Община Сливен

Психологът Тинка Митева: Убиец дреме във всеки жаден за власт

---
08.01.2014 / 10:09

Тинка Митева е психотерапевт. Завършила е „Психология" в СУ „Климент Охридски", специализирала е аналитична психотерапия. Има над 30-годишен стаж в професията си. Професионалната й дейност е ориентирана към лечение на невротични, депресивни и страхови състояния, зависимости от алкохол и наркотици. Практикува и семейна терапия. Потърсихме Митева, за да анализира вълната на убийствата от ревност и кървавата драма във Варна.

 

Г-жо Митева, какво може да провокира един човек да убие от ревност най-близкия си? Какъв е анализът ви на кървавата драма във Варна?

 

Живеем в нажежен до крайност климат. Много хора съществуват дълго в несигурна ситуация и очакват във всеки момент да им се случи нещо лошо. Тогава се развихрят най-тъмните страсти. Не зная каква е била личната драма на съпрузите от Варна, но вероятно мъжът възприема жената като негова собственост. И изведнъж някой му взима единственото, което е ценност за него. Представяте ли си какво се случва в главата на такъв човек, който остава без опорна точка? Не искам да му бъда адвокат, но нашето общество е болно, нямаме ценности и единствено важно остава семейството. Очевидно в случая то се е разпаднало. А убиецът е примитивен човек, заслепен от ревността си.

 

Но дали само тази любовна среща е ключът, след който пердето му пада и той тръгва да убива най-близкия си? Вероятно интелигентен човек не би го направил.

 

Интелигентен човек не би постъпил така. Природата е заложила в нас инстинкт за самосъхранение. Докато при убийците нещата са доведени до такава крайност, че и този инстинкт не представлява защитна бариера. Не зная какво се е случило между тези хора, за да забравят, че имат деца, че животът може да продължи при всички обстоятелства. В неговите очи безнадеждността е била доведена до крайност. Един нормален човек не може за постъпи така.

 

Страшното е, че убийствата от ревност зачестяват. Във вторник мъж подпали жена си в Търговище.

 

Ами знаете ли, че това е почти заразно. Ако в друга къща безнадеждността и агресивността между двамата е нагнетявана дълго време, един такъв случай дава идея на насилника какво да направи. Все едно, че цялото общество му дава разрешение да се случи това. Ето, в много селища почти всички самоубийци се бесят. Като че ли това им е известно, подсказано отнякъде. Живеем в страшно объркано общество, макар и всеки да си мисли, че като се затвори в панелката си, тези проблеми не са негови. Нищо подобно - всичките проблеми, които се случват, са и наши проблеми, защото на енергийно ниво ги усещаме отвсякъде.

 

Агресията се засилва, а опорите падат. Всеки има нужда от сигурност и не я намира никъде.

 

Да, всеки има нужда от сигурност и не я намира никъде. Нито в семейството. Кой знае какви трудности са имали тези хора, кой знае как посрещат елементарните си човешки нужди, дали са могли да си платят тока. Отиваме на битово ниво, но нещата започват оттам - когато нямаме какво да сложим на масата, когато имаме трудности с първосигналните ни потребности, се превръщаме в животни. Твърде много са хората, които не могат да понесат това, което се случва в държавата ни и в света.

 

А дали тези, които са живели в семейства, в които има агресия, после стават насилници или дори убийци?

 

Не може да се обобщи. Има много хора, които са израснали в агресивна среда и точно те развиват противоположния полюс в същността си - не понасят никаква агресивност, стремят се да я избягват. Но ако едно дете не е израснало в среда, която е защитена, и не се е чувствало обгрижено, има по-голяма вероятност като възрастен да приеме агресивното поведение. Нашият емоционален код се формира в ранна детска възраст и не се променя през целия ни живот. Цялото ни общество е възпалено, разделено и воюва. А и във всяка точка на света има враждуващи лагери и тази вражда се пренася в семейството.

 

Все повече хора събират целия стрес от деня и го изсипват вкъщи. През деня се държат мило с приятели, колеги, а вечерта избиват цялата лошотия вкъщи. Това нормално ли е?

 

Не е нормално. Когато дълго време живеем в една ситуация, в която не сме доволни от това, което се случва в живота ни, проектираме недоволството от нас самите върху света около нас. Тогава естествено най-потърпевши са нашите близки. Представете си един директор, който се чувства най-добре на директорското място. Той се идентифицира с тази роля и като се прибере вкъщи, продължава да бъде директор на жена си, на децата си, на приятелите си.

 

А може би са опасни и тези, които искат да са директори?

 

На тези, които си мислят, че са достойни за директори, а не са - вътрешната им драма е стократно по-голяма. Защото не са удовлетворили и 1% от онова, което смятат, че заслужават дълбоко в себе си. Оттам идват всичките проблеми.

 

Ревността най-силен мотив ли е за убийство?

 

Ревността е ужасно силна емоция. Маниакалните ревнуват без причини. Но когато има повод, много е лесно на недоволния да му падне пердето и да си каже: „Тя ще е или моя, или ничия". А частнособственическото чувство е най-пагубното в една връзка.

Но никой не знае дали е такъв или не, докато не се създаде критична ситуация. Познавам човек, който уби близък без никакви индикации преди това.

 

Дали фейсбук и въобще социалните мрежи засилват подозренията на ревнивците? Варненският случай пак тръгва от социалните мрежи.

 

Това е един инструмент, който може да се прочете неправилно от хора, които не знаят истинската мотивация. Но не фейсбук е виновен, виновни сме ние, че не сме дорасли да разглеждаме тези постижения на цивилизацията по полезен начин.

 

Само психично болен човек ли може да убие от ревност?

 

Не е задължително да си психично болен, за да вземеш тоягата. Има хора, които лесно се възпаляват, много е нисък прагът им на задръжки и от най-малкото могат да вземат тояга и да посегнат на другия. А това е въпрос на личностни особености, характер и зависи от средата, в която сме израснали, от това, което се случва около нас. Принципно обаче до насилие прибягват по-примитивни хора.

 

Беднотията и простотията ли им помагат?

 

Те вървят ръка за ръка.

/Всеки ден/

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев