жорж Рамю. Посрещат ги двама швейцарци, проф.Оден преподавател по френски в София и един учител, пристигнал по-рано, Шарл Дюванел.

Имената на Даниел Бланшу, Алоиз Бюнтер, Жак Фардел, Луи Айер, Шарл Шампо, Август Бекер, Жорж де Режибюс, Виктор Роберти, Емил Кюхфлер и Шарл Дюванел остават завинаги в историята ни. Те са тези, които ни учат на футбол, тенис, гимнастика и други спортове.

Заради Шарл Шампо България е записана сред участниците на първите в историята модерни олимпийски игри в Атина през 1896 г. Точно заради произхода му някои американски историци оспорват това, но в официалния рапорт за игрите, подписан лично от Пиер дьо Кубертен, се споменава, че България е сред участниците. Дори българската делегация е била единствената държавна, след като всички участници са били командировани от министерството на просвещението за гръцката столица.

Луи Айер пък става дори офицер в българската армия и загива героично при отбраната на Дойран през 1916 година. Погребан е край село Чаушли. "24 часа"

 

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев