Община Сливен

Водещи медици са категорични: Кръвното е окей до 140 на 90

-------------------------------
11.07.2014 / 09:04

Идеалното кръвно си остава 120 на 80 mmHg. "Но според новите европейски правила, когато лекуваме хипертоници (те са 2 млн. души) се стремим да постигнем 140 на 90 mmHg, при диабетиците вече се прицелваме не в 130 на 80 mmHg, а в 140 на 85 mmHg", заяви проф. Светла Торбова, председател на Българската лига по хипертония.

При хората над 65-70 г. да се "гони" идеалното налягане от 120 на 80 mmHg, не само че не е полезно, но е и вредно. Прицелната горна граница или т.нар. систолно налягане трябва да е 145-150 mmHg, а за диастолното (долната граница) няма норма, тъй като при тях така или иначе то е ниско, тъй като се променя еластичността на съдовете. Стойност от 140 на 90 mmHg вече е нормата за хората в средна възраст.

Оказва се, че 37% от лекуващите се хипертоници у нас имат добри нива на кръвното. Средният процент за света е 30, най-висок е в САЩ - близо 80%.

От 1980 г. световните научни дружества подготвят обобщени анализи и препоръки за лечението на хипертонията, които се променят през 4 г. А лекарите трябва да ги следят и да ги прилагат.

В края на 2013 г. екипът на проф. Торбова написа ръководство с последните посочени по-горе европрепоръки за лечението на хипертония. "Вниманието днес се насочва към годините. В млада възраст предимно е повишена долната граница на кръвното. А след 60-65 г. е по-висока горната граница", посочи проф. Торбова.

"Червената нишка между сърдечносъдовите заболявания и стареенето е артериалната хипертония. С трупането на годините нормалното кръвно налягане се повишава, увеличава се честотата на хипертонията, нараства и тежестта . Хипертонията пък е входна врата за рискови фактори", каза още проф. Торбова. Тя посочи световни данни, които сравняват два периода - 1988-1994 г. и 1999-2004 г. Контролираната хипертония, т.е. постигане на желаните нива на артериалното налягане, в първия период се отчита при 13% от лекуваните и при 23% за втория. Но от 37% на 42% се увеличава и неконтролираната хипертония, т.е. с непостигнати прицелни стойности.

"Вероятно и при другите заболявания е така, но акумулирането на рискови фактори, което започва от по-млада възраст, води и до по-голямата болестност и смъртност. Е, какво да правим тогава? Да не искаме да стареем ли? Не, трябва да пожелаем рано, навременно и комплексно да се справим с общия сърдечносъдов риск", заяви проф. Торбова. Именно това е основният принцип, на който се залага в последните години в битката с хипертонията. Специалистката каза, че още при раждането сърцето нараства с един грам. Съдовете започват да стареят след 17-18-годишна възраст, когато еластичните им структури се заменят с нееластични. А след 30 г. намалява и броят на нефроните в бъбреците. Паралелно със стареенето настъпват и т.нар. хронични заболявания - злокачествени, сърдечносъдови, белодробни, бъбречни и др., по които се нареждаме на първо място в ЕС. Увеличават се и рисковите фактори и се утежнява ефектът от тях.

Ето това е обяснението, че четири пъти се е повишил средният период от живота ни, в който сме болни, и то само през последните 8 г., заяви проф. Светла Торбова.

През 2006 г. жените не са били здрави средно по 4,4 г. от живота си, а се очаква т.г. този период да нарасне на 16,5 г. При мъжете повишението е от 3 г. на близо 12 г. през 2014-а. Т.е. днес заболяванията ни повалят за по 14 г. от живота срещу 3,5 г. през 2006-а, показват стряскащи данни на Евростат от април т.г. "Труд"

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев